Всяка сутрин един млад човек, прикрил зад тъмни очила слепотата си, с бавни, но сигурни крачки влиза в терапевтичното отделение на Военномедицинска академия в София. Пациентите го наричат магьосника със златните ръце..., за колегите си пък той просто е Митко. Димитър Бисерков от 9 години е масажист в отделението и може би е един от най-известните там - не заради слепотата му, а заради чувствителните пръсти, които наистина вършат чудеса.
“Може би липсата на зрение компенсирам с другите си сетива и това ми помага в работата. Ориентирам се с допир, глас, движения на хората пред мен”, обяснява Митко. И пациентите му са благодарни.
“Когато се раздава човек, е нормално хората да са доволни. Имало е случаи да изправям болните на крака. С моята сетивност се ориентирам къде е болката”, разкрива Бисерков.
Най-често при него идват хора със сецнат кръст и болки в гърба. Понякога оздравителният процес изисква време - седмица, две, месец дори, друг път обаче става от раз.
“Имах случай с един пациент, който при слизане от колата блокирал в кръста. Едвам ходеше, но, дето се казва, просто го пипнах и го освободих”, разказва Митко.
Много грижи положил обаче за 83-годишна баба, която докарали в отделението след инсулт. “Беше абсолютно неподвижна. В цялата й дясна страна нямаше никаква чувствителност. Доста работа й хвърлих, но след месец проходи, проговори, Това е случай, който носи удовлетворение на терапевта, защото виждаш как си върнал към нормалния живот един човек”, продължава разказа си младият мъж.
Всъщност Димитър Бисерков е на 36 години, но от 19 години живее в тъмнина. Нещастието се случило в родния му град Сандански в навечерието на новата 1999 г.
“Тогава бях на 17 г. За новата година правих едни пиротехнически средства...
Тогава ми гръмнаха в лицето...
Ръцете ми са добре, явно е трябвало да останат, за да работя, но загубих очите си”, връща с мъка лентата назад Митко. Със зрението си губи и още една мечта - да стане международен шофьор и да пътува по света. Е, пътува, но за да търси спасение от тъмнината. “Оттогава не спирам да правя опити, за да върна зрението си на едното око, защото за другото няма никакъв шанс”, разказва Димитър.
Има две интервенции в България, 2 в Белгия и 2 при известния руски офталмолог Ернст Мулдашев. Изпраща документи в Ню Йорк и клиниката в град Тюбинген в Германия, където се работи по последни технологии, но на този етап и там са безпомощни. “След години може и да успеят, но засега трябва да се примиря”, въздиша Бисерков.
Не крие, че му е било изключително трудно да се върне към пълноценен живот. След инцидента се затваря в себе си и потъва не само във физическа, но и духовна тъмнина.
“Приятелите и семейството ми не ме оставиха и благодарение на тях си стъпих отново на краката. Трябваше ми много време, за да реша какво да правя занапред”, спомня си Митко. Случайно разбира, че има обучение за незрящи физиотерапевти в медицинския колеж “Йорданка Филаретова”. Първата година на приемния изпит го късат, но втората влиза в колежа без проблем Там се запознава и с други незрящи, които започват да му помагат.
“Те ме научиха да се движа с бастун из София. Преди това изобщо не знаех за какво става въпрос. Беше много трудно, докато пречупя самия себе си, за да ходя дори сам по тротоара”, разказва незрящият мъж. Заедно с колегите си в колежа започва да изучава и тънкостите на масажа.
“Завърших през 2008 г. и веднага постъпих на работа в отделението по физиотерапия във ВМА” - разказва Бисерков. Всъщност, изборът е бил двустранен. Още като студент в медицинския колеж по време на стажовете му, които се провеждали именно във ВМА, дарбата му не останала незабелязана и ръководството на отделението само му предложило да стане част от екипа. Митко не крие, че в началото е имал известни притеснения дали се справя добре с масажите, но с времето придобил увереност.
“Бързият ефект от работата ми помогна най-много и затова започнах да усещам удовлетворение от постигнатите резултати при пациентите”, хвали се специалистът. Някои от благодарните пациенти, когато го срещнат на улицата, го спират, за да го поздравят.
“Разказват ми с какво съм им помогнал. Това е наградата ми”, споделя 36-годишният мъж. А за протестите на хората с увреждания пред парламента казва, че ги подкрепя, но самият той не е ходил: “Ние и да стачкуваме, и да не стачкуваме, едва ли ще променим системата. Държавата трябва да вземе пример от Западна Европа. Да се избере някаква програма оттам и да я наложи тук. Няма защо да откриваме топлата вода, когато тя вече е открита”, категоричен е Димитър.
И тъй като засега държавата е майка за едни, но мащеха за други, не може, а и не иска да разчита на нейната милостиня. Стремежът му е да създава и реализира терапия, която да бъде систематизирана, насочена и в крак с най-новите достижения на науката. И съветва всички да не се застояват пред компютрите, защото именно липсата на спорт и движение ги води при него.
Румяна СТЕФАНОВА
