Тревожността, стресът и чревните симптоми много често са свързани, като едното провокира другото. Обаче ново проучване предлага съвсем различни провокативни изводи, засягащи чревните оплаквания и тревожността. Това съобщи д-р Стефан Митев – асистент по гастроентерология в Университетската болница „Св. Иван Рилски” – София, автор на сайта chervobg.com. Медицинските интереси на д-р Митев са функционални и възпалителни гастроинтестинални заболявания.
 
От коментара на д-р Стефан Митев по повод нова статия, засягаща синдрома на раздразненото черво, ще научим отговора на следните въпроси:

► Има ли връзка между тревожността, напрегнатостта, стреса и чревните оплаквания?

► Защо това е важно за последващото лечение?

► Какви нови методи на лечение се очакват в следващите няколко месеца? 

„Тези дни бях провокиран да създам видео, посветено на съвсем нова и провокативна статия, засягаща синдрома на раздразненото черво, - казва д-р Митев. – Статията е публикувана в научното списание „Alimentary pharmacology and therapeutics” от австралийски екип, включващ д-р Николас Талей. Той безспорно е един от най-известните изследователи в сферата на функционалните гастроинтестинални заболявания и специално Синдромът на раздразненото черво. Всяка статия, която д-р Талей публикува, трябва да бъде възприемана сериозно и да получава необходимото внимание. Тази статия ми направи голямо впечатление, защото дава нова идея, която, честно казано, беше изненадваща и неочаквана за мен. Добре известно е, че съществува връзка между мозъка и дебелото черво, или т.нар. ос мозък-дебело черво или нервна система-дебело черво, което има значение за възникване на оплакванията при дразнимо черво. В статията д-р Талей казва, че може да съществуват два независими пътя, по които оплакванията да се появят. Какво означава това?”

Д-р Талей използва различни въпросници, които оценяват не само оплакванията при раздразнено черво, но и наличието на депресия и други психични състояния.
„Първоначално да разгледаме какво е включено в проучването на д-р Талей и какъв извод прави той след провеждането му, - продължава д-р Стефан Митев. – В Австралия е
 
проведено проучване с 1900 пациенти,
 
които имат Синдром на раздразненото черво и които са проследявани в продължение на една година. В самото начало 16,5% от пациентите имат раздразнено черво, 14,2% са с друго функционално заболяване (наречено функционална диспепсия), 11,8% имат т.нар. постпрандиален дистрес (подформа на функционалната диспепсия) и 6,1% са с епистрагална болка, която също е подформа на функционалната диспепсия.

Но нека сега обърнем внимание главно на пациентите, които са с раздразнено черво, а именно онези 16,5% в началото на проучването. Този процент влиза в границата 5-20% за честота на заболяването. Знаем, че то наистина е много често и засяга големи групи от хора. Тези 1900 пациенти са проследявани в продължение на година и за този период 6,4% от тях развиват новопоявило се заболяване – Синдром на раздразненото дебело черво; 7,2% получават другото функционално заболяване – функционална диспепсия. Всичко това е като цяло стандартно, знаем, че всяка година определен процент хора развиват Синдром на раздразненото черво. Интересното е, че д-р Талей използва различни въпросници, които оценяват не само оплакванията при раздразнено черво, но и наличието на депресия и други психични състояния”.
 
Новото проучване според д-р Талей има голямо значение за лечението оттук-нататък. Изводът от проучването се базира на наблюденията върху тези 1900 човека и д-р Талей твърди, че съществуват две различни подгрупи пациенти. Възможно е една част от пациентите първоначално да имат чревни оплаквания и никакви от гледна точка на напрегнатост, депресия, тревожност, повишена реакция на стрес. Но впоследствие чревните оплаквания да доведат до развитие на такива психиатрични прояви. И обратното: може да съществува друга подгрупа, при която водещи са психиатричните прояви, които впоследствие
 
довеждат до чревни симптоми
 
като диария, запек, коремна болка, подуване, повишено освобождаване на газове и др. Това на пръв поглед звучи странно.

