Ново систематично проучване на Cochrane, обхващащо 17 рандомизирани изследвания с 619 участника, установява, че очилата с филтър за синя светлина вероятно не намаляват значително зрителното напрежение при работа с компютър в сравнение със стандартните лещи.
Уморени и сухи очи, парене, периодично замъглено зрение и главоболие – тези оплаквания са добре познати на хората, които прекарват голяма част от работния си ден пред компютър. Именно на фона на този проблем през последните години огромна популярност придобиха очилата, които блокират част от синята светлина, излъчвана от екраните.
Те вече не се предлагат само като допълнение към диоптрични лещи. Могат да бъдат намерени в оптики, търговски магазини и онлайн, включително във варианти без диоптър. Най-достъпните модели струват около 15–20 евро, голяма част от предложенията са между 30 и 60 евро, а премиум вариантите могат да надхвърлят 100 евро. При диоптричните очила специален филтър също може да бъде добавен към лещите, като крайната цена зависи от диоптъра, материала и останалите покрития.
Широкото разпространение на тези продукти обаче не означава непременно, че те изпълняват всички обещания, с които се рекламират.
Научните изследвания през последните години все по-сериозно поставят под въпрос твърдението, че именно синята светлина от телефоните и компютрите е основният причинител на умората в очите.
Защо очите се уморяват след дълго гледане в екран
Дигиталното напрежение на очите, наричано още синдром на компютърното зрение, е реален и широко разпространен проблем. След часове пред монитор могат да се появят сухота, парене, чувство за чуждо тяло в окото, главоболие, замъглено зрение, чувствителност към светлина, както и болки във врата и раменете.
Мащабен систематичен преглед и мета-анализ, публикуван на 6 февруари 2026 г. в Journal of Global Health, показва колко разпространени са тези симптоми. Фан Сонг и негови колеги от Училището по оптометрия към Хонконгския политехнически университет анализират 63 проучвания. Общата честота на астенопията – медицинският термин за зрителна умора – е около 51%. При хората, използващи цифрови устройства, тя достига 90%, а сред работещите с компютри – 77%.
Продължителната работа пред екран е важен рисков фактор, но механизмът се оказва значително по-сложен от простото излагане на определен цвят светлина.
Един от най-важните фактори е начинът, по който мигаме.
Преглед на научните данни от 2024 г., публикуван от американския изследовател Андрю Пъкър и негови колеги, обръща специално внимание на намалената честота и непълното мигане при използване на цифрови устройства. Когато сме концентрирани върху текст, таблица, видеоклип или друга задача на монитора, мигаме по-рядко и често не затваряме клепачите докрай.
Мигането разпределя слъзния филм върху повърхността на окото и помага тя да остане влажна. Когато този процес бъде нарушен, изпаряването на сълзите се ускорява. Така могат да се появят сухота, парене, раздразнение, усещане за пясък под клепачите и периодично замъгляване на зрението.
Едновременно с това продължителното гледане на близко разстояние натоварва механизмите, чрез които окото поддържа фокус. Ако към това се добавят неподходящ диоптър, отблясъци върху монитора, прекалено ярък или тъмен екран, лошо осветление и неправилна позиция на работното място, дискомфортът може да стане още по-силен.
Следователно очите действително могат да бъдат сериозно изморени след осем часа пред компютъра. Данните обаче не показват, че основната причина трябва да се търси непременно в синия спектър.
Ефективни ли са специалните лещи
Една от най-мащабните оценки на ефективността им е направена от Cochrane – международна независима мрежа, която систематично анализира наличните медицински доказателства.
Изследователски екип, ръководен от специалисти от Университета в Мелбърн, включва 17 рандомизирани контролирани проучвания с общо 619 участници. Изпитванията са проведени в шест държави, а периодът на проследяване варира от по-малко от един ден до пет седмици.
Заключението не потвърждава голяма част от популярните рекламни твърдения.
Според Cochrane лещите с филтър вероятно не намаляват краткосрочното зрително напрежение при работа с компютър повече от стандартните прозрачни лещи без такъв филтър. Не е установена и клинично значима разлика по отношение на най-добре коригираната зрителна острота.
