Проф. д-р Иво Петров: Имплантираме аортна клапа дори без малък разрез

Проф. Иво Петров завършва медицина през 1992 г. в МУ-София. Придобива специалности “Вътрешни болести”, “Кардиология”, “Здравен мениджмънт” и “Ангиология”, както и тясна специализация по “Инвазивна кардиология”. Проф. Петров придобива следдипломен сертификат по “Инвазивна кардиология и ангиология” от университета на Буенос Айрес и Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към Фондация “Фавалоро”, Аржентина. 

В периода 1992- 2006 г. работи в Университетска болница “Св. Екатерина”, а през ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичната клиника на УМБАЛ  “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”. От 2012 г. е медицински директор и завеждащ на Клиниката по кардиология и ангиология в “Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център”.

Проф. Иво Петров е председател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. Член е на Европейското кардиологично дружество, на Американския колеж по кардиология, на Испанската асоциация по кардиология, на Латиноамериканската асоциация на интервенционалните кардиолози и на Българското дружество на ангиолозите и съдовите хирурзи. Предлагаме ви интересен разговор с д-р Иво Петров за приложението на сравнително новия метод  TAVI - транскатетърно имплантиране на аортна клапа.

- Проф. Петров, във връзка с участието ви в провелата се на 28 септември конференция по повод Световния ден на сърцето, бихте ли споделили с нашите читатели подробности за иновативния метод, който сте представили там?

- Методът e познат с абревиатурата TAVI – транскатетърно имплантиране на аортна клапа. Това е методика, която е минимално- инвазивна по своя характер и се практикува от няколко години, поне от нашия екип. Извършва се, без дори малък хирургически разрез, който преди време беше задължително да се прави в областта на бедрената артерия. 

Идеята на методиката е с помощта на катетър, който носи върху себе си клапата в затворено състояние, да се достигне по съдовата система през бедрената артерия и назад през аортата ретроградно до аортната клапа. 

Аортната клапа е тази, която се намира на изхода на лявата камера и през нея изтласканата кръв трябва да достигне до аортата. Затова е нужна добра пропускливост през тази клапа, за да може кръвта да бъде изтласкана безпрепятствено от сърцето към аортата и оттам – към всички останали органи. Но, ако тя е силно стеснена, това води до някои много неблагоприятни последици, поради нарушаване циркулацията на кръвта. 

Като такава може да се посочи недостатъчното кръвоснабдяване на мозъка и вследствие да се стигне до припадък. Друг неблагоприятен ефект засяга самото сърце и води до пренатоварване на лявата му камера, тъй като тя работи срещу повишено съпротивление. След време тя се „изморява”, поради това напрегнато изпомпване и се стига до фазата на сърдечна недостатъчност, която за съжаление е необратима. А стигне ли се до този етап, дори и да се смени аортната клапа хирургически, това не води до обратно развитие на вече настъпилите патологични промени на сърцето, и специално на лявата камера.

- Как методът на катетърната корекция повлиява аортната стеноза?

- При катетърната корекция, която се осъществява изцяло ендоваскуларно, се стига до стеснената аортна клапа с помощта на специален катетър и водач. По него се въвежда и имплантационният катетър, на върха на който е самата клапа. 

Достигайки мястото на клапата, отваряме новата клапа, която един вид се загнездва в старата. 

Тъканите на повредената се избутват настрани и в така създаденото отверстие се разполага новата клапа. Тя може да бъде два вида. Едната е монтирана на балон, който разтваря външната решетка на клапата, и по този начин тя буквално ляга в гнездото на повредената.

Другият вид е саморазтворим стент, който се позиционира на мястото в свито състояние и след изтегляне назад на външния кожух, стентът се отваря сам. На този стент е монтирана новата биологична клапа, която започва да работи на мястото на повредената. Като, разбира се, има няколко размера клапи, които да съответстват на конкретния пациентски размер на аортния ринг. 

Всъщност, методиката не е нова. Първите имплантации са направени през 2002 г., а от 2012 г. е залегнала в Европейските клинични ръководства. В България се прилага по-масово в 6-7 болници, които имат кардиохирургия – това е задължително условие.

