Проф. д-р Елисавета Наумова, д.м.н., е началник на Клиниката по клинична имунология, банка за стволови клетки и ръководител на Експертния център по редки болести - първични имунни дефицити в УМБАЛ “Александровска”. Тя е и председател на Българската асоциация по клинична имунология.
Разговаряме с проф. д-р Елисавета Наумова за нуждата от повече потенциални дарители в Българския регистър за донори на стволови клетки.
- Проф. Наумова, какво е основното приложение на стволовите клетки в медицината?
- Рутинен метод за лечение на редица злокачествени и доброкачествени хематологични заболявания е алогенната трансплантация на хемопоетични стволови клетки. Тя си остава и днес единственият дефинитивен метод за лечение на тези заболявания.
С годините показанията за приложението на алогенна трансплантация на стволови клетки се разшириха и навлязоха в лечението и на други нарушения на костно-мозъчната функция, на вродени и придобити имунодефицитни състояния, на генетични болести на обмяната, на някои солидни тумори и др. Това са утвърдени в медицинската практика показания за лечение, регламентирани в нормативните документи на различните държави.
- Как се набавят необходимите за лечението стволови клетки?
- Източник на стволови клетки за алогенна трансплантация трябва да бъде друг човек, за разлика от автоложната трансплантация. Обикновено донор за стволови клетки се търси първо в семейството на пациента, така нареченият фамилен донор. При семейства с повече от едно дете има голям шанс да се намери подходящ донор. Съвместимостта е най-добра между братя и сестри.
Вероятността да има пълна съвместимост, тоест двама братя да са с едни и същи гени на главния комплекс на тъканната съвместимост, е около 25 – 30%. Така че една трета от пациентите имат шанс да намерят съвместим донор в семейството си.
Останалите 70% от пациентите обаче нямат тази възможност. Затова преди повече от 30 години е учредена международната организация Световен регистър за донори на стволови клетки, в която се събира информацията за всички хора по света, които са изявили желание да дарят част от своите стволови клетки, за да спасят живота на друг човек. Регистърът се основава на информацията, въведена в националните регистри, включително и в българския. В момента има близо 40 милиона донори на стволови клетки от целия свят
Д-р Розалия Христова: Все по-често очите се лекуват със стволови клетки
Така че на всеки реципиент, който няма фамилен донор, му се търси донор в съответния национален регистър и след това в световния регистър. Световната практика показва, че за повечето от тези хора се намира донор. Само за 10% на реципиентите няма напълно съвместим донор.
За нашия регион и конкретно за България, около 30 – 34% от реципиентите не могат да намерят подходящ донор дори в световния регистър за стволови клетки. Поради което амбицията на Националната публична донорна банка, от която е част този регистър, е да набира възможно най-голям брой донори от българската популация.
- Защо толкова много реципиенти от България не могат да намерят съвместим донор?
- Защото генетичният фонд на всяка популация е различен. Преобладаващата българска популация е близка генетично до тези в страните на Югоизточна Европа. А донорите на стволови клетки в тази област са само 2,4% от всички донори в световния регистър. Ето защо трябва да увеличим максимално донорите в нашия регион и респективно – у нас, за да можем да настигнем другите популации.
- Колко души са заявили желание да дарят при нужда стволови клетки и са записани в Българския регистър на донорите? И какъв е оптималният брой донори?
- Официално в регистъра се водят малко над 3400 потенциални донори. По математически изчисления броят им трябва да е минимум 50 000 души. Разбира се, колкото повече, толкова по-добре. Нужно е да убедим нашите сънародници да станат донори, ако са млади и здрави. Така ще бъдат съпричастни и ще помогнат на хора с тежки заболявания, без да навредят на себе си.
- Какво означава човек да стане донор на стволови клетки?
- За да влезе в регистъра на донорите на стволови клетки, човекът трябва да е напълно убеден, че ако се наложи процедура по взимане на стволови клетки, наистина ще го направи. От друга страна, трябва да е клинично здрав, без хронични заболявания.
Попълва се анкета. Освен това кандитат-донорите се информират за целия процес на донорството. В началото се взема кръвна проба и след това данните се въвеждат анонимно в Световния регистър. Ако се появи реципиент, който е напълно съвместим с потенциалния донор, отново се свързваме с него. Взима се отново съгласие и се установява дали той все още е в добро здравословно състояние.
Правят се потвърдителни изследвания и ако всичко е наред и трансплантационният център се спре на този донор, тогава за трети път се свързваме с донора и започват процедурите по даряването на стволови клетки.
- Какво представлява самото даряване на стволови клетки?
- Има два източника на стволови клетки – костен мозък и периферна кръв. Голяма част от трансплантациите се правят с периферна кръв, което е по-малко травмиращо за донора. Процедурата се нарича афереза, при която се взима кръв от вена
Но няколко дни преди това на донора се поставя стимулиращ фактор, който да предизвика стволовите клетки да преминат от костния мозък в кръвта. Това е амбулаторна процедура, донорът не лежи в болница, за разлика от редките случаи, когато се вземат сволови клетки от тазовата кост. Тогава донорът преседява два дни в болница, защото се прави пълна анестезия и пациентът трябва да бъде под наблюдение.
Даряването на стволови клетки не натоварва организма на донора, защото се извличат само 5% от неговите стволови клетки, които се възстановяват от организма за няколко седмици. Не се нарушава и имунната защита.
- Как точно човек може да заяви желание да стане донор?
- Като се свърже с Българския регистър на донори на стволови клетки чрез неговата фейсбук страница или чрез имейл. След това се преценява къде ще е най-удобно да се вземе кръвната проба. Може да се направи при нас в Клиниката по имунология на Александровска болница или в една от лабораториите, с която сме в колаборация. Взима се кръвната проба и се подписват необходимите документи, които може да се получат и на имейл.
Стволови клетки подобряват лечението при инсулт
- Каква е разликата между Регистъра и Банката за стволови клетки?
- Стволовите клетки от пъпна връв и плацента се вземат веднага след раждането, после се обработват, селектират се по качество и се замразяват в Банката за стволови клетки, където се съхраняват дългосрочно на -150oC. Разликата при Регистъра е, че когато се вземат стволови клетки от донора, те се присаждат на реципиента само след няколко дни, а не се съхраняват с години.
В Националната банка за стволови клетки, отново на територията на нашата Клиника по имунология, клетките са налични и веднага може да се изпратят на реципиента. Другото предимство е, че могат да бъдат присадени и при непълна съвместимост между донор и реципиент. Единственият лимитиращ фактор е недостатъчният брой на клетките от пъпна връв. Те стигат за дете, но не и за възрастен човек.
- Какъв е регламентът за взимане на стволови клетки от пъпна връв и плацента?
- Процесът на донорство е осъзнат доброволен акт и става с желанието на бременните жени. Това е дарение, което няма финансово изражение, а също донорите нямат контрол върху използването на тези стволови клетки. Те може да отидат за лечение на пациент по света, с който има достатъчна съвместимост.
Наскоро промотирахме даряване на стволови клетки на масов крос в Южния парк на София. Много организации ни помагат в тази дейност – БЧК, различни пациентски организации и др. Но промоционалната ни програма не е много мощна. Имаме нужда от още съмишленици за тази на благотворителна дейност, която трябва да стигне до всеки българин. Сигурна съм, че всеки, който чуе за нея, би откликнал с желание. Защото сърцата на нашите съграждани са отворени за благотворителност.
Мара КАЛЧЕВА
