Проф. д-р Ивайло Търнев, д.м.н.: Вируси и стрес отключват множествената склероза

19 -та Национална среща на медицински специалисти с представители на медиите се състоя в курорта “Албена” в края на септември с организатор Фондация “МОСТ”. На една от сесиите неврологът проф. д-р Ивайло Търнев - завеждащ на Клиниката по неврология на “Александровска болница”, обясни причините, диагностиката и съвременното лечение на автоимунното заболяване множествена склероза (МС).

Какво причинява МС?

Освен генетичното предразположение за заболяването множествена склероза, играят роля и факторите на средата. Понякога стресови състояния форсират отключването на заболяването и предизвикат нови пристъпи. Но най-честата причина са вируси, които отключват такъв автоимунен отговор. Доказано е, че вирусът на Епщайн-Бар, причиняващ инфекциозна мононуклеоза, най-често влияе за възникване на заболяването. 

Вирусните инфекции не само отключват патологичен имунен отговор, но понякога предизвикват и нови пристъпи на множествена склероза. Така че е нормално пациентите да търсят начин да елиминират тези вирусни инфекции, разбира се, ако има специфична терапия за тях. Защото за много от вирусните инфекции няма специфична терапия. Но все пак, може да се прилагат медикаменти, които да засилват имунната система. В моята практика често се допитвам до вирусолога проф. Радка Аргирова. Такива пациенти е желателно да се включат на тримесечен курс с изопринозин. 

Вирусът на Епщайн-Бар спада към херпесните вируси. След отшумяването на острата инфекция в организма остават доживотни IgG антитела. Те показват, че организмът се е срещнал с вируса и е реагирал. 

“Но в различни отдели на централната и на периферната нервна система остават вируси в спящо състояние. Това на практика, е спяща инфекция. Проблемът на лечението е как да направим така, че да не позволим реактивация на спящия вирус. Това става първо, с излекуване на острата инфекция, тоест да липсват клиничните й признаци. След това, за да не допуснем реактивация на вируса, трябва да засилим имунната система. За тази цел работят и редица антистресови програми. При всяко съмнение за повторна инфекция, трябва да се прави изследване за IgM антитела. При недопускане на повторна инфекция голяма част от пристъпите няма да се осъществят”, обясни специалистът.

Има ли методи за овладяване на множествената склероза?

За честотата на МС влияе и географската ширина. Колкото повече се отдалечаваме от екватора, толкова повече случаи на множествена склероза има. МС е свързана с нивото на витамин  D у населението, защото той има невропротективен ефект. България попада сред държавите с висока болестност - 44 на 100 000 души, което го прави много често автоимунно заболяване. Така че, е препоръчително профилактично да се добавя витамин D към модифициращата терапия за това заболяване. 

Заболеваемост

Смята се, че засегнати от МС в България в момента са около 3600 души. Между 80 и 160 човека всяка година се разболяват от множествена склероза и за съжаление, това са предимно млади хора между 30 и 34 години. Разболяват се дори деца - 3 до 10% от случаите са в детска възраст. При това автоимунно заболяване се атакува основно бялото мозъчно вещество, но понякога и сивото мозъчно вещество, и кората на мозъка. Колкото по-засегната е кората, толкова по-агресивно протича МС, по-голям е рискът за преминаване във вторичнопрогресираща форма на заболяването, за която лечението е твърде ограничено. 

Независимо от формата му, това е хронично заболяване и колкото повече години минават от стартирането му, толкова по-голяма е вероятността за прогресия. 

Трудности в терапията

Множествената склероза е социалнозначимо заболяване, засягащо хора в млада възраст. Много от тях го преживяват драматично, изпадат в депресия. Понякога шокът за пациентите е толкова голям, че отказват лечение - в 10-15% от случаите. 

