Терминът “токсичен позитивизъм” може да ви звучи странно и дори противоречиво, но истината е, че токсичният позитивизъм като поведение може да засегне всеки от нас в труден момент. Токсично позитивните хора с идеята да ни окуражат, неглижирайки негативните емоции, тежките мисли и преживявания, могат не само да ни раздразнят, да ни отблъснат. Те могат да разклатят психичното ни здраве, което от своя страна да провокира и други здравословни проблеми. Затова научете в какво се изразява токсичният позитивизъм и защо трябва да се предпазваме от хора с подобно поведение.
В тази връзка ви предлагаме коментар по темата от магистъра по психология Мария Колева – сертифициран практик по невролингвистично програмиране, хипнотерапевт и регистриран семеен медиатор. Тя работи за овладяване и отработване на емоциите, подобряване и стабилизиране на самооценката и увереността в собствените сили, при случаи на затруднения в комуникацията, взаимоотношенията с близки, партньори и роднини, както и за трансформация на минали преживявания и травмиращи спомени. Мария Колева прилага НЛП техники, когнитивно-поведенчески подход и хипноза с терапевтична цел.
„Да, това нещо съществува, има си и характерни особености“, казва психологът. И допълва, че години наред самата тя е изпитвала раздразнение от токсично позитивните хора и техните уж окуражителни коментари, докато в крайна сметка осъзнава, че това поведение засяга много хора. Токсичният позитивизъм, обяснява тя, надскача обикновеното окуражаване и повдигане на духа.
Когато позитивизмът стане токсичен, той ни притиска да сме оптимисти, да гледаме положително на живота и обстоятелствата в него, дори когато те са мрачни. Ние следва да приемем и да си повтаряме, че „щастието е въпрос на избор“; „всяко зло е за добро“; „всичко си има причина и смисъл“. А в същото време, негативните емоции и чувства, които изпитва нараненият или ядосан човек, се омаловажават. Т.е., няма право този човек да мисли негативно, трябва да се поправи, да се промени.
„Токсичният позитивизъм може да ни засегне по няколко начина - продължава Мария Колева. - Може да станем обект на подобни „умозрения“, може ние да реагираме с такива коментари спрямо други хора, а може ние самите да възприемем това като вярване и така да отричаме горчивината и разочарованието, които е естествено да ни завладяват понякога. Често токсично позитивните коментари звучат повърхностно, а дори и обидно. Те показват, че този, който ги прави, не познава човека, с когото говори, не е наясно със ситуацията в детайли и явно не желае да се запознае с тези детайли. Запитах се защо?“.
Ето защо:
• Нали знаете за импулса у хората да „облагородяват плевелите“ около себе си? Та ето - позитивният човек е заучил тези постулати, рецитира ги и гледа да ги „проповядва“ на всеки срещнат.
• Друга причина може да е липсата на искрена заинтересованост от делата на другия. Тогава човекът прави опит да поддържа просто формален социален контакт.
• Също така, за съжаление, може да е налице напълно съзнателното намерение да бъде избегнат разговор по неприятна тема като механизъм на собствена защита.
„Ще илюстрирам третата възможна причина за подобен коментар. Представете си, че някой наскоро е изгубил близък човек и темата е много тежка за него. Мести се в ново жилище и на втория ден, преди да се е запознал с всички съседи, във входа има погребение.
Дали ще иска да научи всички подробности и да изслуша оплакванията на опечалените? Колкото и грубо да е, едва ли. Разговорите ще върнат с пълна сила собствената му мъка, а нашият човек така се е надявал промяната да му помогне да я преодолее по-лесно“, обясни експертът.
Мария Колева
Да кажем, че ние самите си позволяваме да правим такива коментари, искрено убедени, че вдъхваме кураж на човека отсреща. И очакваме, и вярваме, че е по-добре да го потупаме по рамото, вместо да го връщаме към лошите мисли. Убедени сме, че му правим добро. Всъщност в много случаи това не е така и наистина ще се изненадаме, ако по-късно забележим, че човекът се е затворил към нас и ни избягва.
Психологът Мария Колева съветва първо да си дадем сметка как всъщност звучат ободрителните ни думи на човек, който се чувства съкрушен. И предлага няколко конкретни варианта:
• Казваме например: „Ще се оправиш, ще го преодолееш“, но човекът отсреща чува „Преиграваш! Драматизираш излишно!“. На този наранен човек вашите уж успокоителни думи му звучат обидно.
• Или пък: „Погледни го от хубавата страна“. Добро пожелание, но той го възприема като „Не е станало кой знае какво. Какво толкова“, т.е., звучи му пренебрежително на фона на мъката, която изпитва.
• Следващ вариант: „Не бъди така негативен“, леко наставнически казвате вие, за да го възприеме той като: „Стига си мрънкал/а!“.
• А едва ли не задължавайки го: „Бъди по-позитивен“, той ще го чуе като пак обидното и дори пренебрежително: „Спри да се оплакваш!“.
Ако искаме да заменим токсично позитивните изказвания със съчувствени изрази, които пак са позитивни естествено, може да последваме съветите на психолога Мария Колева:
• Вместо да кажете нещо такова: „Ще се оправиш, ще го преодолееш“, кажете според случая: „Ситуацията е трудна, но ти правиш всичко по силите си“. Т.е., вдъхвате доверие.
• Не казвайте: „Ще го преодолееш“, по-удачно е: „И преди си срещал/а трудности. Вярвам, че и сега ще успееш. До теб съм“. Това е израз на същинска подкрепа.
• Отново вместо: „Погледни го от хубавата страна“, кажете: „Точно сега нещата не изглеждат добре. Надявам се след време да разберем смисъла“. Така човекът отсреща ще разбере, че сте искрено загрижен.
• Не го упреквайте с думите: „Не бъди така негативен“, а му кажете истината: „Нормално е да се чувстваш кофти“. Изразявате съпричастност.
• Много по-полезни ще бъдете, ако вместо: „Мисли за хубави неща“, просто кажете: „Имаш моята подкрепа“.
Това не е изчерпателен списък и вие можете да го допълните със свои идеи, както и да оформяте подкрепящите коментари така, че да звучат естествено и да показват искрена загриженост, която е адекватна за ситуацията, препоръчва Мария Колева. Ако няма какво толкова да кажете, по-добре не казвайте нищо. Понякога мълчанието звучи по-добре от фалшивите клишета.
Надяваме се, че точно с тези примерни варианти, които предлага психологът Мария Колева, става ясна разликата между токсичен позитивизъм и същинския, искрен позитивизъм. Всеки от нас може и трябва да се замисли защо в единия случай звучим лицемерно, дори наставнически и студено, а в другия – искрено и загрижено.
Яна БОЯДЖИЕВА
