През последните години експерти и неправителствени организации предлагат като методология за оценка на потребностите на хората с увреждания да се използва Международната класификация на функционирането, увреждането и здравето, популярна още като ICF. За неспециалистите тя е слабо позната и много хора с увреждания питат с какво е по-различна от медицинската експертиза, на основата на която се определя процентът увреждане и намалена работоспособност, и социалната оценка, извършвана от АСП. Разликата е много съществена, обяснява Лиляна Елицина в blog.rehcenter.org.
Каква е процедурата за явяване на ТЕЛК?
Съществуват и са познати два модела, през които се разглеждат уврежданията – медицински и социален.
Медицинският модел разглежда увреждането като особеност на човек, пряко свързана със заболяване, травма или друго здравно състояние, която изисква медицинска грижа под формата на индивидуално лечение, извършвано от професионалисти. Този модел разглежда увреждането като състояние, при което човек има нужда от медицинско или друг вид лечение или интервенция, с цел да се реши неговият проблем.
Социалният модел вижда увреждането като създаден от обществото проблем, който съвсем не е лична характеристика на човека. При социалния модел, увреждането изисква политически отговор, тъй като проблем създава недостъпната физическа среда, която е такава поради нагласи и други особености на социалното обкръжение.
Въпреки че и двата модела са частично обосновани, нито един от тях не е достатъчен сам по себе си за успешно решаване на проблемите на хората с увреждания. Увреждането е комплексен феномен, който е проблем на ниво човешко тяло, но същевременно е много сложен и най-вече социален феномен. Увреждането винаги представлява взаимодействие между особеностите на самия човек и тези на обкръжението, в което живее. Но докато някои аспекти на увреждането са почти напълно вътрешни за човека, други са почти изцяло извън него. За това и двата модела са подходящи и не трябва да се отхвърля нито единият, нито другият вид.
Най-подходящ би бил този, който обединява медицинския и социалния модел. Един такъв, по-полезен модел на уврежданията би могъл да бъде наречен био-психо-социален модел. Именно на този модел се основава ICF като осигурява една гледна точка, съгласувана с различните аспекти на човешкото здраве: биологично, индивидуално и социално и в този смисъл тя представлява реформа в отношението към увреждането – вниманието се насочва не към дефицитите, а към възможностите на човека.
Как се издава етапна епикриза при явяване на ТЕЛК?
ICF е член на международните класификации на Световната здравна организация (СЗО). По своята същност представлява рамка за описание на човешкото здраве и на различни негови състояния, която е създадена за широко приложение в различни сектори. Тази класификация на човешкото здраве и свързаните с него области помага да се опишат промени във функционирането и структурата на тялото, нивото на възможности на човек със здравословен проблем, за да се справя в ежедневното си обкръжение, както и нивото на изпълнение на онова, което реално той прави в обичайното си обкръжение. Тези области са класифицирани от гледна точка на човешкото тяло, човешката индивидуалност и обществените конструкции посредством два списъка:
• списък на функциите и структурата на тялото
• списък на областите на функциониране и участие.
В ICF терминът човешко функциониране се отнася до всички телесни функции, действия и участие, докато терминът увреждане се отнася както до възможно физическо увреждане, така и до ограничаване на възможността за действие и участие. ICF съдържа списък с факти от обкръжението, които си взаимодействат с всички тези елементи.
ICF е рамка, призната от Световната здравна организация по отношение на човешкото здраве и уврежданията. Тя е концептуална основа за дефиниране, измерване и формулиране на политики в сферата на здравеопазването и уврежданията. Тя е цялостна класификация на уврежданията и човешкото здраве за целите на човешкото здраве и свързаните с него сектори. Макар да изглежда като опростена класификация на човешкото здраве, тя може да бъде използвана за множество цели, най-важната от които е използването й като инструмент за планиране и създаване на политики.
Тази класификация поставя акцент върху човешкото здраве и функциониране, а не само върху уврежданията. Възприето е, че уврежданията започват там, където свършва здравето и затова хората с увреждания се смятат за втора категория, за непълноценни. Инструмент за промяна на подобно схващане е ICF, защото чрез нея се измерва функционирането на човека в обществото, независимо че има увреждане. Това е една съществена промяна. От акцент върху уврежданията на хората сега фокусът се поставя върху тяхното ниво на здраве. Понятията „човешко здраве” и „увреждане” се поставят в нова светлина – приема се, че всяко човешко същество може да преживее нарушено/влошено здраве и по тази причина да придобие известна степен на увреждане. Чрез промяна на фокуса – от причина към резултат – ICF поставя всички здравни състояния при равни условия и по този начин позволява те да бъдат сравнявани чрез използване на една обща система – по линията „здраве – увреждане”.
