Емоционалното хранене или приемът на храна за справяне с гнева, страха, скуката и самотата е често срещано в нашето общество. Много хора, когато са изправени пред стрес или безпокойство, се обръщат към храната, за да се успокоят и облекчат негативните емоции, вместо да се справят с тях. Как да разберем дали не сме попаднали в капана на емоционалното хранене? Защо това е най-краткият път към затлъстяването? До какви дългосрочни последствия може да доведе, въпреки временния комфорт, който ни дава? Отговорите на тези и други въпроси потърсихме от Зорница Спиридонова - клиничен психолог и психотерапевт и д-р Ралица Иванова - ендокринолог от МБАЛ “Св. София”? 

- Г-жо Спиридонова, храненето по принцип е свързано винаги с емоции – наслаждаваме се на вкуса и аромата на ястията, приготвяме ги с любов, то не е просто поглъщане на храна. В кои случаи говорим за емоционално хранене като проблем?

- Емоционалното хранене се превръща в проблем, когато редовно се използва като механизъм за справяне с емоциите, които ни е трудно да видим, посрещнем и управляваме. Още от ранното детство се изграждат несъзнавани  връзки и производни от тях механизми, които влияят и са свързани с нашите взаимоотношения с храната и отношението ни към тялото. Тя има специално място и функция в нашата психика. Може да ни успокоява, когато сме тревожни или неудовлетворени, да ни „запълва”, когато се чувстваме емоционално празни, отхвърлени, недостатъчно харесвани и приети. 

От друга страна, чрез храната можем и да се награждаваме -  имал съм труден ден и в края на него ще се възнаградя с нещо. Въпреки че думата „награда” носи привидно положителна конотация, този несъзнаван механизъм също би могъл да създаде омагьосания кръг на емоционалното хранене.

- Емоционалното хранене психологическо разстройство ли е?

- Емоционалното хранене, само по себе си, не се счита за психично разстройство, но е тясно свързано с различни психологически и емоционални проблеми, и може да бъде симптом на разстройства, като: компулсивно преяждане, което се изразява в повтарящи се епизоди на неконтролируемо преяждане, често предизвикани от емоционални състояния; булимия, при която също е налице честото емоционално преяждане, но с последващи компесаторни мерки – предизвикано повръщане или прекомерни тренировки.

- Само негативните емоции ли могат да ни завлекат в тази посока? 

- Положителните емоции също могат да допринесат за развитието на емоционално хранене, ако храната служи за интензифициране на усещанията. Ако храната се използва за усилване на преживяването на щастие, съществува риск мозъкът да започне да прави асоциация между усещането за щастие и консумацията на определени храни. На базата на тази връзка може да се развие зависимост към този механизъм за емоционално регулиране. 

- Кои са основните проблеми, които могат да доведат до емоционално хранене?

- В днешно време все повече се говори за стреса и как той е виновен за всичко. Често може да се чуе и това: ,,ям, защото съм стресиран”. 

Всъщност, основите на този проблем имат своите по-дълбоки корени

Това как се храним е тясно свързано с емоционалните връзки, които сме изграждали с първите ни фигури още от ранните ни години, с начина, по който усещаме и разполагаме с вътрешния ни свят, с психичните ни граници и как ги поставяме извън нас. Храненето и начинът, по който приемаме храната, е много повече свързан с психичния ни свят и несъзнаваните конфликти, отколкото е просто поведенчески акт. Големият въпрос е: познаваме ли изобщо емоциите си и, ако - да, как успяваме да се справяме с тях?

- Винаги ли този проблем е видим?

- Проблемът в повечето случаи става видим, когато започнат здравословните проблеми, които след определен момент са неизбежни. Това, как човек се чувства и какво преживява, до голяма степен е недостъпно и неосъзнато от самия него. Наблюдава се разрушително отреагиране на емоционалните преживявания, защото човек е откъснат от себе си. 

Зорница Спиридонова

- В какво се изразява порочният кръг на емоционалното преяждане?

- Цикълът започва от негативните емоции, които могат да бъдат породени от напрежение в работата, тревожност, усещане за потиснатост, самота или други емоционални проблеми. В опитите си да се справят с тези състояния, хората прибягват към храната, като метод за най-бързо утешение или облекчение. Целта винаги е да се премахне усещането за дискомфорт, но това е временно и често след себе си води до чувство за вина и срам, вместо да дава облекчение. Вината и срамът водят до гняв към себе си и влияят на себеоценката. След това отново се появява емоционално напрежение, което иска да бъде утешено чрез храна… И така се създава нов цикъл на преяждане.

- Кои са дефицитите, които се опитваме да запълним с емоционалното хранене?

