Язвата на стомаха се появява, когато спадне имунитетът

Доколко и дали е “виновна” хеликобактерията за възникване на язва?! А може би е нужна на организма ни?! Две трети от населението на Земята са носители на хеликобактерия, но рискът от възникване на язва за тях е само 1% на година или 10% за цял живот! 

Предлагаме ви в превод суперлюбопитна статия от проф. д-р Елена Колс във връзка с причините за възникването и лечението на язвената болест. 

Древните лечители са смятали, че причината за появяване на язва в стомаха и дванадесетопръстника е нервозността и раздразнителността, затова са я лекували с диета и билки. Признаването на язвата като “болест” в медицината до голяма степен се дължи на Фридрих Уден, който през 1816 г. издава първия в историята на медицината фундаментален труд за язвата. 

През 1825 г. френският лекар Жан Крювелие, основавайки се на монографията на Уден, предложил язвата да се счита за отделно заболяване и й направил класическо описание, което е признато и до ден-днешен. Така от разстройство на храносмилането, стомашната язва се превръща в болест. За обяснение механизма на нейното развитие са били предложени много научни теории, но в продължение на 180 години основна си останала следната: в агресивната кисела среда в стомаха е невъзможна активността на микробите, а язвата е резултат от дисбаланса на агресивните и защитните фактори. Но независимо от многообразието от теории, на практика язвата продължавала трудно да се поддава на лечение. 

И ето че през 80-те години на миналия век се случи откритие, което промени изцяло възгледите на медицинската общност относно природата на язвената болест. Не веднага, разбира се. Чак през 2005 г. за това откритие беше връчена Нобелова награда за медицина. През 1983 г. двамата австралийски физиолози Бари Маршал и Робин Уорън предположиха, че предизвикващи язва микрорганизми (дадоха им наименованието хеликобактерии ) може би се крият зад разрушаващото действие на киселините в стомашната лигавица. Отначало медицинската общност приема това предположение със смях, затова на Бари Маршал не му оставало нищо друго, освен да проведе експеримент със себе си. Знаем резултата - изпил култура от хеликобектерии и “си докарал” язва. Този факт потресе дори най-яростните скептици. Но най-голямо впечатление произведе 

бързото излекуване от язва с помощта на антимикробен препарат. 

И скептицизмът изчезна, сякаш издухан от вятъра: лекари и фармацевти разбраха, че откритието на Маршал и Уорън открива пред тях едва ли не приказни перспективи. Техните възгледи относно възникването и лечението на язвената болест се промениха на 100% . 

Въпреки откритието на Маршал и Уорън въпросите за язвената болест си останаха! Всички знаем, че стресът е нещо, което не може да се види под микроскоп, че се лекува трудно, че води до сривове. И толкова. А относно хеликобактерията всичко е много простичко и затова се приема за гениално: вземаш 2-3 фармацевтични препарата и всички са здрави! И никой вече не обръща особено внимание на важните някога в лечението на язвата моменти: ограничаване на тютюнопушенето и приема на алкохол. И дори независимо от генетичната предразположеност към язвена болест, човек може да яде каквото му попадне, може да преяжда, да се нервира и притесняване, да не спи... 

Но пък лекарите вече са сигурни, че човек може да се зарази с причинителя на язва чрез недобре измити съдове, чрез целувки, а след това... повсеместно лечение на всички от хеликобактер. 

Носители на тази бактерия са най-вече пушачите, пиещите алкохол и възрастните хора. А един от парадоксите на хеликобактерната теория за възникване на язвена болест е фактът, че в Азия и Африка почти 100% от населението са инфектирани, но от язвена болест страдат само 1% от хората! В Европа язвена болест се среща при 10% от населението. Кампанията за тотално унищожаване на хеликобактерията, проведена в Германия и Англия, не откри връзка между наличието на тази бактерия и рака на стомаха: не се случи 

намаляване на случаите с рак на стомаха 

В Япония, независимо от ликвидирането (ерадикацията) на хеликобактерията, ракът на стомаха е на първо място сред причините за смърт. От друга страна, в развитите страни за последните 25 години десетократно се увеличи заболеваемостта от рак на хранопровода, а някои лекари обясняват този бърз растеж на заболеваемост с... ликвидирането на хеликобактерията. 