ICF принадлежи към семейството на международните класификации, най-известната от които е МКБ 10 (Международна класификация на болестите). МКБ 10 предлага на своите ползватели етиологична рамка за класифициране по диагнози, заболявания, разстройства и други състояния на човешкото здраве. В противовес на МКБ 10, ICF класифицира функционирането и уврежданията на човека, свързани с различните здравословни състояния.
Поради тази причина, МКБ 10 и ICF за взаимно допълващи се и ползвателите им се насърчават да ги използват заедно, за да могат да дадат една по-широка и по-съдържателна картина на органичното здраве, което имат хората и населението като цяло. Информацията за човешкото здраве и свързаните с него последствия (предоставена от ICF) могат да бъдат обединени за обобщено измерване на здравния статус на населението.
Проучванията показват, че сами по себе си диагнозите не могат да предвидят нуждите от услуги. Наличието на заболяване или разстройство на здравето не би могло с точност да предположи какви социални услуги трябва да получи човекът с увреждане, как би си вършил работата, дали ще си възвърне работния потенциал или какви възможности има за социална интеграция. Това означава, че ако се използва само медицинската класификация на диагнозите, ще липсва информацията, която е необходима за планиране и управление в областта на човешкото здраве. Това, което липсва, са данни за нивата на функциониране и увреждане. ICF дава възможност да се събере тази важна информация по един последователен и сравним на международно ниво начин.
Тези, които планират социалните услуги, както и организациите, които ги предлагат, обръщат все по-голямо внимание на факта, че разпространението и тежестта на уврежданията сред населението могат да бъдат ограничени чрез повишаване на функционалния капацитет на човека и чрез подобряване на възможностите му за извършване на дейности, посредством промяна на части от социалното и физическото обкръжение. За да се анализира въздействието на тези интервенции, е нужен начин за класифициране на сферите и областите на живот и на факторите от обкръжението, които биха подобрили тези човешки възможности. ICF позволява тази информация да бъде документирана.
През 2001 всичките 191-а страни членки на СЗО постигнаха съгласие за приемане на ICF като основа за научно стандартизиране на данните относно човешкото здраве и уврежданията по света. По този начин ICF пряко допринася към усилията на СЗО за въвеждане на подробна и изчерпателна по съдържание рамка за измерване здравния статус на населението в страните-членки. ICF представлява инструмент за последователна и сравнима на международно ниво информация за здравето и уврежданията. В ролята си на такъв инструмент, осигурява и изходно начало за цялостния подход на СЗО към здравето на хората.
Министър Гълъб Донев: Роднини на хора с ТЕЛК могат да бъдат техен личен асистент
Как може да се използва ICF?
Благодарение на гъвкавата си по съдържание рамка, подробното и цялостно описание на категориите и факта, че всяка област е формулирана на работно ниво, с всичко, което се включва или изключва от нея, може да се очаква, че ICF също ще бъде използвана за множество цели: да отговори на широк обхват от въпроси, включващи социална, клинична и изследователска работа, както и да даде отговор на множеството въпроси, възникващи около създаването на политики.
На индивидуално ниво
• За индивидуални оценки: Какво е нивото на функциониране на човека?
• За планиране на индивидуална работа с клиента: Кои интервенции биха довели до най-висока степен на функциониране на човека?
• За оценка на дейностите и други интервенции: Какви са резултатите ? До колко са били полезни интервенциите?
• За комуникация между здравни работници в системата на социалните услуги и агенциите в общността.
• За самооценка от потребители: Как бих оценил своите възможности за мобилност и общуване?
На институционално ниво
• За обучителни и образователни цели
• За планиране и развитие на ресурси за здравни грижи и друг тип услуги;
• За подобряване качеството на услугите;
• За оценка на управлението и резултатите от услугите.
• За услуги в сферата на здравеопазването: Колко са рентабилни услугите, които предоставяме? Как можем да подобрим услугите си, така че да дават по-добри резултати на по-ниска цена?
На социално ниво
• За критерии при подбор (на бенефициентите) на социални придобивки, като например социални помощи, инвалидни пенсии (за увреждане), компенсации при работа и застраховки: Дали критериите за подбор на бенефициентите на помощи за увреждания са основани на доказана нужда, оправдани ли са и отговарят ли на социални цели?
• За изработване на социални политики, включително и преразглеждане на законодателна политика, пример за законодателство, наредби и насоки и определения за анти-дискриминационно законодателство: Дали гарантирането на права ще подобри функционирането на човека на ниво обществен конструкт? Можем ли да измерим това подобрение и да регулираме срямо него нашите политики и закони?
• За оценка на нуждите: Какви са нуждите на хора с различни видове увреждания – физически увреждания, ограничения във възможността за действие и участие?
