Боряна Маринкова e изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства (БАРПТЛ). Отговоря за изпълнението на целите на БАРПТЛ, които са обезпечаване на достъпа на българските пациенти до качествени и ефективни лекарствени продукти при конкурентни условия, иницииране на промени за бърз паралелен внос на лекарства в недостиг и изграждане на електронна система, която в реално време да индикира намаляващи наличности от лекарства на националния пазар.
Има 11 години опит като маркетинг-директор на „Токуда болница“. В периода 2012-2017 г. оглавява връзките с обществеността и взаимоотношенията със заинтересованите страни на Националното сдружение на частните болници. Завършила е магистратура по маркетинг в УНСС през 2004 г. след бакалавърска програма по икономика на масмедиите отново в УНСС.
Преминала е две сертификационни програми в BEIED - Professional Marketing Management и Professional Executive Management през 2015. В момента е докторант по Публична администрация и преподавател по Интегрирани комуникации в УНСС. Разговаряме с Боряна Маринкова за постоянния недостиг и липси на медикаменти у нас, причините за това и как помагат на хората да не прекъсват терапията си.
- Г-жо Маринкова, какви цели си поставихте със създаването на безплатната интернет-платформата за липсващи лекарства?
- На първо място, сме водени от идеята да помагаме на пациентите. Знаем, че това са единични решения на хора, които се сблъскват с проблем в намирането на лекарство. Но всяко такова затруднение може само да довлоши състоянието им. Аз съм бивш служител на голяма болница и съм възпитана в тази идеология: когато можеш да помогнеш, трябва да го направиш с всички възможни усилия.
И тъй като индустрията ни е такава, че сме запознати с причините за недостиг на лекарства, а те, в голямата си степен са логистични и могат да бъдат решени бързо, смятаме, че на една голяма част от хората помагаме само с това, че им даваме навреме информация и им спестяваме лутане и тревоги.
При около 35% от случаите лекарствата са налични, но просто човек се отчайва, не намирайки ги в първата аптека. Тогава имаме най-голяма полезност – решаваме бързо проблема и пациентът продължава лечението си, без да го отлага, забавя или компроментира. А така помагаме и на цялата медицинска общност.
- За всяко липсващо лекарство ли може да се подаде сигнал в платформата?
- Хората могат да подават сигнал за абсолютно всяко лекарство, защото понякога за определени медикаменти битуват митове, че не са налични или са обект на сериозно медийно покритие, че са много активно търсени. Всъщност, доставките са пристигнали, а лекарството е налично. Така би могло да се намали степента на тревога след хората, особено в тези времена.
Най-големият проблем, който бихме искали да решим дългосрочно, като партньор на властите в здравеопазването, е когато например, лекарството не се доставя вече в България. За съжаление, нашата платформа нищо не може да направи, освен да предостави информация и да посъветва конкретния човек да се консултира с лекаря си. Това е голяма група от лекарства, които наричаме де-регистрирани. Тоест, препарати, които не са били достатъчно икономически ефективни на нашия пазар и съответно, техните вносители спират да ги доставят.
В същото време, тези лекарства съвсем свободно се доставят в останалите държави-членки на ЕС. И ние многократно апелираме, предоставяме и данни колко често се търсят тези лекарства. Приблизително едно от всеки пет лекарства, за което получаваме сигнал, е именно такова – напуснало българския пазар и съответно, дистрибутирано и отпускано в държави, като Гърция, Румъния, Западна Европа и навсякъде в ЕС.
За да бъде отново обект на внос – от търговец на едро, от паралелен вносител съответно, с направена необходимата законова промяна, в този случай стъпваме на добрата му история – не е имало проблем с безопасността, с профила, с ефективността му.
Практиката показва, че българският пациент много трудно си набавя лекарството, което му е предписано и с което си продължава терапията. Обикновено, всеки се спасява сам: чрез свои роднини, които му го изпращат по куриери от чужбина или преди пандемията, самите пациенти пътуваха и се превръщаха в аптечни туристи, за да си набавят определени лекарства от съседни държави.
Има аптеки в пограничните райони на България, които дори се специализираха в това да обслужват българските пациенти – назначиха магистър-фармацевти, които говорят български и изпращат доставки. Но най-лошото е, че често тези пациенти се обръщат за търсене в интернет, където е абсолютно забранено да се търгува с лекарства с рецепта. И още по-опасно е, че има неблагонадеждни, злонамерени, дори и престъпни елементи, които са източник на фалшиви лекарства, с които се бори целият ЕС.
