Д-р Наум Симоноски: Пълна кръвна картина веднъж годишно пести много тревоги

В месото се съдържа три пъти повече желязо спрямо зеленчуците

https://zdrave.to/saveti-ot-spetsialisti/d-r-naum-simonoski-palna-kravna-kartina-vednazh-godishno-pesti-mnogo-trevogi Zdrave.to
Д-р Наум Симоноски: Пълна кръвна картина веднъж годишно пести много тревоги

Броят на диагностицираните с хематологични заболявания непрекъснато се увеличава в световен мащаб. Това засяга особено злокачествените заболявания - левкемии, лимфоми и множествен миелом. Тъй като хората в съвременните общества живеят по-дълго, честотата на новите случаи расте. Прогнозите показват, че глобалната тежест на някои заболявания ще се увеличи драстично до 2045 г. Какво може да направи за себе си всеки един от нас в този контекст и за всичко, свързано с темата,  разговаряме с д-р Наум Симоноски.

Визитка

♦ Д-р Наум Симоноски завършва Медицинския университет в София през 2008 г. Специалност клинична хематология придобива след специализация в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания  в София. Практикува в Първо отделение по клинична хематология в НСБАХЗ в столицата. Приема пациенти и във Феми клиник. Член е на Българското медицинско сдружение по хематология и Европейската асоциация по хематология. Има многобройни участия в национални и международни конгреси по специалността, автор и съавтор е на множество публикации в български и чуждестранни списания. Д-р Симоноски е носител на приза BONUS MEDICUS (Добрият доктор) за 2025 година,  което се връчва от Българското сдружение „Лимфом“.

 

- Д-р Симоноски, сред хората битува убеждението, че болестите на кръвта са много коварни, защото болката се появява фатално късно, а симптомите не са много отчетливи. Така ли е?

- Въпросът е доста интересен, тъй като хематологията е специалност на границата между лабораторна, клинична и задължително има и намеса на  вътрешната медицина. Факт е, че голяма част от пациентите нямат болки, за да потърсят лекарска помощ. Обикновено най-често срещащият се симптом е лесната уморяемост при минимална физическа активност, но този проблем те го отдават на други причини. 

При хематологичните заболявания обаче така се проявява анемията – това представлява състоянието. Напредването на болестта може да се избегне, защото у нас лабораториите се срещат по-често от магазинчетата, така че всеки може да си направи профилактични изследвания. И при разминавания в кръвната картина могат да си направят консултация със специалист.

- Трябва ли човек да си прави такова изследване всяка година?

- Това е препоръчително, но не е задължително. Все пак всеки човек сам носи отговорност за собственото си здраве. То ни е дадено и ние трябва да се грижим за него. Затова е добре и препоръчително поне на 6 месеца, особено при възраст над 40-45 години, да си направим пълна кръвна картина профилактично 

В зависимост от възрастта и пола с едното взимане на кръв е добре да се направят и други изследвания – за хормони и витамини. При по-младите хора не е необходимо чак толкова допълнителни изследвания да се правят, но кръвната картина никога не е излишна. Така ще преценим дали има разминавания при кръвните показатели или не.

- Казано съвсем лаишки, болестите на кръвта се делят на такива на белите и на червените кръвни телца. Това ли да гледа човек, като си прави кръвна картина?

- Заболяванията са доста по-комплексни, но факт е, че ако има и най-малко разминаване на показателите, това е сигнал, че има медицинска причина за това. В човешкото тяло има добри механизми за регулация и когато има разминавания, то има и причина това да се случва.  Намаленият хемоглобин алармира за консултация с хематолог. Анемията най-често се открива при една кръвна картина, тъй като другите показатели не правят чак такова впечатление. 

Вие ще видите, че една обикновена кръвна картина съдържа 12 или 15 параметъра и голяма част от колегите гледат основно левкоцитите, хемоглобин и тромбоцити. И когато се появи анемия, на всеки му алармира и показва, че има някакъв проблем, и затова е най-често откриваната. Но причините за анемията могат да бъдат много – от една страна, тя да е първична, а от друга – да е следствие на нещо друго, възникнало в човешкото тяло, и да се демонстрира чрез анемия. 

