Говорейки за щитовидната жлеза, лекарите често споменават, че външно тя изглежда като пеперуда. Ако не се грижите за нея и не я “подхранвате”, тя се превръща в птеродактил, който ден след ден поглъща тялото на собственика си. Довежда до изтощение или хвърля десетки излишни килограма, оставя без коса и мигли, прави костите и ноктите чупливи, срива менструалния цикъл. И всичко това на фона на постоянна умора и лошо настроение.
Органът притежава такава сила благодарение на хормоните, които произвежда. Те се освобождават в кръвния поток и се разпространяват в организма, засягайки метаболизма. При излишно количество на Т3 и Т4, той се ускорява, при недостатъчно - се забавя.
Специалистите казват, че през последните години българите са по-склонни да страдат от гуша, хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, микседем, токсичен аденом, рак на щитовидната жлеза и др.
Задължителни ли са хапчетата?
Много пациенти се страхуват да приемат синтетични хормони, смятайки, че по този начин жлезата ще се отпусне и окончателно ще излезе от строя. Тоест, терапията ще трябва да продължи през целия им живот. А ако прекратят приема им, последиците могат да бъдат непредсказуеми. Повечето лекари обаче са категорични: практически е невъзможно да се нормализира работата на органа без заместващи лекарства.
Хипотиреоидизмът е клиничен синдром, предизвикан от дефицит на тиреоидни хормони (което е по-често) или от намаляване на техния биологичен ефект на тъканно ниво (по-рядко). Патологията има много симптоми.
Гастроентерологични под формата на запек, холелитиаза; гинекологични - менструални нарушения; кардиологични - под формата например, на дислипидемия; неврологични - тунелни синдроми, причинени от оток на тъканите; психиатрични - депресия, деменция; нарушения на съня и др.
Може да се появи умора, сънливост, сухота на кожата, оток, запек, които присъстват и при други заболявания. Затова мнозина дори не се замислят да си проверят щитовидната жлеза.
Възлите на щитовидната жлеза често не са опасни
Преди да се предпише хормонозаместителна терапия, се изследва хормонът TSH, прави се ехография на щитовидната жлеза. Индикациите за терапия със синтетичен хормон, идентичен с естествения, се определят от лекаря. Дозите на лекарството се подбират индивидуално.
Например на по-възрастни пациенти със сърдечносъдови заболявания могат да се дават по-ниски дози.
Понастоящем няма доказани методи за намаляване на нивата на циркулиращите антитела чрез диета, упражнения и т.н. И дори да се е случило, това не означава, че трябва да отмените терапията или да намалите дозата на лекарството.
Има много пациенти, които са асимптоматични носители на антитела към тъканта на жлезата, които присъстват, без да нарушават функцията й (често това изобщо не се случва през живота) и не се нуждаят от лечение.
Дозата на хормоналното лекарство с времето може да се коригира поради колебания в теглото на пациента, приемане на други медикаменти едновременно с тироксина. За да се избегне неадекватна компенсация на заболяването, струва си постоянно пациентът да е под наблюдението на ендокринолог.
Има и преходни състояния, придружени от повишаване на нивата на TSH. Например при стрес, значително наддаване на тегло, остро инфекциозно заболяване (включително вирусно), тежки соматични заболявания.
С прекратяване на действието на определен фактор, нормализиране на режима на работа и почивка, балансирано хранене, TSH се връща към норма самостоятелно, без лечение.
Що се отнася до тиреотоксикозата, това е клиничен синдром (обратното на хипотиреоидизма), причинен от прекомерното съдържание на тиреоидни хормони в кръвта и токсичния им ефект върху органите и тъканите.
Болестта се проявява с тахикардия и други нарушения на сърдечния ритъм, свръхвъзбудимост, изпотяване, треперене, нередовна дефекация, загуба на тегло, менструални нарушения. Понякога се развиват увреждания на очите и гуша.
Тъй като в повечето случаи причината за тиреотоксикозата е наличието на някаква значима патология, пациентът се нуждае от лечение - от медикаментозно до радикално: терапия с радиойод, операция.
COVID-19 засяга щитовидната жлеза
Лекарите в чужбина все по-често се отказват от хормоните при лечение. Каква е ситуацията у нас?
Световните медицински тактики са сходни: не се предписва лечение без индикации.
Имаме предвид лекари, които използват доказани методи за лечение в своята практика и разчитат на световния опит и клинични протоколи, а не тези, които се занимават с намаляване на нивото на антителата в кръвта по различни сложни начини или се опитват да лекуват преходни състояния с хранителни добавки и витаминна терапия.
В класическата ендокринология всичко е съвсем логично: ако функцията на органа е недостатъчна, е необходимо да се идентифицира причината и да се предпише терапия навреме, за да се избегнат усложнения - понякога смъртоносни.
Недостатъчната надбъбречна функция например може да бъде фатална. Ако функцията на жлезата е прекомерна, тогава навременната хирургическа или друга интервенция спасява живота на пациента.
Има ли риск щитовидната жлеза да спре да работи, когато се приемат синтетични заместители? Как е възможно да се намали този риск?
В ситуация на хипотиреоидизъм автоагресията постоянно действа върху жлезата и възниква възпаление, органът започва да се разрушава. Следователно с течение на времето дозата на тироксина може само да се увеличава, като в крайна сметка се достига пълно заместване.
При подостър, следродилен тиреоидит дисфункцията на жлезата е по-често временна и в повечето случаи изисква симптоматично лечение за определен период, а не хормонално. При следродилен тиреоидит понякога пациентът се нуждае от хормонална терапия, която се провежда с контрол на TSH: когато нейната собствена функция се възстанови, приемът на тироксина се отменя.
Ситуацията е по-сложна при пациентките, планиращи бременност, когато не искат да изчакат постепенното отменяне на препарата 1-2 месеца, но в този случай всичко се решава индивидуално.
А понякога има ситуации на предозиране с тироксинови препарати, което, разбира се, веднага подсказва мисълта: предписван ли е според показанията?
Милена ВАСИЛЕВА
