Инсултът е животозастрашаващо състояние, което може да настъпи на всяка възраст. Макар често да се свързва с възрастните хора, през последните десетилетия се наблюдава тревожна тенденция – все повече случаи се регистрират сред млади хора и пациенти на средна възраст.
Високото кръвно налягане, предсърдното мъждене, диабетът, повишеният холестерол и триглицеридите са сред добре познатите рискови фактори. Специалистите обаче обръщат внимание и на четири по-малко известни опасности – мигрена с аура, силно хъркане, определени травми на врата и продължително седене.
Все повече пациенти под 49 години получават инсулт
Данни, цитирани от Американската сърдечна асоциация (AHA), показват увеличение на случаите на инсулт сред хората под 49-годишна възраст през последните три десетилетия. Националните здравни институти на САЩ (NIH) също обръщат внимание на нарастващия брой случаи сред хората в трудоспособна възраст.
„Инсултът е една от водещите причини за смърт, инвалидност и хоспитализация. Това е наистина сериозно предупреждение както за пациентите, така и за здравните специалисти. Трябва да подходим много по-сериозно към контрола на рисковите фактори и то възможно най-рано“, казва неврологът д-р Кристофър Дейвид Андерсън.
Според специалистите превенцията не бива да започва едва след появата на сериозни здравословни проблеми. Дори хората, които се чувстват напълно здрави, могат да имат рискови фактори, за които не подозират.
1. Мигрената с аура може да удвои риска от исхемичен инсулт
Мигрената не е просто силно главоболие. При някои хора пристъпите са придружени от т.нар. аура – временни неврологични симптоми, които могат да включват проблясъци и трептене пред очите, зрителни нарушения, изтръпване или затруднения при говор.
Изследвания показват, че хората с мигрена с аура могат да имат приблизително два пъти по-висок относителен риск от исхемичен инсулт в сравнение с хората без мигрена. Това не означава, че всеки пациент с подобни пристъпи непременно ще получи инсулт. Абсолютният риск при много млади хора остава нисък.
При мигрената без аура връзката с инсулта обикновено е по-слаба и не се установява толкова последователно в различните проучвания.
Исхемичният инсулт настъпва, когато кръвен съсирек или друго запушване прекъсне кръвоснабдяването на част от мозъка. Той представлява приблизително 87% от всички случаи на инсулт.
Особено важно е новопоявилите се зрителни нарушения, слабост или говорни затруднения да не се приемат автоматично за мигрена. Подобни симптоми могат да бъдат и признак на инсулт и изискват незабавна медицинска оценка.
2. Силното хъркане може да сигнализира за опасно нарушение на съня
Хъркането често се възприема като досаден, но безобиден навик. Когато обаче е силно, продължително и е придружено от паузи в дишането, то може да бъде признак на обструктивна сънна апнея.
При това състояние дихателните пътища се стесняват или временно се блокират по време на сън. В резултат дишането многократно спира и се възобновява, а нивото на кислород в кръвта може да намалее.
Нелекуваната сънна апнея е свързана с повишен риск от високо кръвно налягане, сърдечносъдови заболявания и инсулт.
Повтарящите се нарушения в дишането натоварват сърдечносъдовата система и могат да допринесат за развитието на хипертония, която е сред основните причини за мозъчносъдови инциденти.
Особено внимание трябва да обърнат хората, които хъркат силно, събуждат се с усещане за задушаване, изпитват необичайна умора или са прекомерно сънливи през деня.
При подобни оплаквания е препоръчителна консултация с лекар, който може да прецени необходимостта от изследване на съня.
Важно е да се знае, че не всяко хъркане означава сънна апнея, но съчетанието му с други симптоми не бива да се пренебрегва.
3. Травмите и резките движения на врата понякога увреждат артериите
Един от по-редките, но потенциално сериозни рискови фактори за инсулт е дисекацията на артерия на шията.
Това състояние възниква, когато се получи разкъсване на вътрешния слой на стената на каротидната или вертебралната артерия. Кръвта може да проникне между слоевете на съдовата стена и да наруши нормалното кръвообращение.
Тъй като тези артерии снабдяват мозъка с кръв, увреждането им понякога води до образуване на съсирек, който може да предизвика исхемичен инсулт.
Дисекация може да настъпи след автомобилна катастрофа, спортна травма, падане или определени силни и резки движения на врата. В някои случаи се появява и без ясно установена травма.
