Медицинската сестра Таня Гецковска от Враца е на 40 години, омъжена и майка на две деца. Завършила е с отличен филиала във Враца на Медицинския университет - София през 2016 г., а през 2020 г. защитава магистратура по “Обществено здраве и здравен мениджмънт”. В момента работи като анестезиологична сестра към Многопрофилната болница за активно лечение “Христо Ботев” във Враца. Паралелно с това има амбулаторна индивидуална практика “Здравни грижи Гецковска” с кабинет и частна линейка.
По случай професионалния празник на медицинските сестри разговаряме със сестра Гецковска за предизвикателствата и постиженията й.
- Г-жо Гецковска, как се разви професионалната ви кариера след завършването на Медицинския университет – София?
- След следването започнах работа в реанимацията на областната болница във Враца и до момента съм там. Открих и частна практика, откакто дадоха възможност и на нас, медицинските сестри, да работим самостоятелно. Имам кабинет и правя посещения по домовете на пациентите. Освен това имам и частна линейка.
Лошото в нашата професия е, че трудът ни не се заплаща достатъчно. Би могло да се направи повече от това, което се обещава. Само се пише, че ще се увеличават заплатите, но на практика не всяка болница ще го направи. А за да има повече студенти, които избират да станат специалисти по здравни грижи, за да има повече желаещи да практикуват в България нашата професия, трябва да е налице достойно заплащане на труда, който полагаме. Например аз работя в интензивен сектор и полагам много извънреден труд, но заплащането не е достатъчно.
- Имахте ли проблеми с това, че започнахте самостоятелна частна практика?
- Не. Оправих документите, спазих всички изисквания. Лошото е, че все още медицинските сестри нямаме право да сключваме договори със Здравната каса. Би било добре манипулациите, които извършвам и в кабинета, и в домовете на пациентите, да се поемат от Касата. Все пак живеем в бедна държава, в която по-голямата част от хората нямат възможност да си плащат сами за медицинските услуги. Работя по ценоразпис, но винаги правя отстъпка за пациентите. Това са обикновено възрастни хора с малки пенсии. Влизам в положението на хората.
- Имате ли много пациенти? За какви манипулации идват при вас в кабинета или пък посещавате хората в домовете им?
- Има доста хора, особено изкарали ковид с различни усложнения. Тези пациенти имат нужда от продължителни грижи. Някои хора се нуждаят от превръзки или от мускулни или подкожни инжекции; други са залежали и имат декубитални рани, които трябва да се обработват; трети са на венозни антибиотици или трябва да им се правят вливания след предписание от лекар; четвърти са изписани от болница с катетър, който трябва да се промива или сменя; а също има тежко лежащо болни, терминални пациенти.
Освен кабинет имам и частна линейка
Двама колеги лекари със специалност анестезиолог и реаниматор покриват дежурствата в линейката. Осъществяваме и медицински транспорт при необходимост. Пътуваме не само до адреси в града, но и извън Враца. Транспортираме и хора, които се изписват от болница в лежащо положение. Тези услуги липсват в региона.
- Какво ви мотивира да поемете тази огромна отговорност за частна практика?
- Учих с желание и винаги съм била активна в професията. Да си медицинска сестра е не просто професия, а призвание, отдаденост, отговорност – не само към болния, а и към неговото семейство. През годините на обучение се постарах да науча всички новости и да овладея правилните техники. Затова се осмелих да започна и частна практика. България заслужава да има качествени професионалисти по здравни грижи.
- Помага ли ви някой вкъщи при вашата огромна заетост?
- Да, семейството ми помага. Пък и дъщерята и синът ми са вече големи, самостоятелни. Могат да се справят.
- Как преживяхте ковид-пандемията?
- Тежко, защото работим в реанимация, имаме и пациенти с ковид. Понеже съм анестезиологична сестра в отделението, ходим по спешност при пациенти, които имат нужда от интубация. Работата ни е доста рискова. Но пък имаме предпазно облекло, с което да се защитим.
- Вие изкарахте ли ковид?
- Изкарала съм го без симптоми. Установих го впоследствие по антителата. Иначе постоянно си правех PCR-тестове, но винаги бяха с отрицателен резултат.
- Имаше ли периоди, в които не сте се прибирала вкъщи заради пандемията?
- Имаше такива периоди. Понеже ние сме анестезиологични и реанимационни сестри, половината ни персонал попълни ковид-отделението на болницата. Останахме по-малко сестри в реанимация и трябваше да покриваме всички дежурства. Все пак бяхме разпределени правилно, в зависимост от знанията и уменията ни. Получавахме и добавки към заплатите. Заговори се, че тези пари ще се компенсират с увеличение на заплатите. Но не знам дали ще стигнат до всички. Предполагам, че не навсякъде парите ще се увеличат с пълния размер. Зависи от финансовото състояние на всяка болница и какви договори ще подпише ръководството. В очакване сме. Надяваме се на прилични заплати.
- Не се ли изкушавате да отидете да работите в друг град, в голяма частна болница, дори в чужбина?
- Не. Обичам града, в който живея. Харесвам природата, Балкана. Чувствам се добре тук. България заслужава да остана в родината си. Надявам се, че един ден ще има достойно заплащане за всички медицински сестри. Навсякъде, във всеки град на страната, трябва да има добри кадри. България не е само София. Много мои колеги заминаха да работят в чужбина
Но далеч от родината, от семейството не е същото. Платени са, но няма как да се чувстват добре. По празници всеки иска да се прибере в дома си, при близките си, а това в чужбина обикновено е невъзможно.
За да не допускаме хиляди медицински сестри да работят в чужбина, е необходимо заплащането тук да се подобри. Това е много благородна професия и понеже има голям дефицит на медицински сестри, трябва да се насърчат максимално младите хора да учат нашата професия. Преди десетилетия стандартът е бил на един лекар да се падат четири медицински сестри. Сега е обратното, но ние се справяме някак, неволята ни учи на много неща.
Мара КАЛЧЕВА
