Развитието на новите технологии в медицината и изследванията, провеждани във водещите световни центрове, определят бъдещото развитие на медицината за десетки години напред. Едно от най-впечатляващите достижения се явява употребата на стволовите клетки.
Обновяването на клетъчния състав на повредения орган е сложна за решаване задача, която по-рано е била по силите само на органите за трансплантация - докато тези задачи днес се решават с помощта на стволовите клетки.
Каква е тайната на стволовите клетки, как се съхраняват те и кои болести лекуват, разговаряме с проф. Анастасия Михайлова, ръководител на Националната публична донорна банка за стволови клетки от пъпна връв към Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки на Университетска болница “Александровска”.
Проф. Анастасия Михайлова е завършила “Биохимия и микробиология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Професионалното и академичното й развитие започва през 1978 г. в Медицинска академия в София като научен сътрудник в Научен институт по нефрология, урология, хемодиализа и трансплантация на база “Александровска болница”.
През 1993 г. придобива научна степен “Доктор”. През 2005 г. е избрана за доцент, от 2013 г. за професор по научна специалност “Имунология”. Има придобити две специалности към МУ-София - “Биология на човека” и “Лабораторна имунология”.
Специализирала е във водещи университети и болници във Франция, участвала е в квалификационни курсове по флоуцитометрия, тъканно типизиране, трансплантация и др. Има над 100 публикации. Участвала е в редица национални и международни научни проекти. Проф. Михайлова организира и ръководи дейността на Националната публична донорна банка за стволови клетки от пъпна връв.
- Какво представляват стволовите клетки, проф. Михайлова?
- Стволовите клетки са тези клетки в организма, които могат да се самообновяват. Т.е. да продуцират себеподобни клетки и от друга страна, това са клетки, които могат да се диференцират - да дават начало на други клетъчни линии. Като има различни видове стволови клетки, в зависимост от това в какъв етап от живота са продуцирани и в каква тъкан съответно са тези клетки.
- Широко разпространена е представата, че стволови клетки могат да се изолират само от кръвта на пъпната връв на новородените бебета. Така ли е?
- Не, не е така. Стволовите клетки непрекъснато “работят“ в нашето тяло - например кръвотворните (хемопоетичните) стволови клетки в костния мозък са заети да правят около 200 милиарда нови еритроцита за денонощие или 2 500 000 за секунда, от които се нуждаем всеки ден.
Хемопоетични стволови клетки могат да се изолират и от периферната кръв, както и от кръвта на пъпна връв. Така че имаме стволови клетки, които биха могли да се изолират през целия ни живот.
Кръвта от пъпна връв напоследък много нашумя, поради това, че се смята, че от нея могат да бъдат изолирани други видове клетки, които да бъдат използвани за различни видове терапии, а и поради това, че материалът може да бъде съхранен (криоконсервиран) за по-дълъг период. Колко обаче е дълъг този период, все още няма данни.
Има публикации, че 15 години след криоконсервирането на хемопоетични стволови клетки те все още са жизнеспособни и могат да се размножават. Защото е много важно след размразяването не само да са живи, но и да са функционални - т.е. те да са си запазили способността да се възстановяват, да дават себеподобни и в същото време да се диференцират в различни видове кръвни клетки. Но това засега са само отделни публикации.
Проф. Анастасия Михайлова
- На стволовите клетки се приписват чудодейни лечебни свойства. Всъщност, какви болести лекуват?
- По принцип, терапиите със стволови клетки могат да се разграничат на три - едните са утвърдени, вторите терапии са в етап на клинични проучвания и третите - са в етап на експериментално проучване.
Понастоящем, единствено трансплантацията на хемопоетични стволови клетки е утвърден терапевтичен подход за лечение на злокачествени хематологични заболявания, вродени или придобити нарушения на кръвотворната система, вродени имунни дефицити, наследствени метаболитни нарушения, както и някои солидни тумори.
Има изследвания и положителни резултати за лечение на церебрална парализа, за аутизъм също се говори, за някои придобити неврологични заболявания. Но това са все още терапии, които са в етап на експеримент или в ранни етапи на клинични проучвания.
Провеждат се и проучвания с мезенхимни стволови клетки, за които се смята, че биха могли да доведат до възстановяване на различни увреждания на органи, като сърдечния мускул например, нервни тъкани.
Особен интерес представлява клиничното приложение на мезенхимни стволови клетки при случаи на болест на присадката срещу гостоприемника (GVHD), което е животозастрашаващо усложнение след трансплантация на хемопоетични стволови клетки.
Освен за терапиите, стволовите клетки биха могли да се използват за провеждане на различни експерименти за тестване на лекарства. Например, ако се направи една клетъчна линия, тя би могла да замести животните и новопроизведените лекарства да се изследват върху тази клетъчна линия.
Тя може да бъде индуцирана туморна клетъчна линия и да се тестват различни противотуморни лекарства върху нея.
Друга насока на изследвания са т.нар. индуцирани плурипотентни (клетки, които могат да се развият в каквито и да било други клетки) стволови клетки. Това са репрограмирани, модифицирани възрастни клетки, за да станат като стволови клетки и по този начин могат да се използват за нови терапевтични средства.