Данните за евентуална защита на макулата – централната част на ретината, от която зависи детайлното централно зрение – също са недостатъчни. Това не означава, че е доказано отсъствие на какъвто и да е ефект при всички възможни условия, а че наличните рандомизирани проучвания не позволяват да се твърди, че подобни лещи предпазват ретината.
Лора Дауни от Университета в Мелбърн, старши автор на прегледа, посочва, че резултатите не подкрепят рутинното препоръчване на такива лещи на общото население за ограничаване на зрителната умора, подобряване на зрението или защита на ретината. Изследователите подчертават и ограничението, че наличните проучвания са сравнително кратки и са необходими по-големи и продължителни изследвания.
Друг интересен детайл е действителното количество радиация, което достига до очите от мониторите.
Първият автор на Cochrane прегледа Сумир Сингх посочва, че количеството от този спектър, което получаваме от изкуствени източници като компютърни екрани, е приблизително една хилядна от това при естествена дневна светлина. Типичните почти прозрачни филтриращи лещи от своя страна отстраняват приблизително 10–25% от съответния спектър, в зависимост от конкретния продукт.
За значително по-силно блокиране обикновено са необходими видимо оцветени в кехлибарено или оранжево лещи. Те обаче могат осезаемо да променят възприемането на цветовете.
Вреди ли синята светлина на ретината
Тук е важно да се прави разлика между светлината от обикновен екран и изключително мощните източници, способни действително да причинят увреждане.
Синият диапазон е естествена част от видимия спектър, а основният източник, на който хората са изложени ежедневно, е Слънцето.
При лабораторни условия много силното излъчване при определени дължини на вълната действително може да предизвика фотохимично увреждане на ретината. Това обаче не означава, че същият риск може автоматично да бъде прехвърлен към обичайната употреба на телефон, таблет или компютър.
Международната комисия по осветление – CIE – подчертава точно това разграничение. Според организацията терминът „опасност от синя светлина“ се отнася до фотохимичен риск за ретината при гледане към много ярки източници. Сред типичните примери са директното гледане към Слънцето и заваръчната дъга.
Това са условия, които не са сравними с нормалната работа пред съвременен монитор или стандартен LED източник.
Британският College of Optometrists също заявява, че най-добрите налични научни доказателства не подкрепят рутинното използване на лещи, блокиращи синия спектър, с цел подобряване на зрителното представяне, намаляване на умората или запазване здравето на макулата. Организацията препоръчва потребителите да бъдат информирани, че доказателствата за подобни ползи остават недостатъчни.
С други думи, фактът, че при изключително интензивно облъчване определени дължини на вълната могат да увредят ретината, не доказва, че обичайният екран на бюрото представлява същата опасност.
Могат ли филтрите да подобрят съня
При съня ситуацията е малко по-различна.
Светлината има фундаментална роля за регулирането на циркадния ритъм – вътрешния биологичен часовник, който помага на организма да различава деня от нощта. Определени клетки в ретината са особено чувствителни към късовълновата част на видимия спектър и участват в сигнализирането към мозъка за времето от денонощието.
Затова яркото осветление вечер, включително светлина с по-силно присъствие на къси дължини на вълната, може да потисне отделянето на мелатонин, да увеличи бодростта и да измести момента, в който започваме да усещаме сънливост.
От тази гледна точка намаляването на силното осветление в късните вечерни часове има физиологична логика. Това обаче отново не е равнозначно на доказателство, че стандартните прозрачни филтриращи очила могат сами да решат проблемите със съня.
През ноември 2025 г. Франсиско Луна-Рангел и негови колеги от Технологичния институт в Монтерей, Мексико, публикуват систематичен преглед и мета-анализ на рандомизирани кръстосани проучвания, при които сънят е проследяван обективно чрез актиграфия.
Анализът включва три двойно слепи рандомизирани изпитвания с общо 49 участници. При хората, използвали по-силно блокиращи лещи, времето за заспиване е било средно с 4,86 минути по-кратко, а общата продължителност на съня – с 8,75 минути по-голяма. Разликите обаче не са статистически значими. Не са установени значими подобрения и по отношение на ефективността на съня или времето, прекарано будни след първоначалното заспиване.
