Проф. д-р Димитър Раев оглавява Клиниката по вътрешни болести в УМБАЛ “Св. Анна” - София, един от малкото у нас специалисти по клинична хипертония с диплома от Европейското дружество по хипертония.
Проф. Раев има 2 доктората по кардиология, а преките му научни интереси са в областта на артериалната хипертония. Той е автор и национален координатор на няколко научни проекта за изследване степента на контрола и вида на инициалната терапия на артериалната хипертония и дислипидемията у нас.
Автор е и на стотици научни трудове и публикации, в т.ч. в чуждестранни списания, на 2 рационализация и на 1 патент. И не на последно място, има опит в над 120 международни клинични изпитвания. Проф. Раев е “Fellow” на Американската сърдечна асоциация и на Европейското кардиологично дружество. Член е на Нюйоркската академия на науките, както и на Европейското и Американското дружества по хипертония. Той е председател на Работната група по хипертония към Българското дружество по кардиология.
Хората със сърдечносъдови проблеми или по-възрастните може да развият топлинен удар по време на горещините, предупреждава проф. д-р Димитър Раев. Предлагаме ви коментар и полезни съвети от проф. Раев за това как се отразяват жегите както на здравите хора, така и на страдащите от различни заболявания.
„Горещината и сърдечните заболявания са една нездравословна комбинация”, уверява проф. Димитър Раев. - Очаквано е летните температури да се повишават в условията на затоплящ се климат. В допълнение към това, топлите вълни стават по-чести, по-интензивни и продължителни. Именно тези топли вълни са свързани с повишен риск от смърт, хоспитализации, топлинен удар и изтощение, сърдечносъдови заболявания и болести на дихателните пътища. Горещата вълна създава дискомфорт у здравите хора. Но за онези със сърдечносъдови проблеми тези горещи дни могат да бъдат направо опасни”.
Диетолог разказа как да се храним в жегите
Температурата на тялото може да варира в определени граници и не трябва да става твърде висока. Ако тя се повиши много, протеините, които изграждат тялото и участват в почти всички химични процеси, могат да се увредят. Човешкото тяло поддържа нормална температура, отделяйки топлина по два начина като и двата повишават изискванията пред сърцето:
1. Радиация. Тялото излъчва топлина към въздуха, но този трансфер спира, когато тя се изравни с телесната температура. Радиацията изисква пренасочване на кръвния поток към кожата. Това ускорява пулса. В горещ ден циркулацията на кръвта е 4 пъти по-голяма, отколкото в хладен ден.
2. Изпаряване. Всяка молекула на пот, която се изпарява от кожата, охлажда тялото. В сух ден изпаряването на една лъжичка пот може да охлади цялата кръв с 2 градуса. При влажност от 75% обаче, изпаряването става много по-трудно. Изпаряването също натоварва сърдечносъдовата система. Заедно с потта се отделят натрий, калий и други минерали, необходими за мускулните контракции, нервните трансмисии, както и водния баланс. За да ограничи тези загуби, тялото започва да секретира хормони, които помагат на организма да задържи вода и минерали, и да се минимизират загубите.
Проф. д-р Димитър Раев
Повечето здрави хора понасят тези промени без проблеми. Онези със сърдечносъдови проблеми или по-възрастните хора, чиито физиологични отговори за поддържане на нормална телесна температура и хидратация са увредени, може да развият топлинен удар. Например, отслабеното от предшестващ инфаркт сърце не може да изпомпа достатъчно количество кръв, за да увеличи радиацията и така да поддържа нормална телесна температура.
Стеснените от холестерола кожни артерии ограничават притока на кръв към кожата и така затрудняват отделянето на топлина. Някои медикаменти също затрудняват топлинната регулация. Бета-блокерите забавят пулса и така ограничават способността на сърцето да изпомпва достатъчно кръв, за да осигури бърз и ефективен обмен на топлина. Диуретиците пък, чрез увеличаване количеството урина, засилват дехидратацията.
А някои антидепресанти и антихистаминови препарати могат да блокират изпотяването. От друга страна, преживян инсулт, болест на Паркинсон, на Алцхаймер, диабет и други състояния могат да притъпят чувството за жажда и така да отложат приемането на течности.
„Горещото и влажно време може да бъде особено трудно за хората със сърдечна недостатъчност, пояснява специалистът. -Извънредното натоварване на сърцето, комбинирано със загубата на натрий и калий, и отделяне на хормоните на стреса, може да им създаде сериозни проблеми. Комбинацията от повишен приток на кръв към кожата и дехидратацията може да доведе до спадане на кръвното налягане, което да причини замайване или падане.
Скорошно изследване разкри, че основна причина за влошаването на сърдечната недостатъчност през горещите дни е възпалението, което е реакция на тялото към стрес. Резултатите показват, че високите температури увеличават топлинния стрес в организма. Стресът променя основните физиологични реакции, свързани с възпаление и клетъчна увреда. Тези отговори водят до сърдечна недостатъчност чрез увреждане на сърдечната тъкан. Това обяснява наблюдаваната асоциация между степента на съдово възпаление и външната температура”.
Полезни съвети:
• Стойте на сянка.
• Дръжте нивата на активност до минимум. Ако упражнявате физическа активност, правете това в по-хладните часове на денонощието. Вечер и рано сутрин са най-доброто време за това. При упражняване на физическа активност пийте повече течности, отколкото обикновено.
• Охладеният от климатик въздух е най-добрият начин да победите топлината. Вентилаторите действат, но само докато температурата на въздуха е под тази на тялото (36 градуса).
• Вземането на хладен душ или поставяне на студена, влажна кърпа, или лед под мишницата или слабините, също е решение. Подобно на автомобилен радиатор, колкото по-ниско е нивото на охлаждащата течност, толкова по-висок е рискът от прегряване.
За съжаление, поддържането на оптималното ниво на хидратация невинаги е лесно. Стомашни или чревни проблеми, употреба на диуретици, дефектен сигнал за жажда или нисък прием на течности са факторите за това. В много горещ (и особено влажен) ден изпивайте по една чаша вода на всеки час (ако имате сърдечна недостатъчност, консултирайте се с вашия лекар).
По-добрият вариант са плодовите сокове, тъй като те забавят преминаването на вода от храносмилателната система в кръвния поток. Не разчитайте на кофеинови напитки или алкохолни течности, защото те могат да предизвикат или да усилят дехидратацията. Яжте лека храна. Придържайте се към по-малки хранения, които не претоварват стомаха. Студени супи, салата и плодове могат да задоволят глада ви и ще ви дадат допълнително количество течности.
Яна БОЯДЖИЕВА