Промяната в цвета на урината често е свързана с лекарства или дехидратация, но в някои случаи може да сигнализира за сериозен здравословен проблем

- Какви са другите признаци?

- Симптомите са липса на концентрация, отпадналост, лесна уморяемост, задух… Първо обаче трябва да се установи какъв е произходът на анемията (първична или вторична) и дали е породена от липса на желязо или витамин В12, фолиева киселина. Често обаче, за съжаление, колегите изписват и двата продукта, може би с цел да се презастраховат или да не правят допълнителни изследвания... За нас, хематолозите, има и много други показатели, ние наблюдаваме от една страна формата на еритроцита, големината му, съдържанието на хемоглобин в еритроцита, еритроцитния брой. 

Той може да е нормален, но да има наличие на анемия, като в конкретния случай ние не говорим за желязодефицитна анемия, а говорим за таласемия. Има го и другия вариант – ако примерно виждаме, че всички тези показатели са променени, но от друга страна виждаме, че еритроцитът е много голям, тогава е хубаво да се направят изследванията в посока В12 и фолиева киселина, защото по същия начин се демонстрира анемията вследствие на тези липси на метаболити.   

- То и в живота има израз – „Виж го какъв е анемичен…“ И все повече млади момичета имат такъв вид, уж за да изглеждат елегантни, а всъщност какъв е проблемът?

- Според Световната здравна организация 30% от населението на земята страда от липса на желязо

Българите не правим изключение. Какво се случва при момичетата – при тях всъщност по-често се среща желязодефицитната анемия и причината за това е фертилното им състояние, с ежемесечните менструални цикли, но и заради водата в храненето, суетата, и не обръщат толкова внимание на състоянието си. 

Отдават умората, уморяемостта на училището, университета, младите майки – на напрежението около децата. Но всъщност, веднъж започнал един железен дефицит, и той се задълбочава трябва да се предприемат адекватни мерки за неговото спиране и за намиране на причината за този железен дефицит. Когато ние установим анемията, е ясно, че изчерпването на железните депа е започнало много отдавна, а организмът няма достатъчно мощност да компенсира тези загуби. Затова се минава в това състояние на по-ниско творене на червени кръвни телца. Ето защо ни е необходима една кръвна картина.        

Д-р Наум Симоноски

- Как се лекува анемията?

- Вариантите за лечение са няколко в зависимост от тежестта на анемията. Бихме могли да предприемем само диетичен режим с храни, съдържащи желязо – черен дроб например или коприва. Има обаче една много интересна разлика - съществува убеждението, че  копривата и спанакът съдържат най-голямо количество желязо, но анализите показват, че в месните продукти съдържанието на желязо е три пъти повече, отколкото в зеленчуците. 100 г желязо от някакво месо се равняват на 300 г от някакъв зеленчук – т.е. 100 г пържола се равняват на 300 г зеленчук. 

Така че веганите ще трябва да пият хапчета, за съжаление, но преди това задължително да посетят хематолог. Но лекарят ще прецени и тежестта на анемията и ще определи дали е възможно да се мине само с хранителен режим или трябва да се приемат и таблетки. Самата анемия по начало смущава качеството на живот, защото човек вече не може да изпълнява нормално ежедневните си дейности. 

- Споменахте таласемията и сърповидно-клетъчната анемия – те как се откриват?

- В доста случаи хората не подозират, че я носят. Откриването й се случва, защото там се получава точно определена форма на еритроцита – червеното кръвно телце минава през артериолите, но тъй като не е толкова гъвкава, че да мине оттам, се случва едно преждевременно унищожаване на тези еритроцити. Вследствие на това има увеличаване на билирубина, защото имаме разделяне на еритроцита на хеминаглобин и оттам се получават такива състояния, които са малко по-различни от тези в анемията. Има и жълтеница, увеличаване на далака. 

Таласемията е в няколко форми, но най-разпространена е т.нар. тиха форма. Пациентите живеят с хемоглобин във всеки еритроцит, малко по-нисък от долната граница, и за тях не представлява смущение, докато случайно не направят една кръвна картина и се окаже, че всъщност са с анемия. Тогава се установява и че формата на еритроцита е по-мъничка. По-сериозните форми на таласемия вече се откриват още в детска възраст. 

Три кръвни теста, които лекарите препоръчват да правите всяка година

-Това състояние наследствено ли е?

