Да бъда лидер, да имам послание за хората. Да бъда харесван, да ме следват. Да водя интересен живот, за който да разказвам. Да правя нещо, което е вълнуващо, забавно и доходоносно.
Може би това са част от мотивите на децата, тийнейджърите и младите хора, които искат да бъдат (или да следват) инфлуенсъри и влогъри.
Какво е инфлуенсър? Според определенията, които можем да открием в интернет, това са хора, които могат да упражняват всякаква професия: журналисти, преподаватели, анализатори, професионални консултанти, знаменитости, адвокати, спортисти, търговци и т.н.
Но не професията им е важна в случая. Тези хора имат качества, умения и постижения, които са желани за мнозина - те са лидери, умеят да оказват влияние и да привличат вниманието на хората, мнението им има тежест в социалните мрежи и сред широката общественост.
очно тези качества и умения карат мнозина да ги следват, защото те искат същото за себе си. Това е причината да следят каналите и видеата на инфлуенсърите и да “попиват” разказите им за живота, които водят, за интересите, които имат и за онова, което ги вълнува.
А какво е влогър? Някой, който създава видео уеб блог и разказва във видеоклипове за ежедневните си занимания.
Кризата като възможност за развитие
Притеснението на родителите, чиито деца прекарват часове в You Tube, звучат приблизително така: “Това сериозна професия ли е? Защо си губиш времето да следиш тези хора?”. “Дали детето ми има проблем, щом като потъва в тези клипове и не го интересуват нито домашни задължения, нито уроци, нито приятели, нито семейни пътувания и събирания с приятели и роднини?”.
Притесненията на всеки родител са породени от различни лични страхове и всеки може да “влезе” в свой негативен сценарий за последствията от интереса на детето му към инфлуенсърите. Затова ви предлагам да говорите - със себе си, с партньора си, с детето за всичко, което ви вълнува и притеснява по темата. Интересът към инфлуенсърите е възможност да поговорим с детето си за темите, които го вълнуват.
Надявам се следващите редове да ви помогнат да проведете този разговор (или поредица от разговори).
И така, какви теми може да съдържа интересът на детето към инфлуенсърите?
1. Животът, който искам да живея
Как да го направя интересен, вълнуващ, смислен. Какво харесвам и обичам да правя? Мога ли да превърна интереса си в професионален избор или любимо хоби. Как да балансирам между дисциплина, отговорност, труд, забавление и почивка? Намерил ли съм науката и дейността, която ме вълнува? Мога ли да се презентирам, т.е. по интересен и забавен начин да разказвам и да задържам вниманието на тези, които ме гледат (не само в You Tube, но и когато разказвам урок по време на изпитване в училище, например)?
2. Как да бъда харесван, интересен и следван?
Имам ли лидерски качества? Имам ли послание за другите? Какво е то? Има ли област от живота, в която смятам, че мога да стигна много далеч? Мога ли да увлека другите да ме последват?
3. Самота, изолираност, ограничение
Създаването на последователи (от позицията на инфлуенсър) носи усещането, че “не съм сам, с мен има и други, които ме харесват и приемат, и следват”. Това послание можем да използваме, за да говорим с детето (тийнейджъра) за това как се чувства със себе си и с другите, какви са взаимоотношенията му с връстници, приятели, авторитети, роднини.
Усеща ли се самотен? От какво идва самотата - от това, че не е открил хора, с които да сподели себе си, интересите и въпросите си; от това, че в средата си не може да говори по темите, които го вълнуват; от това, че не е активен в свързването с другите; от разочарования от предишен опит; от мисълта, че не е интересен, а е обикновен; от това, че живее дистанцирано или отдалечено; от това, че има нужда от общуване, но не знае как да го осъществи?