- Емоционалното хранене се използва често като механизъм за справяне с вътрешните дефицити. Те включват: емоционална празнота - липса на удоволствие и смисъл в живота; ниска себеоценка; усещане за самота, която може да е породена от неспособност за изграждане на партньорски и социални връзки; усещане за загуба на контрол в различни аспекти на живота.

- Дълъг или кратък е пътят от емоционалното хранене до затлъстяването?

- Пътят от емоционалното хранене до затлъстяването може да бъде и кратък, и дълъг, в зависимост от индивидуалните особености на човека, от това колко често се храни по този начин, има ли генетична предразположеност, в каква част от времето си има и двигателна активност. За хората, които често и в големи количества прибягват до висококалорични храни като механизъм за справяне с емоционалните състояния, пътят може да бъде сравнително кратък.

При хората, които се хранят рядко емоционално или комбинират това с активен начин на живот, наддаването на тегло може да се случи по-бавно. Може би не е толкова важно дълъг или кратък е този път, а да се насочи вниманието на човек към това да започне да обръща внимание и на емоционалните си преживявания, как да търси контакт и да общува със себе си, за да намира по-конструктивен начин за справяне и не на последно място, да знае, че е възможно да не бъде сам в тази битка. Има специалисти, които могат да бъдат част от справянето с този проблем.

- По филмите най-често виждаме разстроени жени, с купа сладолед в ръка. Само нежният пол ли е подвластен на изкушението да ,,изяжда мъката и стреса си”?

- От този проблем могат да бъдат засегнати и мъжете, с разликата, че при тях е възможно да изглежда по различен начин, но основните механизми и причини са същите като при жените. Изследвания показват, че мъжете са склонни да се обръщат към по-солени и мазни храни, докато жените по-често към сладки.

Заради културните стереотипи и очакванията, при по-голямата част от мъжете е възможно да има по-голямо емоционално потискане, което отново да ги въвлече в омагьосания кръг на храненето. 

Мъжете също изпитват тревожност, чувство за вина, гняв, неудовлетворение, страх и всичко, което едно човешко същество може да чувства. Често зад образа на рицаря с доспехи се крие уязвимостта, чиито механизъм за справяне да бъде храненето. Заради социалните очаквания и натиск за поддържане на този „силен образ”, който трябва да се справи и понесе всичко, мъжът още повече се откъсва от емоционалния си свят, което би могло в по-голяма степен да задълбочи проблема.

- Може ли и как да контролираме емоционалното хранене, след като съвременното ни ежедневие ни поднася една след друга порции стрес, тревожни новини, проблеми?

- Емоционалното хранене може да бъде контролирано, но това изисква осъзнатост, промяна на навиците и нездравите механизми за справяне с емоциите. Много е важно да се разбере, че ключът към преодоляването не е контролът и потискането на емоциите, а разпознаването и изразяването им.

Д-р Ралица Иванова: Емоционалното хранене се превръща в зависимост

- Д-р Иванова, какво е мястото на ендокринолога при справянето с проблема емоционално хранене-затлъстяване?

- Ендокринологът е част от комплексното лечение на хроничното и рецидивиращо заболяване затлъстяване. Затлъстяването е предпоставка за отклонения в глюкозния метаболизъм, развитие на инсулинова резистентност и захарен диабет тип 2.

Като лекари имаме възможност да се намесим в начина на живот на нашите пациенти, като дадем препоръки за правилен хранителен режим, двигателна активност и медикаментозно да повлияем метаболитните промени, но мултидисциплинарният подход и включването на диетолог и психолог към екипа от специалисти, би довело до разрешаване на този проблем.

- Има ли връзка и каква е тя между хормоните и емоционалното преяждане?

- В мозъка ни по време на емоционално хранене се отделя допамин. Той е невротрансмитер, известен като хормона на „доброто усещане“. Дава ни чувство за удоволствие, което моментно ни кара да се чувстваме добре. След това обаче, нивото му рязко спада и имаме нужда от още, за да си върнем същото усещане. Така емоционалното хранене се превръща в зависимост, също както наркотичните вещества и алкохола. Полезни стратегии за повишаването на нивото на допамина са: тренировки, слушане на музика, медитация, разходка сред природата и др.

- Хормоналният фон ли прави жените по-уязвими от проблема?

- Възможно е да се каже, че женските полови хормони правят жените по-уязвими, заради цялостното им влияние върху психо-емоционалното състояние на жената. Аз обаче смятам, че генезата е много по-комплексна и статистиките не са достатъчно показателни, тъй като жените са тези, които по-често търсят помощ от специалисти.

- Симптом ли е в ендокринологията влечението към точно определени храни – сладки, солени, кисели, люти? 

- В кабинета на ендокринолога много често влизат пациенти, които изпитват именно глад за сладки храни. Това може да бъде симптом на влошена въглехидратна обмяна и инсулинова резистентност, както и да става въпрос за емоционално хранене или комбинация от двете.

