Треперенето на главата (тремор) е разпространена хиперкинеза (неестествени, хаотични движения), които възникват при неврологини, ендокринни и други заболявания, а също и под въздействието на токсини и лекарствени средства, обясняват специалисти.
Тремор може да се появи у всеки здрав човек, като в случая става дума за физиологичен тремор. Самият човек обикновено не усеща, ако амлитудата не се увеличава под действието на притеснения, преумора, простудяване, прекаляване с алкохола и кофеина, а и вследствие на други фактори.
Патологичният тремор се различава от физиологичния не само с високата амплитуда на хаотичните движения, но и с по-ниска и много рядко по-висока честота, както и условията, в които възниква или се засилва.
Причини
Ако треморът в ръцете в повечето случаи може да има физиологичен характер (емоционално напрежение, тревога, умора, простудяване), то треморът на главата често е свързан със сериозни заболявания. Според тяхната етиология съществуват следните видове тремор:
• първичен или есенциален – появява се без видими причини;
• вторичен (тиреотоксикоза, хиперпаратиреоза, хипогликемия, бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, новообразувание в главния мозък, черепно-мозъчна травма, инсулт, различни видове отравяния със соли на тежки метали, алкохолна абстиненция);
• психогенен;
• лекарствен (препарати на основата на лития, валпориева киселина, невролептици и др.);
• тремор при дегенеративни заболявания на централната нервна система (болест на Паркинсон, хепатолентикуларна дегенерация, мултисистемна атрофия, гръбначноцеребеларни дегенерации и идиопатин адистония, болест на Хънтингтън, прогресираща миоклонична атаксия на Хант и др).
Лечението на тремора на главата зависи от причините за възникване на симптома. Ефективно и грамотно лечение може да назначи само лекуващият лек ар, след редица изследвания. В зависимост от причините или болестите, предизвикващи тремор на главата, лечението може да бъде консервативно или хирургично. Към консервативните методи се отнасят:
• медикаментозна терапия;
• отстраняване/избягване на провокиращите фактори;
• психотерапия;
• физиотерапевтични процедури;
• спортно ходене, масаж;
• релаксационни техники (дихателна гимнастика, йога, медитация).
Хирургичното лечение е насочено към стимулиране на дълбоките структури на главния мозък (високочестотна елекстростимулация на ядрата на таламуса) и може да се препоръча от лекуващия лекар само след щателно изследване и недостатъчен ефект от консервативната терапия.
Съвременна диагностика
1. Лабораторни изследвания – лекарят назначава следните изследвания: пълна кръвна картина, биохимичен анализ на кръвта, чернодробни проби, бъбречни проби, анализ на хормоните, концентрация на мед и целулоплазмин, изследвания за цереброспинална течност.
2. Магнитно-резонансна томография. Този метод позволява да се открият огнищата на поражение и да се установи тяхната локализация и разпространение. При необходимост може да се назначи позитронно-емисионна томография – ПЕТ-КТ.
3. Електромиография, която дава възможност да се записва тремограма с последваща оценка на всички характеристики на тремора.
4. Освен това лекуващият лекар може да назначи допълнителни изследвания, например генетични.
Профилактиката на това състояние се изразява в следното: опитайте да намалите стресовите ситуации и да сведете до минимум емоционалното пренапрежение. Ако желаете главата ви да спре да се тресе, откажете алкохола и намалете кофеина. Ако в семейството, във фамилията ви, има генетични заболявания, не пренебрегвайте профилактичните прегледи при невролог веднъж годишно. Не се самолекувайте, не приемайте лекарства, ако не ви ги е назначил лекар. Всичко това може да навреди и да задълбочи протичането на болестта.
Ето кои са характерните признаци:
• тресяща се глава (особено в съвкупност с треперене на крайниците);
• при опит да контролират състоянието си или при движение треморът само се засилва;
• признаци на болестта не се наблюдават в състояние на сън;
• треперене на брадичката, неконтролируема мимика на лицето, движение и на езика.
Яна БОЯДЖИЕВА