Клетките от кръвта на пъпна връв биха могли да се използват за т.нар. персонализирана медицина, а също и за генериране на т.нар. регулаторни Т-клетки, които намират приложение при лечението на някои автоимунни заболявания. Дори една нова тенденция, която засега по-скоро е идея, че в бъдеще тези клетки биха могли да се използват за получаване на цели органи.
- Казахте, че все още не се знае колко дълъг е периодът на съхранение на стволови клетки от пъпна връв, но много майки правят своите “вложения” в здравето на децата си. Как се съхраняват стволовите клетки от пъпна връв и могат ли хората да разчитат, че при нужда те ще влязат в употреба?
- Когато се вземе кръв от пъпната връв, когато се установи, че тя може да бъде обработена, се отделя един концентрат от т.нар. ядрени клетки - основно бели кръвни клетки. След преработването, кръвта от пъпна връв е с много малък брой остатъчни еритроцити, което дава предимство по отношение на кръвногруповата съвместимост.
И именно тези ядрени клетки трябва да бъдат замразени и съхранени. Замразяването се препоръчва да стане стъпаловидно. Преди да се сложат за това дългосрочно съхранение, поне при нас в обществената банка, има една процедура - това е т.нар. карантинен период.
Карантинният период е минимум две седмици, за които ние трябва да получим резултати от микробиологични изследвания за анаероби, аероби и гъби, тъй като все пак при едно вагинално раждане може да има някаква контаминация (наличие на инфекциозен причинител).
Второто, което се прави, е един набор от изследвания за инфекциозни маркери на майката. Той цели да покаже какъв е серологичният инфекциозен статус. Разбира се, ние приемаме за дарители само жени, които имат отрицателни маркери за ХИВ, за сифилис, за хепатитите и допълнително изследваме маркери, които се изискват от световния регистър. Между тях са антитела срещу цитомегаловирус.
Като това не е противопоказание нуждаещият се да бъде приет за трансплантация, но трябва да се знае от трансплантолозите, за да имат предвид дали са необходими някакви допълнителни терапии да бъдат прилагани при тези пациенти.
Има световен регистър на донорите на хемопоетични стволови клетки. Това е международен регистър с над 36 млн. души от целия свят. Включително и нашият скромен български регистър е член на този международен регистър.
Той включва доброволни донори на костен мозък или периферна кръв, плюс банките за кръв от пъпна връв. Над 800 000 са единиците кръв от пъпна връв, които са регистрирани в този световен регистър. И това са от 54 обществени банки от 35 страни, които са дали информация за единиците в този регистър.
Така че, ако има някъде по света пациент, който има нужда от трансплантация на стволови клетки, първо се търси сред близките, във фамилията. След което се преминава към търсенето в по-широката фамилия и най-накрая се търси съответно в световния регистър.
Доц. д-р Атанас Кацаров: Ще възстановяваме ставите със стволови клетки
От световния регистър може да излезе съвместим някой донор, но може да излезе и съвместима единица от пъпна връв, като съответно трансплантолозите са тези, които преценяват какъв материал е необходим и определят дали да бъде донор или единица кръв от пъпна връв.
Над 50 000 са единиците, които са освободени досега от световния регистър за трансплантация. Голямата част от единиците отиват основно за злокачествени заболявания - основно левкемии (около 60%), следвани от имунодефицитните и метаболитните нарушения и за някои солидни тумори. Докато от частните банки стволовите клетки са използвани основно за неврологични заболявания.
България също е член на този регистър и вече имаме един донор, който е дарил стволови клетки за пациент в Англия. Наскоро от чужбина имаше и второ искане за дарителство. Ние също получаваме от чуждите регистри донации и имаме осъществени алогенни (от един индивид на друг) трансплантации в центровете, които извършват алогенни трансплантации.
Това са двата центъра в София - към Клиниката по хематология на СБАЛХЗ и към Клиниката по детски онкохематологични болести в УМБАЛ “Царица Йоанна”-ИСУЛ, както и центърът във Варна към УМБАЛ “Св. Марина”. Така че макар и със скромен принос, ние също ползваме донори отвън, като основно са от европейските страни.
- Колко струва замразяването на стволови клетки?
- Когато е в обществената банка, за дарителите нищо не струва. Когато е в частната банка, всички си имат някакво заплащане. Можете да влезете в сайта на която и да е частна банка и ще видите съответния ценоразпис както за първоначалното даряване, така и за дългосрочно съхранение.
В обществените банки никъде по света няма заплащане от страна на дарителите - съответно за взимането и съхраняването на кръвта.
Не знам какви са регулациите в другите страни, но при нас в България, тъй като все пак това е дарение, ние не можем да влезем във финансови взаимоотношения с АГ-клиниките, където се извършва раждането или с лекарите, които на абсолютно доброволни начала, ако родилката желае да дари на банката, взимат кръвта от пъпна връв.
Единствено, за да можем да изнесем продукта, се налага да имаме сключени договори със съответната АГ-клиника. Така че не се заплаща нищо. Всичко се спонсорира от държавата, но самата преработка не е евтина. Консумативите са скъпи, а и обработката поне в обществените банки е пропоръчително да бъде по автоматизирани методи, което също оскъпява процедурата.
Румяна СТЕФАНОВА
