“Хвърляйки поглед назад - споделя специалистът - си даваме сметка, че преди години хормонално-заместителната терапия се прилагаше в много страни, въпреки че още никой нямаше представа за различните типове рецептори на естрогените и прогестерона. Милиони жени приемаха препарати с високи дози хормони, без да се мисли за обратната страна на такава терапия. Очевидно акцентът в оценката за ефективността от хормонотерапията беше изместен в посока забележимо овладяване симптомите на климактериума, подобряване на външния вид и общото състояние на жените. Едва ли не светът се доближаваше до осъществяване извечната мечта на жените да останат млади и привлекателни колкото може по-дълго време. Лекарите от своя страна сякаш си затваряха очите и не можеха да оценят риска от обратната страна на подобни експерименти, усещайки близка победа над ръста на сърдечносъдовите заболявания и остеопорозата. Потребността от създаване на средства, способни да спрат процеса на стареене, беше толкова висока, че проблемът за безопасността от тази терапия остана на много-много заден план.” Докато едно изследване за резултатите от хормонално-заместителната терапия, което трябваше да продължи 8 години, беше спряно на петата година. Причината: нарастване случаите на рак на млечната жлеза, инфаркти, инсулти и тромбоемболии. И тогава, независимо от положителното влияние на тази терапия върху симптомите на климактериума и превантивния ефект по отношение на колоректалния рак и счупвания на костите, през 2002 г. беше направена основна поправка: хормонално-заместителната терапия се назначава само с лечебна цел, а не за профилактика. Когато организмът спре да произвежда хормони много по-рано, тогава е очевидна необходимостта от хормонална терапия... Милиони жени обаче преминават през живота по предначертаната от природата програма: съзряване, бременност, лактация, активен живот, за да стигнат до също така предвидения период на угасване на репродуктивната система. Нима това непременно е болест? Сега вече се гледа по доста по-различен начин на тази терапия, защото се отчита значението на усложненията от нея.
Простото заместване на недостига от полови хормони не може да реши проблемите, възникнали в менопаузата.
“Хормоналната заместителна терапия трябва да е част от комплекс препоръчвани мероприятия за жени в постменопауза, включващи в себе си препоръки по диета, по физическа активност, прием на алкохол и тютюнопушене”, казва още д-р Лубнин. - Очевидно е, че угасването на репродуктивната система е един от сложните периоди в живота на жените, засягаща всички системи в организма. Разберете, че простото заместване на недостатъчната концентрация на половите хормони не може в пълна степен да реши всички проблеми, възникнали в този период. Затова е толкова важен здравословният начин на живот, физическата активност по време на менопаузата е в основата на преодоляване на нейните симптоми.
©Shutterstock
Физически активните жени по време на менопауза обикновено са с добър метаболитен профил, мускулна сила, добро състояние на интелекта и паметта. Освен това съществено нараства качеството на живота. Намаляват случаите на инфаркти, инсулти и счупени кости, понижава се честотата от развитие на рак на млечната жлеза. Но не забравяйте, че прекалената физическа активност може да окаже и негативно въздействие. Придържайте се към схемата 30-минутни тренировки със средна интензивност 3 пъти в седмицата. Важно значение има, разбира се, и диетата. Наблягайте на пресни плодове и зеленчуци, на продукти, богати на влакна, на риба и не мазно месо. Откажете цигарите и намалете солта и алкохола. Друг важен момент: трябва ясно да се разбере кое е по-безопасно за жената - нейното настоящо състояние или рискът от възможни усложнения от тази терапия. Освен това трябва да запомните, че
рискът от усложнения се увеличава при по-възрастните жени.
Очевиден и доказан остава фактът, че при жените с преждевременна менопауза (до 45 и особено до 40 години), обусловена от ятрогенни причини или заболявания, съществено нараства рискът от сърдечносъдови заболявания и остеопороза. В тези случаи ползата от хормонална заместителна терапия е по-голяма от евентуалния риск. Хормоналната заместителна терапия не се назначава без показания, това не е елексир на вечната младост!!! За провеждането й трябва да се подбират препарати, съдържащи минимално ефективната доза хормони, способна да подобри качеството на живот”, допълни лекарят.
В същото време обаче няма достоверни данни дали тези минимално-ефективни дози могат да намалят риска от сърдечносъдови заболявания. При жени със запазена матка се прилага комбинирана хормоно-заместителна терапия, т.е. да включва в своя състав прогестерон или неговите аналози - това е нужно за профилактика на хиперпластични процеси в ендометрия, както и профилактика на рака.
Комбинация от системни естрогени с вътрематочна хормонална система “Мирена” е напълно логичен подход към такава терапия. Локалното назначаване на естрогени при урогенитални нарушения не изисква допълнително вливане на прогестерон. Заместителната терапия с андрогени трябва да бъде предписвана само на жени с изразени клинични прояви на андрогенна недостатъчност. Това са общите характеристики на съвременната хормонално-заместителна терапия. А по-надолу се запознайте по-подробно с положителните и отрицателните ефекти от нея.