Авторите заключават, че може да има малки положителни ефекти, но настоящите рандомизирани данни не са достатъчни, за да се твърди, че този тип очила надеждно подобрява съня. Необходими са по-големи проучвания с по-добре стандартизирани методи.
Освен това различните продукти не са еквивалентни. Почти прозрачният филтър блокира сравнително малка част от спектъра, докато кехлибарените и оранжевите лещи могат да го ограничават много по-силно. Именно по-тъмните варианти са по-логични, когато целта е намаляване на вечерната светлинна стимулация, но цената е осезаема промяна във възприемането на цветовете.
Как действително да намалим умората пред компютър
Всичко това не означава, че човек, който субективно се чувства по-комфортно с такива очила, непременно трябва да спре да ги използва. Cochrane не установява последователни данни за сериозни нежелани ефекти. Докладваните оплаквания са били редки, леки и временни и не могат убедително да бъдат свързани конкретно с филтъра.
Проблемът е по-скоро очакването, че един специален слой върху лещата може да компенсира часове непрекъснато взиране в монитор.
При сухота, парене и зрителна умора по-полезна може да се окаже промяната на начина на работа.
Редовните кратки почивки дават възможност на очите да променят фокуса си. Съзнателното и пълно мигане подпомага възстановяването на слъзния филм. Намаляването на отблясъците, подходящата яркост на монитора и доброто осветяване на помещението също могат да ограничат дискомфорта.
Има значение и позицията на екрана. Прекалено близкият монитор или неудобният ъгъл на гледане натоварват не само зрението, но и врата и раменете.
При хора с некоригиран или вече неподходящ диоптър продължителната работа отблизо може допълнително да усили симптомите. Затова при постоянни оплаквания има смисъл да бъде проверено зрението, вместо проблемът автоматично да се приписва на светлината от екрана.
При изразена сухота изкуствените сълзи могат да бъдат полезни при подходящ подбор, а често препоръчван практически подход остава правилото „20-20-20“: приблизително на всеки 20 минути човек да откъсва поглед от монитора за около 20 секунди и да гледа към обект на приблизително шест метра разстояние.
Прегледът на Андрю Пъкър и колегите му определя именно подобряването на работната среда, изкуствените сълзи, упражненията за мигане и почивките при работа отблизо сред най-проучваните подходи за справяне с дигиталното напрежение.
За вечерните часове екранът не е единственият проблем
Когато става дума за сън, по-разумната стратегия е да се намали общото количество ярка светлина вечер. Приглушеното осветление, по-ниската яркост на дисплеите и ограничаването на продължителното използване на устройства непосредствено преди лягане могат да бъдат по-важни от разчитането единствено на специални лещи.
Причината е, че телефоните и компютрите не ни държат будни само чрез светлината.
Работните задачи, съобщенията, социалните мрежи, видеоигрите и постоянното преминаване към ново съдържание също стимулират вниманието и лесно отлагат часа за сън. Затова поставянето на един филтър между очите и дисплея не премахва всички фактори, които влияят върху вечерната бодрост.
Очилата, блокиращи част от синия спектър, се превърнаха в удобно и леснодостъпно решение на проблем, който несъмнено съществува. Дигиталната зрителна умора е реална и засяга огромен брой хора.
Наличните научни доказателства обаче сочат, че причината е много по-комплексна. Намаленото и непълно мигане, сухотата на очната повърхност, продължителното фокусиране наблизо, неподходящите диоптри и лошите условия на работа имат важна роля.
Засега няма убедителни данни, че обикновеното излагане на светлина от компютърни и телефонни екрани причинява увреждане на ретината, нито че специалните прозрачни филтри осигуряват значително по-добра защита от стандартните лещи срещу краткосрочно напрежение.
За повечето хора най-ефективното решение вероятно остава и най-простото – повече почивки, по-често мигане, подходящо осветление, правилна позиция на монитора и навременна корекция на зрението.