Ние искаме тези пациенти да имат достъп до лекарството тук, в страната ни, където има определена компания, която ги внася и отговаря за тяхната лекарствена безопасност, за количеството доставки, грижи се за хората, които ги приемат.
Към момента това е ниша, която е изпусната и изключително важно е да бъде намерено решение за нея и да се даде възможност тези лекарства да бъдат върнати на българския пазар. В нашия случай паралелните дистрибутори са тези, които повдигат въпроса и които биха желали да се намесят в полза на пациентите.
- Какво означава паралелен внос?
- Паралелният внос е дейност, която е напълно легитимна, законово утвърдена и дори насърчавана в много държави от Европа. Например, Германия, Дания, Холандия, Скандинавските страни. Те разчитат много на паралелния внос, за да им дава допълнителни доставки на лекарства. От една страна, той допълва снабдяването, а от друга – много добър източник е на конкуренция между самите лекарства, така че цените им да бъдат конкурирани помежду си на пазарен принцип.
Паралелният внос означава: конкретно лекарство, много често произведено от една и съща фабрика, да може да бъде доставяно от повече от един вносител. Като всеки допълнителен вносител, който се нарича паралелен, отговаря на строги законови изисквания за вноса на лекарството – безопасност, надписите на опаковката и листовката да бъдат преведени на български език. Казваме, че е и с допълнителна гаранция за произход, защото лекарство, което се доставя чрез паралелен внос, е проверено от две агенции за лекарствата – от държавата, която го изнася и от тази, която го приема.
Това са лекарства, които преминават също и през системата за верификация. Така че, това е един допълнителен лост, който Европа много мощно използва, за да си обезпечи наличностите от лекарства и от друга страна – да осъществява конкуренция между лекарствените брандове, за да не се допусне огромен ценови скок. Това отново е в полза на системите и на пациентите.
Боряна Маринкова
- Вече имате натрупан опит, доминират ли сигналите за липса на лекарства при определени заболявания?
- Нашите данни към момента показват, че 58% от сигналите са в периода на пандемията, а около 71% от тях касаят основно ковид. Това няма как да не се отрази, тъй като медицината в глобален план е доминирана от пандемията, постоянно излизат нови протоколи в пространството – кога от авторитетни, кога от незнайни източници. Хората се впускат да търсят препарати, за които са чули, че помагат и наблюдаваме феномена на презапасяването – и от пациенти, и от здрави хора.
А това е риск за намаляване количествата в аптечната мрежа на лекарства, които изведнъж стават модерни, популярни или препоръчвани. Но те се използват и при други заболявания, тъй като все още няма утвърдено специфично лечение. Така че, имаме основно в момента търсене на лекарства по отношение на коронавирусната инфекция.
- Защо, според вас, в България има непрекъснато недостиг на лекарства? Какъв е делът на проблема: износ в чужбина?
- Разглеждаме проблема с износа в чужбина, като мит: ако нещо липсва, то е изнесено. Много често говорим, че има износ на лекарство, което вече го няма на територията на България. Но няма как да се изнесе лекарство, от което има нулеви запаси в България.
Мит е също, че цените на лекарствата у нас са най-ниските в Европа. Това не е вярно. Ако в една група лекарства, има такива, които са евтини, те обикновено биват де-регистрирани – отписвани от българския пазар, както ви казах в началото. Много често обаче, има и такива лекарства, които, поради малкия пазар в България и ограниченият брой потребители, които го ползват, не може да се постигне икономията на мащаба, която я има в големите държави. Съответно, цената му е по-висока.
И третият аргумент, който бих дала по този въпрос е, че в България има близо 300 лекарства от паралелен внос,
които се внасят изключително трудно. Което означава, че всички те са на драстично по-ниски цени в ЕС. И тъй като зад темата недостиг на лекарства многократно е обвинявана паралелната дистрибуция, ние решихме да съберем данни, за да видим има ли условия за това.
Нито един от нашите членове не би си позволил такава дейност, тъй като има разсписани правила на европейско ниво. Износ може да се осъществява само, ако има излишък на националния пазар. И всеки, който иска да е устойчив, да е част от снабдяването с лекарства, следва да изпълнява този ангажимент, иначе той не е пазарен субект, а някакъв опортюнист, който се занимава в сенчестата сфера и не може по никакъв начин да бъде считан за легитимен участник.