Особено характерна за пътнотранспортните произшествия е т.нар. камшична травма. При нея главата и шията се движат внезапно напред и назад, което може да доведе до разтягане или увреждане на мускули, връзки и други структури.
Въпреки това специалистите подчертават, че повечето хора с подобни травми не получават инсулт. Съдовите усложнения са сравнително редки.
Нова, необичайно силна болка във врата или главата след травма, особено когато е съпроводена със замайване, зрителни нарушения, слабост или затруднен говор, изисква спешна медицинска оценка.
4. Седенето повече от 13 часа дневно е свързано с 44% по-висок риск
Продължителното обездвижване е друг фактор, който може да повлияе неблагоприятно върху здравето на кръвоносните съдове.
В едно наблюдателно проучване седенето в продължение на повече от 13 часа дневно е свързано с 44% по-висок риск от инсулт. Този резултат показва статистическа връзка, но сам по себе си не доказва, че продължителното седене е пряката причина.
Проблемът засяга особено хората, които работят пред компютър, шофират с часове или прекарват голяма част от свободното си време пред телевизора.
Недостатъчната физическа активност често се съчетава с други неблагоприятни фактори, включително наднормено тегло, високо кръвно налягане и нарушения в обмяната на веществата.
За ограничаване на риска специалистите препоръчват редовно прекъсване на седенето, кратки разходки и повече движение през деня.
Добра отправна точка са поне 150 минути седмично физическа активност с умерена интензивност, например бързо ходене, плуване или колоездене.
Дори кратките почивки за раздвижване по време на работа могат да бъдат полезни, особено когато се превърнат в постоянен навик.
Как да намалим риска от инсулт?
Добрата новина е, че голяма част от инсултите могат да бъдат предотвратени. Според Американската сърдечна асоциация приблизително 80% от случаите са потенциално предотвратими чрез контрол на рисковите фактори, здравословен начин на живот и подходящи медицински грижи.
Сред най-важните мерки са редовната физическа активност, поддържането на здравословно тегло, отказът от тютюнопушене и ограничаването на алкохола.
Храненето също има съществено значение. Средиземноморският хранителен режим, богат на зеленчуци, плодове, риба, зехтин, ядки и пълнозърнести продукти, е свързан с по-добро сърдечносъдово здраве.
Не по-малко важни са редовното измерване на кръвното налягане, проследяването на холестерола и кръвната захар, както и навременното лечение на установени заболявания.
Хората с предсърдно мъждене трябва да спазват назначеното от лекар лечение, тъй като това нарушение на сърдечния ритъм може значително да повиши риска от образуване на съсиреци.
Достатъчният сън и диагностиката на сънната апнея също са част от цялостната профилактика.
Шест предупредителни симптома, при които всяка минута е решаваща
Инсултът обикновено настъпва внезапно. Бързото разпознаване на симптомите и своевременната медицинска намеса могат да бъдат решаващи за оцеляването и ограничаването на трайните увреждания.
Следните признаци изискват незабавна реакция:
- Внезапна асиметрия на лицето – единият ъгъл на устата увисва или човек не може да движи нормално едната страна на лицето.
- Слабост или изтръпване на ръка или крак – особено когато засяга само едната половина на тялото.
- Нарушения в говора – неясно произнасяне на думи, невъзможност за говорене или затруднено разбиране на околните.
- Внезапни зрителни нарушения – замъглено виждане или загуба на зрение в едното или двете очи.
- Необичайно силно главоболие – особено когато се появява рязко и без очевидна причина.
- Загуба на равновесие и координация – внезапно залитане, затруднено ходене или силно замайване.
- При появата дори на един от тези симптоми незабавно се обадете на телефон 112.
Не бива да се изчаква състоянието да се подобри или симптомите да преминат сами. Дори когато оплакванията изчезнат след няколко минути, те могат да бъдат признак на преходна исхемична атака, известна още като миниинсулт. Това е сериозно предупреждение за възможен последващ инсулт.
Докато пристигне медицинският екип, е важно да се запомни точният час, в който са започнали симптомите, или последният момент, в който човекът е бил без оплаквания. Тази информация може да помогне на лекарите при избора на лечение.
Инсултът не е заболяване само на възрастните хора. Познаването на рисковите фактори, профилактичните прегледи и навременната реакция при първите предупредителни признаци могат да спасят живот.
Източник: newsmax.com/health/zdravlje.kurir.rs
