- Д-р Янков, кои са най-често срещаните полово предавани заболявания? Каква е тенденцията - повишава ли се, запазва ли се или намалява тяхното разпространение?
- Честотата на полово предаваните болести никога не е спадала. Но една част от тях са скрити, пациентите се самолекуват. Те не посещават специалисти или пък се обръщат към тях по-късно, когато болестта вече е прогресирала и се е стигнало до усложнения. Едно от най-често срещаните полово предавани заболявания е гениталният херпес, който е два типа. Вторият тип се среща по половите органи и в зоната около тях, може да се предава чрез полови контакти. Само за последния месец през моя кабинет са минали 10-15 пациенти с рецидивиращ генитален херпес - и мъже, и жени. Разбира се, аз не мога да свържа този факт само с по-топлото време.
- Еднакво ли се проявява гениталният херпес и при мъжете, и при жените?
- При жените гениталните херпеси често се появяват по седалищните области, което вероятно се провокира от бельото. Появяването им по други места се случва след полови контакти, при хормонален дисбаланс, а също при стрес и напрежение. Практически гениталният херпес остава за цял живот под кожата и чака някой провокиращ фактор, за да избие.
Това разраняване по половата зона се превръща във входна врата за някои други полово предавани инфекции. Обикновено, когато го забележат, пациентите идват за преглед, консултация и лечение. То често се появява през няколко месеца. Тогава вече наистина търсят лекарска помощ.
- Лекува ли се успешно?
- Да, може да се лекува ефективно, което означава много по-рядко да се случват рецидиви.
- Има ли и други причини за възникването на генитален херпес?
- Да, има. Най-вече при жените може да се провокира на по-открити части от тялото. Когато например са на плажа, слънцето може да окаже влияние. Също и дразнене на бельото, за което вече споменах. Много пъти причините са неизяснени. Гениталният херпес си остава в латентно състояние и чака провокация, за да избие отново. Преди малко имах пациентка с такива оплаквания.
- Д-р Янков, да продължим с другите по-често срещани полово предавани заболявания.- През последните 10-15 години много често се сблъскваме с хламидиалните заболявания. Това е полово предавана инфекция, която в голяма част от случаите и при мъжете, и при жените няма никаква клиника, т.е. никакви оплаквания. Установява се случайно при профилактични изследвания. Големият проблем при това заболяване е именно липсата на оплаквания, а всъщност болният има носителство от дълго време, което впоследствие може да доведе до стерилитет. Предполага се, че голяма част от случаите на стерилитет при младите хора се дължат и на това заболяване.
- Как се диагностицира хламидиалната инфекция, след като болният всъщност не проявява никакви симптоми?
- Със съответните тестове, т.нар. имуноглобулини, след което се провеждат няколко курса на лечение с антибиотици. Искам да изтъкна, че хламидиалната инфекция може да се излекува 100 процента, но при условие че се лекуват едновременно и двамата партньори. В противен случай се получава т.нар. пинг-понг инфекция. Което означава, че ако единият партньор се лекува, а другият не, инфекцията се връща отново на лекувания. Ако това не се допусне, хламидиалната инфекция може да се излекува. Имал съм пациенти с генитален херпес и хламидиална инфекция едновременно, и то по време на бременност. В крайна сметка след проведеното лечение тези жени родиха здрави деца без никакви дефекти.
Лекуват се и другите заболявания, предавани по полов път. Такива са гонореята и другите бактериални или гъбични инфекции.
- Ако по някаква причина полово предаваните болести не се лекуват, до какви усложнения могат да доведат?
- Ако примерно не се лекуват, гонореята и хламидийните инфекции могат да предизвикат много тежки възпаления, включително да засегнат вътрешните коремни органи със сраствания с наистина сериозни последици. Ако обаче се хванат навреме, няма поражения.
- Какво предизвиква гонореята и как протича?
- Гонореята се предава само по полов път. Понякога има остри прояви, особено при мъжете. И това ги принуждава веднага да потърсят лекарска помощ. Ако се хване навреме, такова състояние може да се повлияе само с една-две инжекции.
- А при жените как протича?
- При тях протича по-скрито, но също се лекува ефективно. Ако жената е бременна и има активна инфекция - била тя генитален херпес, била тя хламидийна инфекция, дори гонорейна инфекция, тя не може да роди по нормален път, а само чрез цезарово сечение. Ако раждането се случи по нормален път, новороденото може да се зарази. Активната инфекция може да предизвика и смъртта му.