Нито един от цялостната ни мрежа – с над 100 дистрибутори в цяла Европа, не може да си позволи подобна дейност. Всички ние отговаряме с този морален ангажимент, на първо място, да следим за задоволяването на националния пазар. Затова се стремим и към алтернативни доставки, когато има възможност да са направи такава от друга държава. Искам да дам няколко примера в този аспект.
Преди пандемията имаше прекъсване, поради производствени причини, на доставките на лекарство за рака на гърдата, което се ползва в България. Повече от шест месеца доставките бяха само от паралелен внос. Това е един от ключовите примери, в които трябва да има втори доставчик, за да се гарантира достъпът до терапия на пациентите.
Цените на лекарствата са се удвоили в последните 15 г.
Нямаше как основният доставчик да обезпечи доставките за България. Съответно или нямаше да има лекарства, или можеше да ги има чрез паралелния внос. Миналата година, във втората вълна на пандемията, която беше изключително тежка, антибиотичната терапия отново беше необезпечавана, но много качествено допълвана от паралелните вносители, с ключовите антибиотици, които се използваха в болниците и за домашно лечение. Така че, износът и вносът са едно и също нещо, в зависимост от държавата, в която се намираш.
И това е начинът Европа, освен да си върши стратегическата работа по снабдяването с лекарства, така и да си оказва взаимопомощ. Миналата година излязоха няколко препоръки на Европейската комисия, че не може държавите да се презапасяват и да си затварят пазарите, заради това, че се опасяват от нещо. България е държава-вносител. Тя, ако иска да получава, трябва да бъде отворена, да показва солидарността си, тъй като ние сме много по-зависими от някои други държави.
- Имате ли конкретни предложения за промяна в законодателството, с които да се преодолее хроничният недостиг на лекарства в България?
- Последното ни предложение е за извънредната обстановка, в която се намираме. Да има възможност чрез заповед на министъра, за определен период от време, да се възлага на търговците на едро, които оперират на европейското икономическо пространство, да осигуряват внос с определено количество единици от дадено лекарство. Това е напълно възможно и е реципрочно на подобни текстове, които в момента ги има в законодателството.
Например, има риск сега да нямаме достатъчно доставки на нискомолекулни хепарини, както беше през миналата година. Отново припомняме и това, че трябва да има възможност да се внасят и лекарства, които са де-регистрирани. Отделно бихме желали да бъде възприета и още една поправка, която предлагаме.
Имаме лекарства, които по чисто маркетингови причини са по 28 таблетки в опаковка. А същото лекарство, в същата дозова единица, например в Германия, където потребителят купува по-голямо количество, защото по-рядко посещава джипито си за презаверяване на протокола, са 98 таблетки в опаковка.
Това в момента е обект на дискусия и в България – по-рядко пациентите да имат досег само за административно обслужване, когато не е необходим коментар на терапията. Ние предлагаме да се позволи паралелен внос на същото лекарство, но в по-различен размер на опаковката. Към момента предложението ни не е възприето, а би могло отново да бъде алтернатива за качествена доставка.
- Извън тези случаи успешно съдействате и на по-специфична група пациенти. Например, диабетичка, която се включва в клинично изпитване на лекарство, тъй като е резистентна към всички инсулини в България. Но препаратът е наличен само в чужбина...
- В този случай предоставихме информация на пациентката, като консултация – да кандидатства чрез лекуващия си лекар по наредба №10, където реално се осъществява алгоритъмът за внос на неразрешени за България препарати. Всъщност, много често имаме сигнали и за неразрешени лекарства.
Като статистика, 23% са де-регистрираните, а 19% - неразрешените. И много често даваме такива консултации, защото пациентите се притесняват, че това е сложна, бюрократична процедура.
А на практика, когато до Изпълнителната агенция по лекарствата стигне подобно запитване от болницата, в която се лекува пациентът, няма случай на отказ. Винаги се съдейства по максимално бърз и качествен начин. Консултираме пациентите да не се отказват, а да подходят към тази процедура. Самата процедура би могла да бъде по-широка – сега обхваща само лекарства, които се прилагат в болнични условия.
Ние предлагаме да бъде разширена и за пациенти, които използват лекарства за домашно лечение, когато това е необходимо и когато, разбира се, е под контрола на лекар. Това е най-важното при неразрешените лекарства. Надявам се да бъдем чути.
Милена ВАСИЛЕВА