©Shutterstock
Запомнете сериозните странични ефекти
Най-голям акцент в изучаване страничните ефекти от тази терапия е поставен по отношение повишаване риска от развитие на рак на млечната жлеза, на матката, на венозни тромбози, на инсулти и инфаркти.► В настоящия момент, независимо от многобройните изследвания, въпросът за връзката на хормоналната терапия с риска от рак на млечната жлеза остава открит. Жените трябва да бъдат информирани, че рискът от възможно развитие на този вид рак, асоцииран с приема на хормонални препарати, е по-малко от 0,1% на година. Различни компетентни изследвания на големи световни организации заявяват широк спектър от резултати в своите изследвания, посветени на влиянието на хормоналната заместителна терапия върху риска от развитие на рак на млечната жлеза. Според някои данни използването на комбинирани препарати повишава риска от рак на млечната жлеза през първата година от приема им, те обаче биват упреквани в методологични неточности. Според други материали използването на чисти естрогени не повишава риска от рак на млечната жлеза при използване на хормонални препарати в продължение на 7-15 години. Но европейски изследвания предполагат повишаване на риска 5 години след началото на използването на хормонална заместителна терапия. Смята се, че в настоящия момент не са натрупани достатъчно количество данни, за да се оцени степента на влияние на различните форми на естрогените, на прогестерона, на прогестините и андрогените върху риска от развитие на рака на млечната жлеза. Затова епидемиологичните изследвания все още не могат да стигнат до еднозначно мнение за степента на повишаване риска от развитие на рак на млечната жлеза на фона на хормоналната терапия.
► В същото време са получени нови данни, позволяващи по-добре да се определят патогенните механизми на това заболяване и неговата връзка със заместителната терапия. Независимо от положителните ефекти на комбинираната заместителна терапия, съчетаването на естрогени с прогестагени води до повишаване риска от развитие на рак на млечната жлеза в зависимост от типа прогестаген. Андрогенните свойства на прогестагените напълно очевидно могат да повишат риска от развитие на този вид рак.
Рискът от развитие на рак на млечната жлеза стремително се понижава след приема на хормонална заместителна терапия. В резултат на последни изследвания се появиха данни, касаещи възможностите за профилактика на рака на млечната жлеза. Бяха открити естествените механизми, защитаващи тъканта на жлезата от процеса на малигнизация. В крайна сметка проблемът с рака на млечната жлеза и връзката му с хормоналната заместителна терапия остава нерешен. Едни изследвания си противоречат с други, сроковете за безопасно използване на хормонални препарати се колебаят от 5 до 15 години, няма ясна представа за влиянието на различните прогестини върху риска от рак на млечната жлеза.
Анализирайки цялата налична към момента информация, може да се направи изводът, че има естествено нарастване на риска от рак на млечната жлеза в дадена възрастова група. А степента на увеличаване на този риск зависи от формата, начина, по който се приема препаратът, както и продължителността от приема му. Значение има и предварителното изследване на пациентката - точността на оценката на мамографските снимки и тяхното качество имат най-важно значение в това отношение. Защото може да се предполага, че в редица случаи некачественият анализ на мамограмите води до назначаване на хормонална заместителна терапия, въпреки че пациентката има начален стадий на раков процес. В крайна сметка ракът на млечната жлеза не е проблем, появил се с началото на прилагането на тази терапия. Просто заместителната хормонална терапия в голяма степен изостри въпроса по отношение на това заболяване. Съществува мнение, че повишаването честотата на рака на млечната жлеза при жени, приемащи хормони, е обусловено от по-щателното им наблюдение. Също и по-голямата честота на мамографските изследвания. Това повишава вероятността да се открие рак на млечната жлеза при жени, приемащи хормони в сравнение с останалите, които не се вдълбочават чак толкова в контрола на здравословното си състояние.
► Очевидно е, че вкарването на чисти естрогени в организма при съхранена матка води до стимулация на ендометрия, което рязко повишава риска от хиперпластични процеси и рак. Затова няма съмнение, че при жените със съхранена матка заместителната хормонална терапия трябва да е комбинирана или да се съчетава с използването на вътрематочна хормонална система “Мирена”.
► Венозните тромбози и тромбоемболиите са най-сериозният страничен ефект от хормоналната заместителна терапия. Рискът се увеличава с възрастта на пациентката и също така е асоцииран със степента на съпътстващо затлъстяване и тромбофилия. Освен това се отбелязва нарастване на риска от тромбози през първата година от използването на такава терапия. Известно е, че естрогените, приемани перорално, потискат фибринолизата. Ако естрогенът постъпи по друг път в организма, няма да премине през черния дроб, т.е. проявява се в минимално влияние върху съсирваемостта на кръвта. Затова ако сте предразположени към тромбози, но сте решили да приемате хормони, нека не е през устата, а по други начини.
Яна БОЯДЖИЕВА