Искам за пореден път да спомена големия проблем: закриването на всички кожни диспансери в България. При нас често идват пациенти с тежки сериозни заболявания, които много трудно се обслужват. Защото няма комуникации, няма добри изследвания и квалифицирани специалисти, за да се определи и постави диагнозата. Пациентите пътуват до различни градове, а ние нямаме никаква връзка с тях. Ето това е огромна отрицателна последица от закриването на кожните диспансери.
©Shutterstock
То рефлектира върху пациентите - некачествено обслужване, некачествено и непълноценно лечение. А години наред такива пациенти бяха обслужвани чудесно. Пример в това отношение е сифилисът - много разпространен в последните години. Това, че сега нямаме пациенти с тази болест, не означава, че тя е изчезнала. Чисто и просто проявите остават скрити. При всяка рана на гениталиите изследваме за сифилис
- Д-р Янков, може би сифилисът почти не се среща?
- Напротив, заболяването го има. Преди години в нашия регион, поради близостта си с границата и пътуващи тираджии и чужденци, имаше доста случаи на полово предавани заболявания, в това число и сифилис. Пациентите тогава се обслужваха много ефективно. Когато се налагаше, пролежаваха в отделението, други се лекуваха амбулаторно с проследяване и се постигаше 100-процентово излекуване. А сега такива пациенти къде ходят, какво правят, кой ги наблюдава - никой не може да каже. Ако все пак попаднат при нас, при всяко разраняване на половата зона и наличие на малки ранички задължително ги изследваме за сифилис.
- Това ли е първият признак на сифилиса?
- В първия стадий в рамките на около 20-30 дни по половите органи излиза малка раничка - окръглена, която не боли и не сърби. Болният няма никакви оплаквания от нея. Видимо се забелязва и за щастие огромен процент от пациентите търсят помощ от нас, специалистите. И независимо как изглежда, на какво прилича, ние задължително правим изследване за сифилис.
Първи стадий на сифилис се лекува за кратко време. Но ако не се хване и не се лекува, той преминава във втори стадий - раничката изчезва спонтанно и след няколко месеца, след половин година, може и след две години, избиват ситни обриви. Получават се и други образувания, т.нар. плоски кондиломи, които са изключително заразни. Така заразата може да се пренесе дори и чрез ръцете - ако човек е докосвал тези образувания. Вторият стадий също се лекува успешно без никакви последици на общото здраве на пациента. Третият стадий, невросифилис, е безпощаден.
Ненапразно старото наименование на сифилиса е “великата имитаторка”. Това заболяване имитира изключително много заболявания, затова често други специалисти са пропускали тази диагноза. Просто лекарят трябва да е много добре специализиран във венерологията, за да се насочи към тази диагноза. Ако не се лекува вторият стадий, обривите и кондиломите също изчезват спонтанно. Но след 5-10 или след 20 години се развива третият стадий, който вече е безпощаден. Имали сме такива пациенти, които грешно са лекувани за психически заболявания, без да имат такива. Тяхното заболяване е трети стадий на сифилис, т.нар. невросифилис.
- Искате да кажете, че се проявява с психически нарушения?
- Да, болният започва да губи част от паметта си. Имали сме пациенти в трети стадий, болни от 15-20 години, без да знаят. Разбира се, ние им прилагаме нужното лечение и успяваме поне да задържим състоянието им на този стадий. Иначе настъпилите увреждания са необратими, много коварни и много разнообразни. Ако не се проведе лечението по време на бременността при болни от сифилис жени, детето се ражда с вроден сифилис, с много аномалии, при които е засегнат мозъкът. Имали сме и такива случаи.
Сифилисът винаги е съществувал - от древността до ден-днешен. В момента нещата са по-прикрити, пациентите по всяка вероятност се самолекуват. Защото няма лечебни заведения, където да се съсредоточи терапията и наблюдението на такива болни. Наскоро имах пациент с много характерно разраняване по половата зона. Пуснах серологично изследване, но повече не видях този пациент, нито можах да проведа проследяване, нито лечение, нито успях да го насоча. Не се върна повече при мене. Това е показателен пример за това какво се случва, когато няма кожни диспансери. Докато ги имаше, тези хора се регистрираха, проследяваха се. Такъв човек нямаше къде да се скрие и му се провеждаше задължително лечение. В момента той може да води безразборно полови контакти и да разпространява инфекцията.
