Проблемът с мръсния въздух у нас продължава да предизвиква притеснения за здравето ни. Само преди дни интернет бе залят със снимки, показващи непрогледната мъгла от прах, която закриваше софийските улици като пелена. Нивата на фините прахови частици кръжат около нас, а ние се чудим да дишаме или да не дишаме. И какво да правим, когато чистият въздух се превръща в лукс, от който дробовете ни отчаяно се нуждаят. Макар и институциите да взимат мерки, все пак това не променя опасното за нашето здраве замърсяване на въздуха тук и сега.
“София е един от най-замърсените градове в Европа. Индекси за качество на въздуха над 100, каквито са нивата в последните дни и които често се случват - между 100 и 150, застрашават рисковите групи, предимно болните с хронични белодробни болести, над 150 застрашават всички, а над 200 са особено опасни.
Всичко, което е под 10 микрона, влиза дълбоко в белия дроб. Извън газовете, праховите частици са един от огромните рискови параметри, които могат да доведат до хронично изостряне на някои болести. Практически всички хронично страдащи с белодробни болести са застрашени. В България, по официални данни, от замърсяване на въздуха годишно умират около 14 до 18 000 души, а от катастрофи около 1000 души. Мерките са изцяло в ръцете на институциите, не са по силите на някой от нас”, категоричен е пулмологът и национален консултант по белодробни болести, началник на Клиниката по пулмология във Военна болница - София, проф. д-р Коста Костов.
- Проф. Костов, все повече срещаме по улиците хора с медицински маски. Те помагат ли при смога над града?
- Маските, които хората слагат заради мръсния въздух, са неефективна мярка. Популярните евтини маски могат да помогнат повече срещу вирусите и по-малко срещу някои замърсявания в атмосферата, при това само ако се сменят редовно.
Частичен е ефектът от маските и за да има такъв, трябва често да се сменят - през два-три часа. Ефектът не е пълен, защото не можеш да носиш маска през цялото време и тя не улавя най-фините частици. От маските има смисъл, доколкото обират големите прахови частици, предпазват от големите капки и вирусите, пренасящи се в тях, но само толкова. Повече смисъл има да се носят в инфекциозна среда - в поликлиника или болница, например, когато искаме да се предпазим от инфекции от околните.
Борбата срещу мръсния въздух не може да става с маски. Трябват мерки на държавно ниво, политика на Министерството на околната среда и другите отговорни. Всичко останало е дребно и неефективно и смятам, че носенето на маска е частичен и несериозен съвет. Ние дори няма как да предвидим кога да ги слагаме - как да знаем, че утре ще има голямо замърсяване, като за него ще съобщят медиите след два дни?!
В дни на голямо замърсяване е по-добре да не отваряме прозорците и да не допускаме мръсотията вътре. Добре е изобщо да не излизаме, да си стоим у дома, ако е възможно. Особено много важи за болниците и болните хора.
Проф. д-р Коста Костов
- Кои групи хора са най-застрашени от мръсния въздух?
- Маските имат някакъв ефект по отношение на частиците, които могат да бъдат алергени, или вируси и бактерии, най-общо микрооранизми. Доколко вирусите могат да бъдат спрени от тези маски, също е под въпрос. За ограничаване на вредата това, което правят хората по света, е да се затворят вкъщи когато има съобщение за високи концентрации на токсични газове, а всичко останало е държавна политика - да се намалят всякакви вредни емисии, да се облагороди средата. Майката природа е тази, която може да ни помогне.
Частици между 100 и 150 микрона застрашават рисковите групи, предимно болните с хронични белодробни болести, над 150 застрашават всички нас, а над 200 са особено опасни. Рискът е различен по отношение на различните нива на обгазяване. Извън газовите, праховите частици са едни от огромните рискови параметри, които могат да доведат до хронично изостряне на болести като астма, като хронична обструктивна белодробна болест, проблеми при болни с бронхит, с хронично протичащи инфекции. Практически всички хронично болни, особено тези с белодробни болести, са застрашени. Всеки ден говорим колко хора загиват от катастрофи, защото те са видими за окото ни, слагаме усилено акцента върху тях. Но всъщност над 15 пъти повече хора умират от замърсения въздух.
- Освен белите ни дробове, кои други органи страдат от смога?
- Очите са другият човешки орган, който пръв се среща със замърсителите на въздуха. Ако дрехите пазят кожата ни, а маските за лице повече или по-малко предотвратяват вдишването на вредни частици, то очите не може да скрием. Да не забравяме, че посредством тях - тези изключително сложни органи с невероятно фина структура, човек получава около 90% от информацията в околния свят.
Мръсният въздух влияе на човешкото око, което е изключително чувствителен орган. Най-често засегната е повърхността на очната ябълка - клепачите и по-конкретно миглените ръбове. Негативното влияние се забелязва и върху конюнктивата - лигавицата, която покрива повърхността на окото, както и върху роговицата - прозрачната част, която е в най-предната част на очната ябълка. Те първи срещат частиците от мръсния въздух, като най-често проявяват алергична реакция към частиците. На по-късен етап поради намаляване на локалния имунитет може да се развие и бактериална инфекция на клепачите.
- Увеличават ли се алергичните реакции?
- Съществува и още един косвен ефект от замърсяването на въздуха и той е в основата на алергиите. Според проучванията на европейските респираторни дружества до края на 2015 г. всеки втори европеец ще има поне една алергична реакция, като те се дължат основно на околната среда Механизмът за действие е прост. Мръсният въздух увеличава алергенността на алергените. Едно поленово зърно в града може да предизвика много по-силна алергична реакция, след като е замърсено, отколкото при цъфтежа на същото растение на село. Фините прахови частици, особено в комбинация с цъфтежа на полените, нанасят големи щети върху здравето на огромни групи хора, затова в Европейския съюз се прокарват политики на всички нива за опазване на здравето.
- Как можем да се предпазим и да останем здрави?
- Проблемът не е на отделния човек, а на обществото и институциите. Затова преди всичко са необходими мерки, които да вземе всяка една община според условията на околната среда на територията й. Уви, напоследък не забелязвам тенденция към намаляване на вредните емисии, не виждам въздухът да става по-чист. Профилактиката се свежда до общи програми и мероприятия на местната и на изпълнителната власт и по-малко зависи от отделния човек.
Редовно проверявайте нивата на замърсяване на въздуха. Може би това трябва да се превърне в навик за всеки от нас, също както проверяваме какво ще е времето утре. Ако знаем, че предстоят дни на повишено замърсяване с прахови частици, то трябва да вземем незабавни мерки. Факт е, че замърсяването засяга най-вече големите градове, информирайте се, това е първата стъпка към това да се предпазите от негативните ефекти на мръсния въздух.
Люба МОМЧИЛОВА
