За отговор на въпросите на нашия читател за говорните нарушения след инсулт и тяхното преодоляване помолихме Стойка Митева, педагог, логопед, дефектолог, бивш университетски преподавател. Участва в редица международни и национални конференции и симпозиуми със свои доклади за проблемите на човешкия говор. Включена е и в книгата „Бележити българи на съвременна България”, издадена през 2012 г.- Г-жо Митева, какво точно е афазията след преживян инсулт?
- Инсултът е най-разпространеното заболяване, което обикновено довежда до трайна инвалидност на пациента. Болестта и последствията от нея – двигателна и речева непълноценност, рязко и неочаквано нарушават обичайния ритъм на живота на болния. Той не е в състояние да се справи с това, което преди е правил, и не може да общува с членовете на семейството си и другите хора по начина, по който е общувал преди заболяването. Нарушенията на речта са главната предпоставка за настъпването на социална изолация на преживелите инсулт и често довеждат до развитие у тях на депресивни състояния. Специфичните езикови-говорни разстройства, обусловени от локални поражения на кората на главния мозък, се случват най-често при инсулт или черепно-мозъчни травми и се обозначават с термина афазия. Като се има предвид, че всеки от трима души с инсулт развива афазия, това изправя няколко десетки хиляди българи пред този проблем.
- В различна степен ли може да се прояви афазията?
- Въпреки че последиците от инсулта са сходни, при всеки болен те са изразени по своему. Речевите разстройства може да се различават при различните пострадали както по степента си на изразеност, така и по формата на тяхното проявление. Така например някои болни с афазия губят напълно речта си, речта на други става изопачена, несвързана или заваляна, а трети изпитват само леки затруднения при разговор. В други случаи страдащите от афазия не демонстрират затруднения в артикулацията, а говорът им е съхранен напълно. Те обаче
престават да разбират речта на околните
или не могат да намерят точните думи, с които да изкажат мисълта си. При това афазията е не просто загуба на способността да се говори и да се разбира човешката реч, но се проявява и като невъзможност за четене и писане. Често у хората с афазия именно пишещата ръка се оказва парализирана или паретична. Виждайки, че болният не може да каже нищо, близките обикновено му предлагат химикалка и го молят да изложи писмено това, което не може да каже устно. Така се открива, че болният е безпомощен в писането, както и в говоренето. В това се състои и най-голямата трагедия за болния – речевото общуване за него става невъзможно практически по никой от достъпните преди заболяването начини – устни и писмени.
- От какво зависи коя форма на афазията ще се прояви при даден човек?
- Различните форми на тези разстройства се проявяват в зависимост от това какъв участък от мозъчната кора е засегнат при инсулта. Но въпреки общите черти, характерни за една или друга форма на заболяването, може да се наблюдават и индивидуални прояви на афазията. Те, от своя страна, зависят от характера на болния, от неговото образование, възраст, професия. Определена роля играят и темпераментът, начинът му на живот до заболяването и прочее. Независимо от това каква речева функция е нарушена, отстраняването на говорните разстройства е една от най-важните задачи на рехабилитацията. Тя обикновено е насочена към отстраняване на последствията от инсулта или от мозъчната травма. За
да се постигне качествена терапия
на настъпилите езиково-говорни аномалии, е необходимо да се потърси помощта на специалист логопед. При това колкото по-рано започне говорната терапия, толкова повече шансовете за благоприятна прогноза са по-големи.
- Кога е най-добре да се започнат заниманията с логопед?
- Най-добре е заниманията с логопеда да започнат още на втория месец след инсулта, а дори и по-рано, когато състоянието на болния е стабилизирано и позволява това. Да се търси помощ от логопед, след като е изминала година от началото на заболяването, няма да доведе до положителни резултати. Само навременната намеса на логотерапевта гарантира, че говорните нарушения ще бъдат преодолени. Да се чака, че те ще отшумят от само себе си, е несериозно. Първоначалните подобрения на говора с помощта на логопед ще му помогнат да се чувства по-пълноценен. Това определено ще повдигне самочувствието му, ще му даде надежда, че последствията от болестта може да не са толкова страшни и фатални. И не на последно място - ще облекчи и грижещите се за него, които вече ще са наясно с неговите нужди и желания. А най-важното е, че ще се съхрани най-човешкото качество у индивида – способността му да говори.
Милена ВАСИЛЕВА