• За оценка на обкръжението по отношение на планиране за всички (достъпна среда), прилагане на законите за достъпност; установяване на материалната среда и бариерите и промяната в социалната политика: Как можем да направим обществото и средата по-достъпни за всички хора – с и без увреждания? Можем ли да оценим и измерим тези подобрения?
Изработване на политики
ICF може да играе важна роля в други области, при които се взема предвид човешкото функциониране. Такива са например социалните услуги, социалното осигуряване, заетостта, образованието и транспортните услуги. От само себе си се разбира, че изработването на политики в тези области изисква валидни и надеждни данни за нивото на функциониране на населението.
Правните и регулаторни дефиниции по отношение на уврежданията трябва да бъдат последователни и основани на един ясен модел за процес на възникване на увреждането. ICF може да предложи рамка за последователна и логична социална политика, свързана с уврежданията, независимо дали става въпрос за изработване на приемливи критерии за получаване на пенсия поради увреждане, или за създаване на правила/наредби за достъп до технически помощни средства, или за система за настаняване в държавни жилища, или за политика по посока на осигуряване на транспорт, който е удобен и за хората със затруднения в придвижването, сензорни и интелектуални увреждания.
Икономически анализи
Голяма част от приложенията на ICF сами по себе си водят да икономически анализи. За да се определи дали ресурсите са ефективно използвани в сферата на здравеопазването и останалите социални услуги, се изисква логична и стандартна класификация на човешкото здраве и свързаните с него резултати, която може да бъде остойностена и сравнима на международно ниво.
Използване при научни изследвания
Най-общо казано, ICF подпомага научноизследователската работа чрез осигуряване на рамка и структура за интердисциплинарни изследвания в областта на уврежданията и прави сравними резултатите от различни изследвания. Сравнителният анализ на извършени интервенции е от конкретно значение за изследователската работа, при която се сравняват резултатите от интервенции в сходни популации. ICF може да улесни такъв тип изследвания, чрез ясно разграничаване на интервенциите – и кодиране на резултатите – като се има предвид вида на увреждането, за което е проектирана.
По отношение на човешкото тяло или на неговото увреждане тези интервенции са предимно медицински или рехабилитационни и се опитват да предотвратят или да подобрят наложените ограничения във функционирането на лично или социално ниво чрез коригиране или изменение на свойствени функции или структури на тялото. Други рехабилитационни подходи на лечение и интервенция са планирани така, че да повишат нивото на възможности на човека.
Интервенции, които са насочени към реалното ниво на изпълнение на индивида може да се отнасят или към подобряване на индивидуалните способности, или да търси промяна в обкръжаващата среда - чрез премахване на бариерите в тази среда или чрез създаване на помощни средства в нея, с цел разширяване на изпълнявани в ежедневието дейности и задачи.
Обкръжението като фактор
Едно от значимите нововъведения в ICF е класификацията на фактори от обкръжението, което дава възможност да се идентифицира материалната среда и бариерите в нея, разглеждани както за възможностите, така и за изпълнение на работни задачи в ежедневието. С тази схема на класификация, която може да бъде използвана както на индивидуално ниво, така и на ниво събиране на данни за общата популация, става възможно създаването на инструмент за оценка на средата от гледна точка на нейната пригодност за хора с различни видове увреждания.
При наличието на тази информация би било практически възможно да се разработи наръчник за планиране и регулиране на обществената среда чрез средствата на универсалния дизайн, който би разширил нивата на функциониране на хората с увреждания в целия диапазон от житейски дейности.
Вижда се, че ICF предлага един международен практически и аналитичен инструмент, който може да послужи за промяна от чисто медицинския модел към комплексен био-психо-социален модел на човешкото функциониране и уврежданията, като ценен инструмент при изследване на уврежданията във всичките им измерения – физическо увреждане на тялото и неговите части, ограничения във възможностите за действие на ниво „личност” и ограничения във възможностите за участие на ниво „общество”.
Този модел съдържа нужния понятиен апарат и класификация, характерни за инструменти, с които се оценява социалната и архитектурната среда. ICF ще бъде основната база за стандартизация на данните, обхващащи всички аспекти на функционирането на човека и уврежданията в света.
ICF ще бъде полезна за всички хора с увреждания, като им помогне да определят нуждите си от здравна помощ и рехабилитация, да идентифицират и измерят въздействието на физическата и социалната среда върху трудностите, които преживяват в своя живот. Тази класификация ще съдейства за тълкуването и мониторинга на здравните грижи и други разходи за уврежданията.
Измерването на функционирането на човека и уврежданията ще даде възможност да се изрази количествено загубата на работоспособност и нейното отражение върху живота на хората във всяко едно общество. В някои от развитите страни ICF с нейния модел на уврежданията е въведена в законодателството. Очаква се тя да се превърне в световен стандарт за база данни на уврежданията и за формиране на социална политика.