Вирусните брадавици са онкогенни. През последните години се сблъскваме често с вирусните брадавици (островърхите кондиломи). Понякога имам по двама-трима пациенти на ден с тази диагноза. За радост, пациентите - и мъже, и жени, си обръщат внимание, тъй като вече са достатъчно информирани. Особено жените, тъй като някои от тези вируси имат онкогенен потенциал - 5-6 вида. Това ги кара много бързо да се насочат за преглед при гинеколог или дерматовенеролог. При тези специалисти може да се пусне тест за човешкия папилома вирус и ако има положителен резултат, да се вземат мерки. При мене са идвали пациенти с по едно-две образувания, но съм имал пациенти с над 100 образувания - цялата полова зона е обхваната от стотици образувания.
За тяхното премахване се изисква много време. Те рецидивират, повтарят се. Непрекъснато се появяват, докато след неколкократни премахвания вече спират да излизат. С една дума - изключително разпространено и упорито заболяване, което лесно се предава чрез полов контакт.
©Shutterstock
- Значи препоръката е да търсят лекарска помощ при първите появили се брадавици, към това ли да призовем?
- Дали става дума за едно образувание, дали става дума за 100 образувания - пациентите винаги да търсят лекарска помощ. Ако осъществите ранен контакт с дерматовенеролога, той ще премахне един кондилом за секунди и ще се предотврати възможността да се зарази цялата кожа.
Хората неглижират полово предаваните заболявания. Има мъже, които се притесняват да посетят специалист, дори и този специалист да е мъж. Притеснението е, защото са получили обриви на по-характерни места. А това забавяне си има своите последствия, заболяването прогресира, гениталиите се възпаляват.
- Д-р Янков, в какво се изразява лечението на тези заболявания?
- Да започнем със сифилиса: преди години имаше добри пеницилинови препарати, които в момента са изчерпани. Макар и трудно, пак могат да се намерят, но по принцип са изчерпани. Има схеми на лечение, провеждат се 10-15-дневни курсове. При хламидиалните инфекции също се провеждат няколко лечебни курса с подходящ антибиотик, който е доказано ефективен при тях. За гениталните херпеси си има противовирусни таблетки. С една дума - за всяко заболяване, предавано по полов път, има въведена схема на лечение, която се спазва стриктно от специалиста и води до желаните резултати.
- А защо изчезнаха или, както казвате, се изчерпаха тези пеницилинови препарати, след като са най-подходящи при сифилис?
- Пеницилиновите препарати са страхотен антибиотик, който дава възможно най-добър резултат при сифилиса. Впоследствие въведоха други препарати, но те нямат същия ефект. По някакви причини от години е затруднено снабдяването с пеницилин, много трудно се намира. Но се опитваме да го доставяме.
- Каква е профилактиката на полово предаваните заболявания освен традиционните методи за предпазване при полов акт?
- Освен предпазните средства, които действително могат да предпазят от подобни заболявания, е необходимо своевременно търсене на лекарска помощ. За съжаление, огромна част от пациентите идват, когато са използвали 3-4 вида кремове и няколко вида антибиотик. Имал съм пациенти, които идват с рецепта, която на всичкото отгоре не е написана от лекар, а има изписани 20 вида антибиотик. Използвали са ги примерно една година. Какво да предпиша аз на такива пациенти, те са приемали всичко, което се продава по аптеките. И са станали резистентни и устойчиви към всички антибиотици. А това много затруднява лечението.
Никакво самолечение. Затова са специалистите - те са учили години наред, това е тяхната специалност. Има локални средства за мазане например. Но не е желателно да се използват, защото не се знае как може да реагира кожата. Може да се възпали, да възникне тежка алергична реакция. Затова не бива да се опитва самолечение. Всеки втори-трети пациент казва, че е пробвал мазила, аз обаче не виждам резултат. И самият пациент съжалява за това впоследствие. В заключение ще кажа: да не се губи доверието към специалистите. Във всеки регион си има достатъчно добри специалисти и е важно хора с подобни оплаквания да ги посещават навреме.
Яна БОЯДЖИЕВА
