Латинската дума crisis има старогръцки произход и означава прелом, решителен момент. С криза обичайно се обозначава драматична промяна в състоянието на един организъм, система (семейство, организация, общност, държава) или в обичайното протичане на един процес. Основният смисъл на кризата е промяна. За да се обозначи една промяна като критична обаче, е необходимо тя да има следните две основни характеристики: да е много категорична (радикална, значима) и да настъпва внезапно или много бързо, неочаквано.
Поради неочакваността на промяната и нейната сила, възстановяването на равновесното състояние на системата е силно затруднено, адаптивните/възстановителни способности са поставени на голямо изпитание. Оттук произтича и относително високият риск от неблагоприятно развитие и провал на възстановителните процеси. С това е свързана и необходимостта от оказване на помощ.
Отличителна характеристика на кризисните състояния е, че те са с ограничена продължителност - актуалният период на кризата се движи в границите от няколко часа до около 6 седмици.
Успешното разрешаване на кризата е по-вероятно да се осъществи, ако човек има реалистичен възглед за събитието, подкрепа от обкръжението и ако притежава ефективни механизми на справяне.
Израстване
Освен като опасно състояние, кризата се разглежда и като състояние, което води до повишаване на потенциала за справяне. Някои автори определят кризата като {катализатор на личностното и социалното развитие, който руши старите навици, предизвиква нови реакции и става решаващ фактор за нови насоки на развитие”.
Промяната, която предизвиква, може да доведе по-нататък до засилване на индивидуалните адаптивни възможности и следователно като цяло да повиши нивото на психично здраве. Нерядко единственият начин, чрез който може да се внесе здравословна промяна в една система (семейство, организация, институция и т.н.), е чрез криза, за да се променят непродуктивните вярвания, възгледи и ценности, поведения, модел на общуване, начин на партниране.
От нас зависи да преодолеем ограниченията и пречките
Можем да погледнем на кризата като на мотивиращо предизвикателство и естествен механизъм за осигуряване на развитие. В състояние на криза всички ресурси (цялата психична енергия), които са на разположение на човек (семейството, организацията, общността), са насочени към една-единствена цел - разрешаване на проблема и намаляване на свързаната с него болка и страдание. Всеки път, когато човек - самостоятелно или с подкрепа от други хора, успее да преодолее кризата, научава не само как да се справи с нея, но също така открива начини за предвиждането й и намира пътища за избягването й в бъдеще.
Основни етапи в протичането на кризата
Всяка криза преминава през две основни фази:
1. Начална фаза. Стабилното и устойчиво равновесно състояние е нарушено. Появява се интензивна емоционална реакция (напр. тревожност), съпроводена с когнитивни (напр. невъзможност за концентрация, {блокиране“ на мисленето), поведенчески (напрежение, възбуда или вцепененост, дезорганизирано поведение) и вегетативни (напр. сърцебиене, задух, разтреперване и др.) симптоми.
2. Фаза на генериране на решения за справяне (адаптивни или дезадаптивни) - мобилизиране на възстановителните/защитните механизми. В рамките на 24 часа до 2 седмици човек мобилизира своите обичайни вътрешни и външни ресурси - {защитни” механизми и стратегии за справяне. Тук искам да обърна внимание на следния факт. Първоначално на преден план излизат обичайните механизми за разрешаване на проблема. Този етап е критичен, тъй като при провал на тези първи усилия за справяне с кризисната ситуация, нивото на напрежение често се покачва, човек се чувства тревожен, объркан и неефективен, преживява провал. Следват поредица неуспешни опити за справяне с проблема.
Негативните преживявания могат да се засилят до усещане за полудяване, за хаос, за тежка безпомощност и пълна загуба на контрола над себе си и други симптоми. Високата степен на тревожност може да доведе до висока степен на дезорганизация. Защо се случва това? Защото човек се мъчи да решава проблема отново и отново по познатите, обичайните за него начини, или използва стереотипни решения, които вече са доказали ниската си ефективност в други ситуации. Ето тук е моментът за творчество, за създаване и генериране на идеи за различен (от обичайното, от познатото) начин за мислене и поведение в непознатата ситуация.