Д-р Ралица Иванова

- Какви са последствията и физическите състояния, до които може да се стигне при неовладяното емоционално хранене?

- Едно неовладяно емоционално хранене категорично води до наднормено тегло и затлъстяване, които от своя страна, са причина впоследствие за развитие на инсулинова резистентност, захарен диабет, артериална хипертония, възпалителни, ставни, сърдечносъдови и онкологични заболявания.

- Прочетох интересна сентенция, че който разгадае механизмите на метаболизма, ще спечели не само Нобелова награда, но и ще му бъде издигнат паметник. Защо се оказва такъв препъни камък за специалистите?

- Не бих казала, че това, което е препъни камък, всъщност са механизмите на метаболизма, а по-скоро индивидуалността на всеки човек и факторът начин на живот, който не може да бъде променен в рамките на посещението в кабинета. В много случаи ние знаем и можем да помогнем на пациентите, но това дали те ще изпълнят препоръките ни след като се приберат вкъщи, е различен въпрос. Истината е, че наднорменото тегло и затлъстяването не са само медицински проблем, но и психологичен такъв, за който, според мен, не се говори достатъчно.

- Често виждаме децата на семейства, които са с наднормено тегло, да изглеждат точно като родителите си. Това означава ли, че гените играят решаваща роля в затлъстяването?

- Патогенезата на затлъстяването е разнообразна и в нея участват както генетични, така и фактори на околната среда. Това означава, че всички ние носим различни комбинации от гени, които могат да повлияят на неща, като това как тялото на човек съхранява мазнини, метаболизира хранителните вещества и сигнализира за чувство на ситост. Те определят затрудненията, които ще изпитваме и усилията, които ще са ни необходими, за да управляваме успешно теглото си. Решаващата роля остава на начина ни на живот – избора на балансирана и здравословна храна, двигателната активност и качествената почивка и сън.

- Захарта или мазнините са по-вредни? Има ли ясен и категоричен отговор на този въпрос?

- Категорично захарта, тъй като към мазнините спадат и някои много нужни на организма подгрупи.

Мазнините се делят на наситени, ненаситени и трансмазнини. Наситените се срещат главно в животински продукти и тяхното количество трябва да бъде контролирано индивидуално. 

Ненаситените мазнини се съдържат в ядките, зехтина и към тях спадат и есенциалните омега-3 и омега-6 мастни киселини, които подпомагат мозъчната функция, здравето на сърцето и участват в изграждането на клетъчните мембрани. Това са изключително важни за тялото ни мазнини, които не можем да синтезираме сами – разчитаме на храната, за да си ги набавим. Когато говорим за вредни мазнини, всъщност, имаме предвид трансмазнините, които се съдържат в почти всички пакетирани продукти – солети, крекери, шоколади и много други. Рисковете, вследствие на консумацията на трансмазнини, са: увеличаване на риска от сърдечни заболявания, намаляване на „добрия“ HDL-холестерол и увеличаване на „лошия“ LDL-холестерол, възпалителни процеси в тялото и влошаване на здравето на червата.

- Кои са основните и ефективни методи за справяне със затлъстяването от личния ви опит като ендокринолог?

- На първо и основно място бих сложила хранителния режим, който трябва да бъде нискокалоричен, но и балансиран, без крайни диети и ограничения. Като човек, който се храни от години по този начин винаги държа да насърча пациентите си да повярват, че е възможно да е вкусно, лесно и здравословно едновременно. Едно от любимите ми неща, които обичам да чувам след изготвяне на хранителен режим за пациент, е: „Толкова е вкусно и дори не съм гладен/на.“ 

Заедно с храненето в борбата с наднорменото тегло и затлъстяването винаги стои и физическата активност. Увеличаването на мускулната маса прави отслабването по-лесно, по-трайно и в пъти по-здравословно. На второ място е психотерапевтичната работа, защото всяка друга промяна, колкото и добра да е тя, ако не бъде запазена във времето, води до „rebound” ефект – качване на още повече килограми. На трето място включваме медикаментозната терапия, която, ако има метаболитно нарушение, може да се включи и още в началото на стъпка едно.

В някои случаи, когато тези методи не доведат до желания резултат или когато затлъстяването е в крайна степен и с придружаващи усложнения, на помощ идва бариатриачната хирургия.

- Активно работите с пациентите си, за да ги мотивирате да включат редовната физическа активност в ежедневието си. Трудно ли е постигането на тази цел – мисията възможна или невъзможна се оказва на практика?

- Мисията е трудна, но не смятам, че е невъзможна. Голяма част от пациентите не знаят как и с какво да започнат, други нямат достатъчно време. Всеки има причина, поради която не включва двигателна активност в живота си. Моята мисия е заедно да намерим начин, по който това да бъде възможно и съобразено с индивидуалните характеристики и потребности на човека.

Милена ВАСИЛЕВА