Предлагаме ви интересен коментар по темата на популярния руски кардиолог професор д-р Виталий Зафираки, д.м.н. Той е познат на нашите читатели от редица публикации, които, меко казано, опровергават доста, наложили се с годините здравни казуси и заблуди.
„Според мен пикът на популярност на тази идея се случи някъде в началото на 2000 г. Именно през тези години сред широки кръгове от лекари се разпространиха и получиха признание резултати от няколко много големи изследвания на аспирина по отношение на първичната профилактика. Т.е., да се пие още преди да се случат инфаркт на миокарда, исхемична болест на сърцето или инсулт. Тези мащабни изследвания бяха извършени от западната медицина“, обясни лекарят.
И така, защо „след 50“?
Първо, защото в посочените изследвания бяха включени основно (а в някои от тях изключително и само) още здрави хора от 50 години нагоре. Т.е., получените резултати били приложими именно за такива хора. И това е разбираемо. При по-младите в голямата им част сърдечносъдовите рискове са прекалено ниски, за да може от тях да се извлече някаква полза от медикаментозните профилактични вмешателства.
Второ, там, където в изследванията са включили хора над 40 години, ползата от назначаването на аспирин била най-явна у тези на възраст 50 и нагоре. Но даже и при тях ползата се оказала доста скромна: при 1000 лекувани пациенти за 5 години са успели да предотвратят само 6 до 20 инфаркта на миокарда. Като броят инсулти, както и смъртността от тях, никак не са се променили. В същото време на тези 1000 човека, лекувани с аспирин, за 5 години се случили до 2 хеморагични инсулта и от 2 до 4 стомашно-чревни кръвоизлива – доста тежко състояние.
Д-р Виталий Зафираки
Антитромбоцитната терапия
През втората декада от началото на второто хилядолетие били извършени още няколко изследвания с аспирин на хора без сърдечносъдови болести, но с рискови фактори за тяхното възникване и развитие. Резултатите от тях могат да се обобщят със следните думи: „Рискът от кръвоизлив бил по-висок от профилактичната ефективност на аспирина“.
В резултат на това през 2016 г. от Европейското кардиологично дружество ясно и категорично заявиха: „Антитромбоцитната терапия не се препоръчва на пациенти без сърдечносъдови заболявания заради повишения риск от развитие на сериозни кръвоизливи“.
Обаче резултатите за приема на аспирин от хора с вече съществуващи атеросклеротични заболявания (най-често исхемична болест на сърцето), т.е., за вторична профилактика, се оказали по-впечатляващи. Т.е., колкото по-високи са рисковете, толкова по-голяма е ползата от лечения, насочени към тях.
През 2021 г. излезе поредната версия относно препоръките по сърдечносъдовата профилактика на Европейското кардиологично дружество. Според тях, на аспирина се отдава доста скромна роля с цел първична профилактика.
„При пациенти с диабет с високи сърдечносъдови рискове ниските дози аспирин могат да се разглеждат в качеството им на първична профилактика при липса на противопоказания“. Но „могат да се разглеждат“ съвсем не означава „задължително да се назначават“.
„При мен и до ден-днешен попадат пациенти-хипертоници, без да са имали инфаркт на миокарда или инсулт, но с предписани от други доктори аспирин. Дали по инерция, дали е заради незнание?...“, коментира специалистът.
