Най-динамично развиващото се и революционно направление в съвременната медицина е фармакогенетиката. Тя изследва връзката между индивидуалните гени и реакцията на тялото към лекарствата, помагайки на специалистите да избират точния медикамент и неговата прецизна доза още при първия прием.
За да се изготви индивидуален профил на пациента, не е необходима сложна или болезнена процедура – изследването се извършва чрез рутинна кръвна проба или обикновена натривка с памучен тампон от вътрешната страна на бузата (букална лигавица). Получените данни се анализират от специализиран софтуер, който генерира ясен доклад за лекаря със „светофарен“ модел
В зелено са отбелязани лекарствата, които ще действат оптимално, в жълто – тези, които изискват сериозна корекция на дозата, а в червено – медикаментите, които са строго забранени за този пациент поради риск от неефективност или отравяне.
Тук се намесва биологичният щит срещу тежките странични ефекти.
Чрез своевременното навлизане на ДНК тестовете в клиничната практика могат да бъдат избегнати тежки, понякога жизненозастрашаващи нежелани лекарствени реакции, които според черната статистика са сред водещите причини за спешна хоспитализация и смъртност в развитите държави. Голяма част от тези инциденти не се дължат на лекарска грешка или ниско качество на продуктите, а на невидима генетична несъвместимост между хапчето и човешкото тяло.
Класически пример в кардиологията е широко предписваният медикамент клопидогрел, използван за разреждане на кръвта и превенция на последващи инфаркти и тромбози.
Остава обаче напълно незащитен, което често води до внезапен повторен съсирек. В психиатрията пък масовите антидепресанти често се сменят с месеци, тъй като специфични мутации карат тялото да ги изхвърля твърде бързо, обричайки пациента на тежки депресивни епизоди без терапевтичен отговор. При онкологично болните пациенти
фармакогенетичният скрининг улавя дефекти в ензими като DPYD, което помага на онколозите да разберат дали стандартната химиотерапия няма да се окаже смъртоносна за костния мозък на човека, и им позволява да коригират дозите в безопасни граници навреме. По този начин ДНК анализът действа като мощен биологичен щит, който спестява години страдание и предпазва от тежки усложнения.
Милена ВАСИЛЕВА