„От една страна, едни пациенти може да имат първоначално чревни оплаквания и след това да развият други. А втора подгрупа от пациенти, може първоначално да се изяви с тревожност, стрес, депресия и впоследствие да се развият чревни оплаквания. За първи път учен твърди, че може да има две толкова ясно изразени и обособени групи. Досега не бях срещал такова предложение и разделение в зависимост от формата и начина на възникване на оплакванията при пациенти със Синдрома на раздразненото дебело черво. Според д-р Талей това проучване има голямо значение за евентуалното лечение – хората от двете подгрупи трябва да имат различно първоначално лечение. Съответно, в единия случай то да е насочено срещу чревните оплаквания, а в другия – срещу оплакванията от тревожност и напрегнатост”.  

Д-р Митев информира, че по повод тази нова идея сайтът „Medscape” е потърсил мнение и от друг известен лекар – д-р Паул Енк от университета в Тюбиген, Германия. Д-р Енк далеч не е убеден, че съществуват толкова ясно разграничени групи, като най-вероятно оплакванията от страна на червото и на нервната система са взаимно зависими и могат да бъдат налични едновременно. „Със сигурност тази идея е нещо ново в сферата на Синдрома на дразнимото черво, - смята д-р Стефан Митев. – Тя показва, че активно се работи върху това заболяване и то не е забравено. В световен мащаб се провеждат много проучвания. Резултатите от тях ще бъдат полезни за лечението и по-доброто разбиране на това заболяване. Моето мнение е, че оплакванията от тревожност, стрес и съответно чревните симптоми твърде често са свързани, и едното провокира другото. Дали има две различни групи пациенти? Според мен – по-скоро не. Без съмнение, това е интересна идея, която трябва да бъде доказана и потвърдена при нови проучвания”.      

В края на своя коментар д-р Стефан Митев съобщава, че в следващите няколко месеца се очаква навлизане на нови лекарства на българския пазар за Синдрома на раздразненото дебело черво. Според него това е важно събитие, което ще бъде следено с голям интерес от самия него като специалист. Новите лекарства ще бъдат за всички форми на дразнимо черво. „Когато това стане факт, ще информирам всички заинтересовани – както в сайта, така и чрез съобщения по електронната поща“ – уверява  д-р Стефан Митев.
 

---

©Shutterstock

Най-честият симптом е коремната болка

Във втората част на този материал ще припомним основните симптоми и рискови фактори на Синдрома на дразнимото черво. Ще цитираме част от интервю с д-р Стефан Митев специално за в. „Доктор” от август, м.г.
 
„Най-честият симптом е коремната болка, която варира от слаба до непоносима, - обяснява лекарят. - Обикновено се изостря след хранене и се облекчава поне частично след изхождане или изпускане на газове. Някои пациенти имат коремен дискомфорт, възможно е да съобщят, че страдат от „нервен стомах” – по този начин се опитват да кажат, че коремните оплаквания настъпват в ситуации, свързани със стрес и емоции. Друго възможно оплакване е рязко настъпване на спешна нужда за изхождане – обикновено се провокира в стресова ситуация.

Някои пациенти се опасяват дали ще стигнат навреме до най-близката тоалетна. Всичко това провокира повишена тревожност, тъй като човек започва съзнателно да избягва ситуации, при които не е възможен достъп до тоалетна. А тази тревожност от своя страна изостря симптомите. Понякога възникват и други симптоми, като парене зад гръдната кост, разпространяващо се към устата, т.нар. киселини; умора; хронична болка в кръста; главоболие; болки в мускулите; сексуална дисфункция; тревожност, депресия и соматизация. Относно причините, те не са напълно изяснени, но от значение са фактори, свързани с червата, нервната система и взаимодействието им.”

Д-р Стефан Митев подчертава, че често заболяването се развива след травмиращо житейско събитие или след чревна инфекция при предразположени хора. „Възможно е да се отключи и след злоупотреба с антибиотици, - уточнява специалистът. – А ролята на нервната система се потвърждава от изострянето на симптомите в стресови ситуации и терапевтичния ефект на различни похвати за релаксация. Понякога пациентите съобщават за непоносимост към определени храни – мляко, зърнени и житни храни, цитрусови плодове, шоколад, кафе и др., но на този етап не е доказана връзката между приема на определен вид храна и появата на симптомите”.
 
Яна БОЯДЖИЕВА