Защо ревматоидният артрит често засяга едни стави, докато други остават сравнително пощадени, от десетилетия е един от големите въпроси пред изследователите. Ново проучване на учени от Оксфордския университет показва, че част от отговора може да се крие в различия, които възникват още по време на развитието на ставите преди раждането.
Изследването е публикувано през 2026 г. в научното списание Nature Immunology. Учените установяват, че ставите, които по-късно са по-податливи на възпалителен артрит, се различават по клетъчен състав, пространствена организация и количество синовиална тъкан още по време на вътреутробното развитие.
Ревматоидният артрит е автоимунно възпалително заболяване, при което имунната система атакува синовиалната мембрана – тъканта, покриваща вътрешната част на ставите. Резултатът може да бъде болка, подуване и скованост, а продължителното възпаление е способно да увреди хрущяла, костите и околните тъкани.
Разликите между ставите се появяват още в развитието
Екипът сравнява два вида стави на човешките пръсти, които се различават значително по податливостта си към заболяването.
Проксималните интерфалангеални стави, известни като PIP, са средните стави на пръстите и често се засягат при ревматоиден артрит. Дисталните интерфалангеални стави, или DIP, се намират най-близо до върховете на пръстите и обикновено остават пощадени.
Анализът показва, че PIP ставите имат по-голям обем синовиална тъкан и са по-богати на PI16+ фибробласти – специализирани клетки на съединителната тъкан. Важното е, че тези особености не се появяват едва след началото на заболяването, а са установени още по време на развитието преди раждането.
„От десетилетия знаем, че ревматоидният артрит селективно засяга определени стави, но един от големите въпроси без отговор е защо“, обяснява проф. Кристофър Бъкли от Института по ревматология „Кенеди“ към Оксфордския университет.
Според него резултатите подсказват, че причината не трябва да се търси единствено в имунната система. Клетъчните и структурните особености, заложени по време на развитието на тъканите, вероятно също влияят върху това къде възпалението може да се установи по-лесно по-късно в живота.
Защо някои стави могат да бъдат по-уязвими
За да изследват подробно развитието на ставите на човешките пръсти, учените комбинират секвениране на РНК на единични клетки, усъвършенстван анализ на изображения и високорезолюционна 3D рентгенова томография.
Това им позволява да създадат подробна карта на клетъчния състав и пространствената организация на развиващите се стави.
Особено внимание е отделено на PI16+ фибробластите. Те са значително по-многобройни в PIP ставите, които по-често се засягат от възпалителен артрит. Клетките са концентрирани около кръвоносните съдове и в зоните, където развиващите се сухожилия и връзки се срещат с околните тъкани.
Изследователите установяват също, че PI16+ фибробластите реагират по специфичен начин на възпалителни сигнали. Наред с общата реакция, наблюдавана и при други фибробласти, при тях се откриват различия в биологични процеси, свързани с организацията на тъканите и регулирането на имунния отговор.
Тази комбинация от местоположение, клетъчно поведение и структура на тъканта би могла да създава среда, в която възпалението по-лесно се развива и задържа.
Синовиалната тъкан също е организирана различно
Високорезолюционните 3D изображения разкриват и структурна разлика между двата типа стави.
Синовиалната тъкан около PIP ставите е по-обемна и организирана по различен начин в сравнение с тази при DIP ставите. Така учените стигат до извода, че характерният модел на засягане при ревматоидния артрит вероятно не е резултат само от поведението на имунните клетки.
Самата „архитектура“ на ставата може да определя доколко тя е податлива на възпаление.
Изследването разглежда и произхода на различните синовиални фибробласти. Данните сочат, че клетките, които изграждат вътрешния слой на синовията и произвеждат вещества, подпомагащи гладкото движение на ставата, вероятно могат да произлизат както от хрущялни клетки, така и от фибробласти в околните тъкани. Процесът изглежда се влияе и от локални фактори, сред които ниските нива на кислород.
Имунната система е само част от картината
Резултатите не означават, че ревматоидният артрит е предопределен още преди раждането. Заболяването остава сложен процес, при който участват имунни, генетични и други фактори.
Новите данни обаче показват, че самите тъкани може предварително да се различават по начина, по който реагират при поява на възпаление.
Според д-р Сара Дейвидсън от Института „Кенеди“ ставите, които често се засягат при ревматоиден артрит, съдържат различни клетъчни популации още преди раждането. Особено важни изглеждат PI16+ фибробластите заради тяхното количество, разположение и реакция към възпалителни сигнали.
Какво може да последва
Откритието предлага нова посока за разбирането на ревматоидния артрит. Вместо вниманието да бъде насочено само към имунните клетки, бъдещи изследвания могат да разглеждат по-задълбочено и различните видове фибробласти и микросредата в отделните стави.
Екипът на проф. Бъкли от години проучва ролята на фибробластите при хроничните възпалителни заболявания и възможността определени техни популации да бъдат терапевтични мишени.
Ако тези механизми бъдат потвърдени и при по-широки групи пациенти, резултатите могат да помогнат за по-точно обяснение защо едни тъкани са по-уязвими от други и в бъдеще да насочат учените към терапии, които действат не само върху имунния отговор, но и върху местната клетъчна среда в ставата.
