Смокините предизвикват спор сред веганите заради начина, по който при определени сортове малка смокинова оса участва в опрашването и понякога остава вътре в плода. Затова някои хора се питат дали такива смокини могат да се смятат за напълно веганска храна.
Смокиновото дърво крие една от най-необичайните истории в растителния свят. Това, което обикновено наричаме плод на смокинята, всъщност има много по-сложна структура, а при определени видове развитието му е тясно свързано с малка смокинова оса.
От ботаническа гледна точка смокинята не е обикновен единичен плод. Тя представлява специална затворена структура, в която се намират множество дребни цветове. Именно тази особеност прави начина ѝ на опрашване толкова необичаен.
При сортовете, които се нуждаят от опрашване, миниатюрна женска оса прониква през тесен отвор в смокинята, носейки със себе си цветен прашец. Преминаването е толкова трудно, че насекомото може да загуби част от крилата и антените си. Докато се движи във вътрешността, то пренася прашеца до цветовете и така участва в размножаването на растението.
В някои случаи женската оса остава вътре и умира. Смокинята съдържа протеолитични ензими, сред които фицин, способни да разграждат белтъчни структури. Затова при узрелия плод обикновено няма разпознаваемо тяло на насекомото.
Този природен механизъм често предизвиква дискусия дали смокините могат да бъдат смятани за напълно веганска храна. За хората, които следват особено стриктно веганските принципи, самото участие и загиване на насекомо в процеса може да бъде причина за колебание.
Ситуацията обаче не е еднаква при всички смокини. Съществуват партенокарпични сортове, които развиват ядливата си структура без опрашване. Към тази група спадат много от т.нар. обикновени смокини, докато други типове, сред които Smyrna и Calimyrna, се нуждаят от опрашване.
Затова твърдението, че във всяка смокиня задължително е попадала и умирала оса, не е вярно. Много култивирани сортове могат да дадат реколта без участието на насекомото, а източници на Калифорнийския университет посочват именно такива разновидности като подходящи за отглеждане без необходимост от кръстосано опрашване.
И самото определяне на смокините като „невегански“ не е общоприето правило. The Vegan Society например включва сушените смокини сред храните в препоръки за растително хранене, докато основните ѝ стандарти за вегански продукти са насочени към избягването на животински съставки и използването на животни при производството.
В крайна сметка смокинята показва колко сложни могат да бъдат взаимоотношенията между растенията и насекомите. За хората, които спазват стриктно определени етични принципи, изборът може да зависи както от конкретния сорт и начина му на отглеждане, така и от личното разбиране за това къде преминава границата на веганското хранене.