Изследвания сочат, точно обратното - че по време на тази фаза хората в криза са податливи към зависимост. В тази фаза нараства и потребността им да отреагират преживяванията си (да изразят гнева, страха, недоволството, яростта си, а често нямат умения, пространство или позволение за това).
Не искам да омаловажавам преживяванията ви във време на криза. Това, което искам, е да обърна внимание, че обичайно човек се плаши от новото и непознатото, но в същото време го иска, защото то носи развитие и разнообразие. Всеки от нас иска нови вещи и преживявания, иска развитие и разнообразие. Ето това е моментът за тяхното създаване и осъществяване. Може би ще бъде облекчаващо да разберете, че когато възбудата и напрежението (породени от преживяванията, свързани с кризата) са в своя връх и заинтересоваността от съвети или предложения е максимално повишена, се мобилизират както вътрешните, така и външните ресурси. Обикновено на този етап хората в криза предприемат опити за използване на нестандартни или (отдавна) мечтани начини за преодоляване на кризата.
Възможните изходи от кризата:
• Разрешаване на кризата. Човек се приспособява към новите обстоятелства. Стабилността и устойчивостта са възстановени на нивото, предшестващо кризата или дори на по-високо.
• Дезадаптивни решения: активиране на кризисните преживявания, {бягство” в болест/и.
• Сериозна дезорганизация. Ако не бъде постигнато разрешение на кризисната ситуация по начин, който е приемлив и достъпен за човек, следва състояние на психическа дезорганизация - по-ниско ниво на функциониране, заболявания, отклонения в личностовото развитие, поведенчески нарушения и др.
Кризата винаги се съпровожда със симптоми, които затрудняват адекватното взимане на решение и структурирането на време и пространство водят до хаотичност в действията, неефективност, безнадеждност и др. Тези симптоми са от различни модалности:
• Емоционални: гняв, страх, вина, тъга, потиснатост, загуба на интерес, натрапливо, неочаквано и внезапно връхлитащи спомени; повишено напрежение, объркване, чувство за безпомощност; отклонения в себе-оценката; при екстремални ситуации може да се появят и психотични епизоди;
• Телесни: виене на свят, прималяване, подкосяване в колената, пребледняване, сърцебиене, гадене, изтръпване, топли и студени вълни, изпотяване, разтреперване и др.;
• Поведенчески: агресивни избухвания, социална изолация, нарушен сън, злоупотреба с медикаменти, прехранване;
• Когнитивни: човек не знае как да разсъждава върху проблема, как да оцени реалността, да формулира възможностите за решаване на проблема; трудност за подреждане и поставяне на приоритет при решаване на задачи в ежедневието, когнитивни изкривявания - {има нещо дефектно в мен и затова се случиха тези неща в живота ми”.
• Други: липса на апетит, безсъние
7 начина за снижаване на тревогата
Как да се справим?
• Чрез търсене на подкрепа - професионална (психолог, консултант, психотерапевт).
• Чрез повишаване на информираността по проблема. Тук искам да направя важно уточнение - това, че знам какво става с мен не означава, че съм открил решението и съм извървял пътя до промяната, чиято цел е била кризата.
• Почивка.
• Ходене пеша, спорт, секс
• Отделяне на време за рефлексия с въпроси: Какво се случва с мен, от какво имам нужда, откъде идва трудността ми и т.н.
• Осъзнаване - когато осъзнаем какво чувстваме и каква е потребността (и трудността) ни, преминаваме от бездействие в действие. Поемаме отговорност за себе си. Спираме да обвиняваме другите и обстоятелствата.
• Излизане от старото, познатото, неработещото решение (поведение).
• Търсене на новото, необичайното, нестандартно решение.
• Практикуване на хоби.
• Любими хора.
• Забавни дейности.
• Доверие - в себе си, в другите, в живота.
Б.а. Използвана литература - статия на Димитър Германов, Владимир Сотиров и Яна Кацарова за криза и кризисни интервенции. Идеи на системния подход за семейства и организации.
Борянка БОРИСОВА, психолог, училищен психолог, системен фамилен и брачен консултант