- Наричат я „средиземноморската болест", но глобалното затопляне не дава отражение върху заболеваемостта. Понеже е наследствена обаче е хубаво при планирано забременяване партньорите да си направят изследвания. Ако има носителство на някой от гените на таласемия и при някой от пациентите тихата форма, тогава нашата препоръка е да се прави анализ на партньора при евентуално плануване на бременност добре е да се направи една пълна кръвна картина. 

- Ако все пак се установи, че и двамата са носители на такива гени, какво следва?

- В този случай се прави генетичен анализ и консултация с генетик, за да получат препоръка. Това се прави, тъй като при вероятността от носителство на алфа таласемия вече нещата стават доста по-сложни. Но това са много редки случаи. Нека хората са спокойни – вече има достатъчно леснодостъпни колеги генетици, които могат да направят  тази консултация и да дадат на пациентите възможност и избор какво да предприемат.  

- Един от белезите на болест са подутите лимфни възли. Ако човек напипа нещо подуто, да се самодиагностицира ли по интернет или да тича при хематолог?

- Увеличените лимфни възли са един от белезите на проблем с кръвта.  Препоръчително е при тези състояния човек да се обърне към хематолог, защото някои заболявания невинаги се проявяват чрез кръвната картина. Те могат да се проявят морфологично – т.е. да има някакъв белег, визирам увеличен лимфен възел, но това няма да се прояви в кръвната картина.

Затова е задължително да се направи консултация с хематолог с цел установяване, тъй като има поредица от изследвания, които предстои да се направят при тези пациенти и да се установи дали действително се касае, да кажем, за вирусна инфекция с някакъв оток или пък лимфопролиферативни заболявания, т.е. лимфом. Само лекарят може да прецени дали става дума за вирусно или за лимфомно заболяване.

- Наричат мононуклеозата „болест на целувката“. Да спрем ли да се целуваме?

- Надявам се, този термин няма да ни откаже от целуването. Мононуклеозата представлява доста интересно заболяване.

Отново според Световната здравна организация до 30-40-годишна възраст над 98% от населението на Земята е вече заразено с Епщайн-Бар вируса, в конкретния случай - мононуклеоза. Но ние не сме спрели да се целуваме. Това заболяване протича леко, проявява се с оток на шийните лимфни възли или сливиците. 

Ако това подуване е застрашаващо, едва тогава се налага лечение за предотвратяване на задушаването. Но няма точно специфично лечение като противовирусен препарат. Обикновено препаратите, които се изписват в тежките състояния, са общоукрепващи препарати, хранително-диетични режими, няма специфично лечение за Епщайн-Бар вируса.

- Ако човек няма сливици, пощаден ли е?

- Не е точно пощаден, защото самият механизъм на инфекцията е малко по-специфичен. Ако няма сливици, това не означава, че няма да се зарази цялото тяло и че няма да се получи тази инфекция от Епщайн-Бар инфекциозната мононуклеоза.  

- Вярно ли е, че всяка болест, свързана с белите кръвни телца, вещае наличие на тумор?

- Нека да започнем така – думата „тумор“ означава подутина на латински. Всяка една подутина в човешкото тяло може да се характеризира като тумор. Както казах преди малко, увеличаването на лимфните възли невинаги се манифестира в кръвната картина. Затова тези заболявания или ги има в тази кръвна картина, или се проявяват  някъде като подутина. Но тази подутина в нашия ежедневен медицински език я наричаме „тумор“, но това всъщност е само една подутина. Затова трябва да се раздели – дали се касае за вирусна инфекция или наистина е някакъв вид лимфомно заболяване. 

Необходими са изследвания и физикален преглед, за да се прецени дали става дума за лимфом или вирусна инфекция. Тогава ще се прецени дали има нужда от задълбочени изследвания и да се установи това вследствие на преходни състояния ли е било то, вирус или друго. Така че една пълна кръвна картина може да спести на пациента много неприятности. Нека хората се грижат повече да себе си и да се вдигне здравната култура на българина. Да могат пациентите сами да се грижат за здравето си, защото така ще се предотвратят доста по-сложни ситуации.  

Магдалена ГИГОВА

Горещи

Горещи новини – Секс

Коментирай