Няма шлаки - това е мит
На първо място сред привържениците на “почистването” на организма се нареждат тези, които са убедени, че трябва да промият червата си. Те са сигурни, че този орган задължително се чисти – на първо място от шлаки и токсини. Според техните представи именно в червата в най-големи количества се натрупват тези “вредни шлаки и токсини”. 
“Освен това нека хората научат, че шлаките са мит. - обяснява руският гастроентеролог проф. д-р Виталий Румянцев. – Това понятие навлезе в битовата ни реч от въгледобивната промишленост и означава отпадни продукти в производството. В организма такова нещо няма. А що се касае за токсините… В нормални условия те не се събират и не се натрупват в червата. В организма съществува система за дезинфекция. Това са естествените защитни филтри, които осигуряват самопочистване на човешкия организъм. И на първо място това почистване се осъществява от черния дроб, а в червата такъв филтър е чревната лигавица”. По думите на проф. Румянцев дори човек да страда от сериозни чревни заболявания, дори да има онкологично заболяване в този орган, все едно тези предпазни функции не се нарушават. Червата се превръщат в източник на вредни бактерии, токсини в единични случаи, когато при пациента се наблюдава паралитично разширение на този орган и стените му са силно изтънели. Обаче ако човек изпадне в такава ситуация, тогава не му е до чистене на червата. Увлечените по непременно почистване са уверени, че червата са “натъпкани” едва ли не само с токсини и шлаки, но и с цели камъни. Гастроентерологът д-р Румянцев развенчава и този мит: „Това е крайно рядко явление и се среща понякога при хора в напреднала възраст, но първо трябва да се диагностицира, след което тези “камъчета” да се извадят, разбира се, единствено и само от лекар-специалист.”
Един от популярните методи, които много хора опитват, е “генерално почистване” на червата с домашни клизми с билкови отвари или т.нар. хидроколонотерапия – при такива процедури под напор се вкарва голяма струя вода. “С водата се отмива полезната микрофлора - коментира проф. Румянцев. – Може да се наруши моториката на червата. Освен това има редица заболявания, при които хидроколонотерапия категорично не трябва да се прилага, например при дивертикулоза – това е състояние, при което стените на дебелото черво са изпъкнали, на редица места се появяват торбички. При подобни безсмислени процедури тези торбички могат да се спукат и тогава пациентът трябва да се готви за операция, иначе спасение няма. В стремежа си на всяка цена да си прочистят червата, да осигурят “стерилна” среда, някои хора стигат до абсурди. Аз си спомням пациент, който промивал червата си със средство за почистване на тоалетната чиния. Получи такова изгаряне, че се наложи да му отстраним част от дебелото черво. И сега този чистофайник е инвалид, това е”.
Не се подвеждайте по съветите на псевдоспециалисти
Те ще ви внушават да си “чистите” жлъчния мехур и бъбреците. “Ефектът” от това е… операция, друго спасение няма… 
За съжаление, привържениците на тези абсурдни процедури “почистват” активно не само червата, но и жлъчния мехур, и черния дроб. Логиката им и в тези ситуации е проста: в жлъчния мехур се е събрал много жлъчен сок, той застоява и може да се превърне в камъни. А черният дроб, виждате ли, той е най-замърсеният орган, защото самият прочиства организма от всякакви боклуци. По повод черния дроб медиците са единни в мнението си: ако не злоупотребявате с алкохола и мазната храна, той сам ще се справи с натоварването. Ако пък не, с времето ще се наложи лечение, но под контрола на лекар-специалист. Той ще подбере най-ефикасния препарат, който да помогне и разтовари черния ви дроб. Много псевдоспециалисти, дори и такива, на които е даден национален ефир, упорито натрапват на хората методики например за изчистване на жлъчния мехур. Предлагат прием на зехтин и лимонов сок, след което се прави тюбаж – налага се грейка на дясното подребрие. Имайте предвид, че в големи количества и маслото, и сокът, според лекарите, могат да предизвикат отделяне на жлъчен сок. Въпросът е в това нужно ли е да се изкарва този жлъчен сок и как може да завърши всичко. “В жлъчния мехур може да има камъни, които веднага ще започнат да се движат - обяснява проф. Румянцев. – Ширината на жлъчните протоци е само 4 мм. Камъкът може да заседне в протока и да предизвика жълтеница. В такава ситуация горкият човек попада под ножа на хирурга. Ето това е “ефектът” от прословутото “почистване”. Абсолютно по същия начин стои проблемът и с камъни в бъбреците, които “изчистват” с “динена диета”. – “Това е обичайно водно натоварване - разубеждава урологът Искандер Абдулин. – Ако в бъбрека има камъни, излишното количество вода може да ги задвижи и те да заседнат в бъбречния проток. И тогава какво? Питайте тези, които са изживели ужаса на бъбречната криза!”
Яна Бояджиева
