Омбудсманът, проф. Диана Ковачева, изпрати становище до председателите на парламентарните комисии по труда, социалната и демографската политика Георги Гьоков и по здравеопазването доц. д-р Антон Тонев, както и до ресорните служебни министри Лазар Лазаров и д-р Асен Меджидиев, в което постави за пореден път нерешените от години проблеми в медицинската експертиза.
Общественият защитник подчертава, че в повечето случаи регламентираните срокове за насрочване на дати от ТЕЛК и НЕЛК не се спазват. Като забавянията в значителен брой случаи са драстични, защото достигат и до една година от подаването на документите.
„Нормативно определеният 3-месечен срок за произнасяне от ТЕЛК и НЕЛК от датата на постъпване на медицинските документи, при липсата на адекватна финансова подкрепа през този период, също е твърде дълъг и е предпоставка за нарушаване правата на гражданите, които за времето до постановяването на експертното решение са лишени от възможността да ползват своите права на хора с увреждания“, категорична е проф. Ковачева.
Тя посочва, че органите на медицинската експертиза не търсят варианти да информират гражданите, които трябва да се явяват на преосвидетелстване, преди изтичането на текущото им експертно решение в подходящ срок, за да не се допуска прекъсване.
„Видно от постъпилите жалби и сигнали, гражданите са уведомявани едва след изтичане на срока на трайно намалената им работоспособност/вида и степента на увреждане, и много от тях тепърва подават документи за преосвидетелстване. Така те следва да изчакат насрочване на дата минимум 3 месеца, а в повечето случаи и по-дълго“, пише омбудсманът.
Проф. Ковачева обръща внимание, че към момента остава сериозен проблемът с изтеклите експертни решения след 30 юни 2022 г., които не са удължени служебно. Така хората с увреждания на практика са оставени без средства за периода до постановяване на ново експертно решение.
Омбудсманът припомня за своя препоръка преди месец, в която е акцентирала, че въпреки приетите изменения в нормативната уредба за медицинската експертиза, не е преодолян проблемът с кадровия недостиг в ТЕЛК.
„Недостигът на специалисти по педиатрия, които да участват при експертизата, е сред основните причини за забавяне освидетелстването и преосвидетелстването от ТЕЛК при деца до 16 години“, пише проф. Ковачева.
Тя допълва още, че произнасянето на ТЕЛК и НЕЛК дълго време след подаването на документите е много сериозна предпоставка за необективни решения, поради динамиката на здравословното състояние на съответния гражданин.
„В предложенията за изменения в Наредбата за медицинската експертиза, публикувани от Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане на 11.11.2022 г., тези проблеми не са адресирани. От тази гледна точка, смятам, че е добре да бъдат обсъдени възможностите писмата за необходимостта от явяване за преосвидетелстване да бъдат изпращани значително по-рано, като сроковете в отделните Регионални здравни инспекции да бъдат съобразявани с констатираните забавяния в областта“, категорична е проф. Ковачева.
Тя обръща внимание, че забавянето при освидетелстването или преосвидетелстването на гражданите с увреждания има неблагоприятно отражение върху възможностите им да упражняват правата си в периода, през който нямат валидни експертни решения, както и че хората с увреждания, които за първи път трябва да се явят на освидетелстване от ТЕЛК, са сериозно ощетени.
Поради липсата на експертни решения тези хора са лишени от пенсии, месечна финансова подкрепа, карти за паркиране, пътуване и други, и са принудени сами да се справят с предизвикателствата. Не по-малко ощетени са и хората с увреждания, които следва да се явят на преосвидетелстване и на които ТЕЛК им насрочват дати със сериозно забавяне
Сериозен проблем е и фактът, че хората с увреждания могат да ползват само част от правата си по време на обжалване на експертното решение пред НЕЛК, но само ако в оспорвания акт на ТЕЛК са им определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК.
„Следва да се отбележи, че в такива случаи се отпуска пенсия, но в намален размер и е възможно да се използват права като месечна финансова подкрепа, на основание чл.112, ал.9, изр.1 от Закона за здравето и в резултат на отправените от омбудсмана препоръки за правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата. За останалите права, които човекът с увреждания е ползвал на основание по-висок процент в предходно експертно решение, той е принуден да чака произнасянето на НЕЛК и впоследствие на съда“, допълва общественият защитник.
Друг проблем, поставен от омбудсмана, е в случаите, при които се отмени експертното решение от НЕЛК и се върне на ТЕЛК за ново произнасяне. Акцентира, че за периода до новото произнасяне от ТЕЛК, гражданите остават дори и без отпусканата им до момента подкрепа под формата на пенсия за инвалидност и месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания.
„Необходимо е да бъдат извършени изменения, чрез които да се преустанови практиката за повторно връщане на преписките от НЕЛК на ТЕЛК, като случаите се решават по същество в максимално кратки срокове“, настоява проф. Ковачева.
И допълва, че след произнасянето на органите на медицинската експертиза и влизане в сила на експертните решения, дължимата месечна финансова подкрепа по закон се изплаща със задна дата, както и полагащите се пенсии за инвалидност, но редица други права, които не са използвани в периода на разглеждане на случая от ТЕЛК/НЕЛК, обаче остават без възможност да бъдат компенсирани
Такива са ползването на лична помощ или асистентска подкрепа, платените средства за винетка или карта за градския транспорт.
Проф. Ковачева подчертава още и че забавянето за конкретните работодатели също е затруднение, с оглед спазване на изискванията за квотите по Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
„В предложенията за изменения в Наредбата за медицинската експертиза, публикувани от Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане на 11.11.2022 г., тези проблеми също не са адресирани. Във връзка с изложеното, смятам, че ще е подходящо да бъде обсъдена възможността при забавяне при насрочването на дати от ТЕЛК да бъде признавана валидността на последните експертни решения на ТЕЛК на гражданите – за периода до произнасянето на медицинската комисия, като всички получени от човека с увреждания помощи и плащания не му се търсят при евентуална промяна на процента вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност, защото той на практика е бил добросъвестен“, пише проф. Ковачева.
Тя е категорична, че са необходими и изменения, чрез които да се позволи на хората с увреждания да ползват и останалите си права без прекъсване и да могат да бъдат компенсирани при неоснователно забавяне от компетентните органи. Остава сериозен и проблемът с медицинската експертиза – определяният по-нисък процент вид и степен на увреждане/степен на трайно намалена работоспособност на хората с увреждания, за което институцията на омбудсмана многократно е отправяла препоръки.
„Анализът на жалбите за последните четири години показа, че причина за определянето на по-нисък процент в преобладаващата част от случаите са приетите с Постановление №152 от 26 юли 2018 г. на Министерски съвет промени в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), когато бяха променени отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“, подчертава омбудсманът.
Това е довело до лавина от жалби от граждани, основно по повод намаляването на процента на степента на увреждане при преосвидетелстване или от определен нисък процент при първично освидетелстване, поради неотчитане на съпътстващите увреждания.
След оценката на въздействието на промените и внесените от омбудсмана становища и препоръки, беше прието Постановление №139 от 6 юни 2019 г. за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза, според което се взимат предвид и съпътстващите увреждания, но само при хора, които имат две и повече увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка са посочени 50 и над 50%.
След препоръка на омбудсмана, на 12 юли 2021 г. Министерски съвет приема постановление за изменение и допълнение на Наредбата за медицинската експертиза, с което бяха увеличени процентите за някои заболявания/увреждания и посочен пожизнен срок.
„За съжаление, въпреки внесеното становище, методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти не беше променена до момента“, подчертава проф. Ковачева.
Милена ВАСИЛЕВА
