Какви са преживяванията на човек, на когото му предстои да излезе в пенсия? Какво чувства? Какво мисли за себе си? С какво са свързани очакванията му? Какви са нагласите му за живота, който му предстои? Как си го представя? Какви са опасенията и страховете за това, което му предстои?
Отразява ли се причината за пенсионирането върху самочувствието и отношението му към себе си? Негативен или позитивен е сценарият, който пише за живота си след пенсионирането?
Следващите редове ще напиша от позицията на човек, който няма собствен опит в този процес - аз не съм преминала през преживяванията, свързани с пенсионирането.
Давам си сметка, че познавам темата от два източника - единият е теорията, а другият са разказите на хората, с които съм работила. Надявам се да не звуча “като експерт” и да бъда полезна на читателите с информацията, която имам.
Пенсионирането е важно събитие в живота на човека и е една от нормативните кризи в живота на семейството му. Процесът включва: етап на подготовка за прекратяване на трудовата дейност, етап на вземане непосредствено решение за излизане в пенсия, етап на адаптация към нови социални роли и начин на живот.
Двата полюса, между които се разпростират мислите, чувствата, преживяванията, нагласите, вярванията, надеждата и дискомфортът за мнозина бъдещи пенсионери, вероятно звучат в следните въпроси: “Какво хубаво ме очаква оттук-нататък?” и “Какви неблагоприятни промени ще настъпят?”.
Песимистичните очаквания обичайно са свързани с влошаване на здравето, загуба на връстници, приятели, колеги, активна дейност, загуба на смисъл, скука, липса на интересни преживявания и предизвикателства, материални затруднения, трудности в отношенията с брачния партньор и семейството.
Оптимистичните представи са свързани с очакване за повече свободно време за почивка, съвместни дейности с партньора, децата и внуците, приятелите, хобито, обществени каузи, пътувания, културни развлечения, грижа за здравето.
Според проучване, направено в Русия, някои от жените очакват пенсионирането си с радост, защото ще имат повече време за дома и семейството, докато други смятат, че ще бъдат натоварени с повече домашни задължения, които са им неприятни и непривлекателни.
Някои от мъжете смятат, че пенсионирането ще им даде повече възможности за пълноценна почивка, грижа за здравето и обществена работа, докато други приемат пенсионирането като липса на терен за самоутвърждаване, “безполезно съществуване”, “бездействие”, “край на живота”.
От нас зависи да преодолеем ограниченията и пречките
Един от трудните етапи при пенсионирането е преходът от активна дейност (разписано ежедневие, седмичен график, яснота какво предстои) към свободно време, в което човек вече сам определя задълженията, задачите, времето и срокът за изпълнение; сам определя дали и кога ще се среща с роднини, приятели и съмишленици, как ще почива и какви дейности ще включи в свободното си време.
Свикналият да бъде зает с работни задачи (произтичащи от професията и организацията, в която е работил) човек, след пенсионирането си е в ситуация сам да организира деня си така, че да се чувства удовлетворен, значим и спокоен. Това може да е отдавна чакан момент в живота, но е възможно да е свързано и с много напрежение.
Друга трудност, която може да се появи в процеса на адаптация и да се отрази на създаването на новия сценарий за живот, може да произтича от причината за решението за пенсиониране.
Негативно се отразяват следните ситуации: решението за пенсиониране е взето заради лоши отношения в колектива или нетърпимост с ръководителя; условията, при които човек се е пенсионирал, са били неблагоприятни за него (той има преживяване за ощетяване или отнемане/неполучаване на социална придобивка); човекът не е харесвал работата си и е изпитвал негативни преживявания през цялото време на трудовата си дейност (в този случай той смята, че е работил достатъчно и има очакване животът в пенсия да му предостави желаните интересни и разнообразни занимания).
Трудността в тези случаи се поражда от това, че подобни хора не приемат пенсионирането си като собствено решение, а го оценяват и преживяват като принуда и насилие.
Решение за пенсиониране трудно вземат и хора, които са особено привързани към работата си, тя им е давала усещане за смисъл и себеосъществяване, както и такива, чиято професия е била насочена в полза на другите (учители, лекари, психолози, учени, университетски преподаватели и т.н.).
Тук може би е мястото да напиша, че ако човек твърде болезнено приема излизането в пенсия, е добре да поработи върху това дали не приема пенсионирането като излизане (напускане) на обществения живот и живота въобще, дали не мисли, че в ролята на пенсионер ще е непълноценен, безполезен и ненужен човек.
Не на последно място, страданието, свързано с пенсионирането, може да идва от това, че излизащият в пенсия вече е загубил партньора си, разделил се е с голяма част от приятелите си, не вижда в средата, в която живее, възможности за удовлетворяване на лични потребности, здравето му е влошено.
Удовлетвореност от живота след пенсиониране
Удовлетвореността е свързана от една страна, с това дали личността има изградени във времето и съхранени в настоящето връзки с партньора, семейството, приятелите. От друга страна, върху степента на удовлетвореност влияят нивото на образованост, широтата и разнообразието на интересите на човек, и възможността, която човекът вижда и намира в средата, в която живее, за да ги удовлетвори.
Потъваме в Мрежата, за да се спасим от самотата?
Хората, които се отнасят към пенсионирането като към възможност да поддържат здравето си, да посещават санаториуми и почивни станции, да правят дълги разходки, да се отдават на спокоен отдих, да удовлетворяват собствените си нужди и културни потребности (четене, гледане на филми или любими телевизионни програми, посещение на кино, театър, музеи, изложби, занимания с любими дейности или хоби) се чувстват удовлетворени от пенсионирането.
Обратно - хората, които виждат само безперспективност, старост, изолация, болест, загуби и смърт, трудно откриват причини и начини достойно да продължат живота си. И понеже думите за идеали са окастрили не един живот, ще спра с разсъжденията и идеите си за това какво може да правите, когато се пенсионирате, за да се чувствате удовлетворени.
Вярвам във вашата креативност да направите живота си ценен за вас самите и за вашите близки. Моето послание към вас е да не се лишавате от нещата, които все още можете и обичате да правите.
Не зная защо, но в края на тази статия искам да ви разкажа за брата на моята баба, който наскоро навърши 91 години. След излизането си в пенсия, той не спря да бъде активен, допреди няколко години обикаляше страната и света, за да се среща с децата, внуците, правнуците и роднините си. Направи родословно дърво. Когато се срещаме, продължава да ни разказва сладкодумно семейни истории. Не спира да се грижи сам за себе си. Гледа благо младите и се радва на живота им. И аз си мисля, че щом прави това, има усещане, че е живял пълноценно живота си.
Пожелавам ви го от сърце!
Борянка БОРИСОВА - психолог, системен фамилен и брачен консултант