“Те търсят алтернативни методи, което е голяма грешка, защото закъсняват за модифициращата терапия и идват при нас във вече усложнено състояние. Независимо, че в интернет може да се срещнат всякакви ужасяващи информации за МС, заболяването се лекува от съвременната медицина. При по-голямата част от пациентите то се лекува толкова ефективно, че само лекарите знаят за болестта на конкретния човек. Симптомите на МС остават невидими за околните. Затова през последните години ние, невролозите, твърдим отговорно, че това заболяване не е присъда, защото е лечимо и терапевтичните ни възможности непрекъснато се увеличават. Може да се спре прогресията на МС и пациентът да бъде в съвсем нормално, трудоспособно състояние през целия си живот”, допълни лекарят. 

Не може да се прогнозира възникването на множествената склероза, за да се предпазим. Но ако заболяването е възникнало веднъж, трябва да бъдем отговорни - и лекарите, и пациентите, за да се постигне добър терапевтичен резултат. Неврологът каза, че е убеден, че и при най-трудния пациент може да се постигне добър терапевтичен ефект. 

“Когато започвах моята професионална кариера в неврологията, диагностиката и лечението на МС не беше толкова лесно. Разчитахме само на електрофизиологични и ликворни данни, които невинаги са достатъчни. По-късно, когато се появи магнитнорезонансната томография, това много улесни диагностиката. Дълго време обаче в България нямаше магнитнорезонансен томограф и изпращахме нашите пациенти на изследване в Солун. Сега вече в почти всяка болница се прави магнитнорезонансна томография с различни разделителни възможности и диагнозата МС днес е много по-лесна, а достъпът на пациентите до ранна диагностика е доста по-добър”, сподели специалистът. 

Какви са първите симптоми за МС?

Може да е внезапна загуба на зрение, замаяност, слабост в ръцете или краката, залитане. Симптомите са различни според това къде в централната нервна система настъпва демиелинизация. Обикновено след първите пристъпи симптомите отзвучават бързо и спонтанно. Но след всеки следващ пристъп може да има остатъчна симптоматика. Затова профилактиката на пристъпите е изключително важна. Ранната диагностика е ключова за ефективността на терапията, защото пациентите се повлияват най-добре в ранните стадии, преди да са настъпили сериозни увреждания и да е започнала инвалидизация. Когато пациентът е вече инвалидизиран, терапевтичните възможности за него изключително намаляват. 

“За съжаление, голяма част от пациентите подценяват първите симптоми и идват чак след 2 - 3 пристъпа. 

За да бъде терапията успешна, пациентът и лекарят трябва да установят дългосрочен контакт и да имат доверие един на друг. Всеки пациент с множествена склероза е уникален. Вече сме в епохата на персонализираната медицина, в която трябва да намерим най-адекватното лечение за конкретния пациент”, смята проф. Търнев. 

Множествената склероза „предпочита“ мъжете

Новости в терапията

Няма друго заболяване в неврологията, при което терапията да се развива толкова динамично. Новостите са толкова много, че невролозите се събират по няколко пъти в годината, за да актуализират националния консенсус за лечение на множествената склероза. В клиничната практика вече разполагат с 14 модифициращи терапии, а техният брой непрекъснато се увеличава. 

“В началото имахме само терапия за една от формите на МС - пристъпно-ремитентната, от която страдат 83% от пациентите. От тази година за първи път има лечение и за по-рядката първичнопрогресивна форма, която водеше до по-тежка инвалидизация при голяма част от пациентите. Така че, появата на тази нова терапевтична възможност е постижение. Това е иновативно лечение с моноклонални антитела. Очакваме до края на 2020 г. да се появи медикамент и за третата форма на МС - вторичнопрогресиращата, на която вече е разгадана патогенезата. Голяма част от пациентите след около 10 - 20 години може да развият вторичнопрогресиращата форма на МС. Сега новите лечения идват сравнително бързо.

Поради изисквания на Здравноосигурителната каса имаше забавяне в лечението на пациентите, които стигаха до инвалидизирано състояние. Сега такова забавяне не съществува. Тези пациенти са приоритетни за осигуряване на лечение и то не закъснява повече от един месец след изписването на протокола. Над 2000 души получават в момента модифицираща терапия за МС от Здравната каса. Терапията не е само интравенозна, но и перорална (през устата)”, обобщи неврологът. 

Мара КАЛЧЕВА