По време на европейския конгрес преди 2 седмици бяха представени актуализираните клинични ръководства, които подчертават разширение на индикациите за перкутанно имплантиране на аортна клапа (TAVI). Досега те важаха само за пациенти, които са над 75 г., с много висок оперативен риск от открита операция, а в новите ръководства имплантирането на TAVI за корекция на аортна клапна стеноза вече има клас 1А, което е най-високото ниво на индикация, дори и при нискорискови за хирургия пациенти. 

Според проучванията, методът се оказва изключително добър от гледна точка не само за намаляване на смъртността, но и с изключително добри средносрочни, а вече дори и късни резултати. Има пациенти с 10-годишно проследяване, които показват изключително добри резултати след имплантирането на новите клапи. Поради тази причина, имаме съществено разширение на индикациите, които, силно се надявам, че от следващата година ще бъдат приети и у нас, за да могат повече пациенти да получат модерното и ефикасно лечение.

Покрива ли НЗОК смяната на аортна клапа?

- В кои болници в България пациентите могат да се възползват от това лечение?

- Прилага се основно в болница „Аджибадем Сити Клиник- Сърдечно-съдов център”, „Света Екатерина“, „Св. Анна“, „Св. Марина“ - гр. Варна, „Сърце и мозък“ - гр. Плевен, база „Лозенец“, болница „Токуда“, „Св. Георги“ - гр. Пловдив.

- Има ли други заболявания, при които е подходящо приложението на този метод?

- Освен при аортна стеноза, има движение по посока прилагането му и при аортна инсуфициенция, т.е. при пропускане на клапата 

На пазара имаше клапа с такава индикация, но за съжаление, поради не много добрите резултати, тя бе изтеглена. В момента поне няколко фирми работят в усъвършенстването на тази технология. Предполагам, че след около година ще има катетърна клапа, която да придобие индикация и за аортна инсуфициенция. Докато това се случи, класическата аортна хирургия все още остава златен стандарт.

Ако трябва да бъдем абсолютно обективни, тази хирургия през последните 10 години претърпя голямо развитие. Прилагат се минимално-инвазивни хирургически методи, които са изключително ефикасни, най-вече чрез миниторакотомията. Чрез този метод клапата се поставя, без да е необходимо да се разрязва целият гръден кош, а се извършва през малки разрези в рамките на едва няколко сантиметра. 

Всъщност, мотив за развитие на минимално-инвазивни методики (както ендоваскуларни, така и хирургически) са: по-малката травма, по-ниската смъртност, по-късият престой в интензивно отделение, както и краткият болничен престой. Затова има голям интерес към тези методики както от страна на пациентите, така и на държавата, защото те водят до спестяване на средства на здравната система.

Проблемът е, че всички тези методики изискват нова технология и апаратура, обучение на кадри и, разбира се, по-високата цена на самите импланти. Но поради конкуренцията на пазара, те постоянно поевтиняват и водят до по-бързо социализиране на пациента, затова за здравеопазната система излиза по-изгодно да се прилагат новите методики, а не старите. 

- Покрива ли Здравната каса лечението на пациентите?

- Да, покрива се всичко. Трябва да са налице определени клинични показания и анатомични условия, одобрени от местния мултидисциплинарен експертен съвет и утвърдени от експертния съвет към Здравната каса, за да могат да бъдат изпълнени и двете условия – клинични показания на пациента и реимбурсация от страна на НЗОК.

- Под пълна анестезия ли се прилага този вид интервенция?

- В последното клинично ръководство акцентът беше точно върху това, че реално методиката става минимално-инвазивна. На тази тема е и моята дисертация – минималистичният подход при TAVI. Процедурата се извършва при т.нар. будна анестезия, с местна упойка, без никакъв хирургически разрез и без ехокардиография през хранопровода, стратегия, която е максимално щадяща.

В тази насока се работи вече не само за аортната, а и за митралната клапа, което, за съжаление, в България все още не е въведено. Но тъй като в показанията и клиничните индикации на Европейското ръководство е залегнала и катетърната методика за лечение на митралната клапа, има не малка вероятност от другата година това да се въведе и в България. 

Вече в 14 европейски страни тази методика се прилага успешно. Ние не можем да стоим настрана от този процес, защото това е модерното развитие на медицината, което е доказало своята ефикасност и безопасност.

Деляна УЗУНОВА