По принцип, колонизацията на хеликобактерии се случва в детството - чрез храна и вода, чрез неизмити ръце. Докато в началото на 90-те години почти всички американци имаха хеликобактерии, в края на ХХ век широкото използване на антибиотици, агресивното унищожаване на хеликобактериите и хигиенните мероприятия избавиха населението от тази бактерия. Директорът на отдела по терапия, президент на Американската общност на инфекционистите Мартин Бласер смята, че тъй като хеликобактерията съпътства човека през цялата негова история, може би има и полезни свойства. Възможно е да е компонент от нормалната микрофлора на стомашно-чревния тракт и затова не трябва при всички поред да бъде унищожавана. 

Няколко групи изследователи предлагат теория, обясняваща случващото се: “Три години след лечение от хеликобактерия стотици наши пациенти страдат два пъти по-често от рефлукс-езофагит (връщане на стомашно съдържимото в хранопровода), отколкото инфектираните с хеликобактерия. Изследване на 6000 болни показало, че колкото по-увредена е стомашната лигавица от хеликобактерията, толкова по-слабо изразен е рефлуксът. 

“Хеликобектерията не е толкова опасна. Все повече доказателства показват, че тя има защитно действие за хранопровода!“. Така коментира тази публикация директорът на гастроентерологичната клиника в Кливлънд Жоел Ричър. Директорът на отдела по епидемиология в Националния институт по здравето в САЩ Джоузеф Фрумени и гастроентерологът от Бостънския медицински център Чарлз Близ подчертават, че 

лечението от хеликобактерията 

и понижаването на инфектираността от нея водят до рязко увеличаване на стомашните киселини, от които в днешно време страдат повече от 20 милиона американци само. 

Съответно, заради рефлукса честотата от рак на хранопровода се увеличава с цели 8% всяка година. Изследвания на 130 000 болни потвърждават защитните свойства на хеликобактерията за хранопровода. Те показали, че хеликобактерията увеличава синтеза на хормона лептин, понижаващ апетита, както и на хормона грелин, предизвикващ глад. И че след лечение на хеликобактерията пациентите покачват теглото си. Повишава се и нивото на холестерол в кръвта. 

“Всички мислят, че епидемията от затлъстяване, наблюдавана в западните страни, е свързана с Биг-Маг.”, казва Мартин Бласер - “Но е възможно причината да е в изменение на нашата микроекология: на първо място ние имаме поколения хора, които нямат хеликобактерия. Лекари и фармацевти от цял свят обаче продължават да приемат вероятната връзка на хеликобактерията с всички болести и синдроми, започвайки от задържане на растежа и аборта, до автоимунните заболявания, диабета и рака. Защо ли? Защото така е най-лесно, най-изгодно и най-удобно - ето го врагът - хеликобактерията, ето и спасителната таблетка. И тъй като двама от трима човека са носители на хеликобактерия, то същите тези доктори и фармацевти много лесно “откриват” връзката с всяка болест!” 

Нито едно изследване до ден-днешен не е съумяло да опровергае факта, че язва в стомаха се образува само тогава, когато са нарушени защитните механизми на организма. Провокатори са всички състояния, при които произтича понижаване силата на киселините в стомаха: стрес, остаряване, пушене, неадекватно хранене, прием на алкохол и хапчета против киселини. Те се превърнаха в неизменна част от ежедневния живот на много хора, дори се препоръчват на малки дечица. 

Когато “защитният кордон” на стомаха го няма, в организма лесно проникват различни микроби, променяйки бактериалния фон и свойствата на бактериите - постоянни обитатели на стомашно-чревния тракт. От безобидни те се превръщат в патогенни. 

Според публикувани данни, приемът на антиациди води до повишаване ръста на няколко вида бактерии. Предлаганото трикомпонентно лечение на язва - 2 антибиотика плюс средство, понижаващо секрецията на стомашна киселина, може да наруши лесно баланса на чревната микрофлора и това да доведе до големи проблеми. Освен това хеликобактерията придобива резистентност към препаратите. Директорът на Германския национален център по изучаване на хеликобактерията д-р Кист заявява, че повечето лекари не отчитат факта, че в днешно време 50% от болните имат щам на хеликобактерията, устойчив към антибиотици. През 80-те години те са били само 30%. Приемът на неадекватния препарат не довежда до излекуване, но засилва резистентността на хеликобактерията. 

Яна БОЯДЖИЕВА