В тази посока разговорът може да се задълбочи с въпросите: На кого, какво не мога да кажа? С кого, какво не мога да споделя? Във видеата, които гледам, търся ли и намирам ли отговор на въпросите, които ме вълнуват? Кои от своите ценности не мога да споделя в средата си и затова търся други хора със същите или подобни ценности? Кои са моите ценности (семейство, лично развитие, хоби, спорт, изкуство, толерантност, свобода, доброволчество за каузи, честност, доверие и т.н.)?
Игрите у дома сплотяват семейството
Интересно би било да говорите за това кои и какви личности следва и гледа детето ви, какво открива у тях, с какво го привличат, за какво го вдъхновяват, открива ли и у себе си подобни качества, които може да развие? А дали вашето дете е забелязало тема, по която инфлуенсърът не е говорил? Какво си мисли то по тази тема?
Друга голяма и полезна тема е тази за същността и целта на видеото, което детето иска да създаде. Тук можем да питаме детето (тийнейджъра): На какви теми искаш да говориш? Какво искаш да разкажеш? На кого? Какво е твоето послание за тези, които ще те гледат? Какво всъщност, искаш да им кажеш? Какво различно ще представиш по темата? Какви хора искаш да те следват?
Тук можем да говорим за начина, по който се създава разказ, история, анимация. Можем да насърчим детето да измисли сюжет, да го “украси” с преживявания, да се свърже с емоциите, да определи конкретната тема и да го подкрепим да създаде посланието си към другите. Възможно е дълго да се задържим тук, за да осмисли то какво е това, което иска да каже, какво е това, с което иска да присъства в публичното пространство и с което ще бъде запомнен и отграничен от другите. А след това идва ред на работата върху сценичната изява - актьорската игра и начина, по който ще представи историята си и ще предаде посланието й.
Питате се дали няма да насърчите детето (тийнейджъра) си в едно безсмислено модерно занимание, което ще отнеме от времето му и ще го насърчи към безделие и “вятър-работа”?
Мързелът ни пречи да пораснем и да изживеем живота си
Когато темата за инфлуенсърите се появи в работата ми с деца и аз си задавах същите въпроси. Но някои от децата така “бяха потънали” в интереса си към инфлуенсърите, че единственият начин да стигна до тях бе да последвам този интерес и през него да “отворя” темите за взаимоотношенията с другите, за чувствата и преживяванията му, за моментите на самотата, за себеусещането и самооценката, за интересите, целите и постиженията, за смислените занимания.
Темата за загубеното време е тази, която вълнува родителите. Ще ви припомня, че времето и качественото му използване вълнува нас, възрастните. За нас е важно да го разпределяме така, че да имаме достатъчно време за всичко важно и ценно. За децата времето е безгранично, те не изпитват напрежение от лимита му. На възрастта, на която са, за тях е важно да изследват света и себе си. Предполагам, че когато поговорите по някои от предложените в статията теми, усещането ви за загубено време ще се промени.
“Кое е модерно?” също е тема, която може да бъде отворена за разговор. Кое е ценно за вас - формата, съдържанието, или и двете? Как можем да бъдем модерни и стойностни?
Не на последно място е важно да разберем има ли в преживяванията на детето нещо, от което се опитва да избяга, прекарвайки часове в You Tube. Какво е то? “Не ме забелязват”, “Нямам приятели”, “Не зная как да отговоря на У, когато ме обижда”, “Нашите май ще се развеждат”, “Мама често я боли глава” и т.н.
В заключение ще споделя, че след разговорите, които ще проведете, детето ви едва ли ще се откаже да следва инфлуенсърите и да създава собствени клипове (а и защо трябва?). След тези разговори обаче, то ще го направи по начин, в който ще експериментира с посланието и целта.
Мнозина от нас, в ролята на родители, застиват в гнева и безсилието си в тази ситуация. Аз бих ви насърчила да погледнете на случващото си като възможност да растете и да се развивате заедно с детето си.
Борянка БОРИСОВА, психолог, системен фамилен и брачен консултант