Физическата активност може да се окаже едно от най-ефективните средства за облекчаване на болката, включително при хора с хронични заболявания. Това показва мащабен научен анализ, според който дори кратките и не особено интензивни упражнения могат да донесат значително подобрение.
Болката често кара хората да избягват движението от страх, че ще влошат състоянието си. Новите научни данни обаче показват, че подходящата физическа активност може да помогне при широк спектър от заболявания – от остеоартрит и мигрена до неврологични разстройства, възпалителни заболявания и болка, свързана с рак.
Изследователи от Университета в Аделаида са анализирали 157 систематични прегледа, включващи 2736 рандомизирани контролирани проучвания с общо 221 279 участници.
Резултатите показват, че физическите упражнения са свързани с намаляване както на острата, така и на хроничната болка. Според учените това е най-изчерпателният досега синтез на научни доказателства за използването на движението като част от лечението на болкови състояния.
По-малко от два часа упражнения седмично могат да имат значителен ефект
Едно от най-интересните открития е, че по-продължителните и интензивни тренировки невинаги водят до по-добри резултати.
Напротив, програмите с по-ниска интензивност и по-кратка продължителност в някои случаи са свързани с по-голямо намаляване на болката.
Значителни ползи са отчетени дори при програми, включващи общо по-малко от два часа физическа активност седмично.
Средно упражненията са намалявали интензивността на болката с около 1,1 точки по десетобалната скала.
Изследователите отбелязват, че този ефект е приблизително с 60% по-голям от средното облекчение, отчетено за някои често използвани лекарства в отделни проучвания върху хроничната болка.
Учените обаче подчертават важно уточнение: това не е пряко сравнение между физическите упражнения и медикаментите. Следователно резултатите не доказват, че движението е по-ефективно от лекарствата при конкретно заболяване.
В световен мащаб хроничната болка засяга приблизително един на всеки петима възрастни. Въпреки мащабите на проблема физическата активност все още често се препоръчва с общи съвети, вместо чрез индивидуално разработени програми.
Как движението влияе върху болката
Когато човек се движи, в организма настъпват редица физиологични промени, които могат да повлияят върху начина, по който се възприема болката.
Физическата активност стимулира отделянето и регулирането на вещества, участващи в контрола на болковите сигнали, включително ендорфини и серотонин.
Тези процеси могат да намалят усещането за болка и да повишат способността на организма да я понася.
Упражненията могат също да повлияят благоприятно върху възпалителните процеси, да променят реакциите на нервната система към болковите стимули и да подобрят настроението.
Това е особено важно при хроничната болка, която често е свързана не само с физически дискомфорт, но и с нарушения на съня, тревожност, умора и ограничаване на ежедневните дейности.
Въпреки натрупаните доказателства движението все още не се използва достатъчно систематично като терапевтичен подход.
Вместо конкретна програма пациентите нерядко получават единствено препоръката да останат активни. Според изследователите много по-полезно би било упражненията да се предписват с ясни указания за техния вид, интензивност, честота и продължителност.
Йога, пилатес, ходене или силови тренировки – кое помага най-много?
Учените са разгледали дали ефектът върху болката зависи от вида на упражненията, тяхната интензивност и продължителност, както и дали има разлики между острата и хроничната болка.
Анализът показва, че положителни резултати се наблюдават при различни форми на физическа активност.
Сред тях са аеробните упражнения, тренировките с тежести, йогата, пилатесът и тай чи.
Това означава, че хората не е задължително да се подлагат на изтощителни тренировки, за да получат облекчение. В зависимост от здравословното състояние и индивидуалните възможности дори по-щадящите движения могат да бъдат полезни.
„Нашето проучване установи, че физическата активност е свързана със значително намаляване на острата и хроничната болка при всички видове упражнения – независимо дали става дума за аеробни упражнения, упражнения с тежести или по-леки движения като йога, пилатес или тай чи“, посочват изследователите.
Те обръщат специално внимание на още един резултат.
„Важно е, че установихме, че повече физическа активност не е непременно по-добре. Всъщност програмите с по-кратка продължителност и по-ниска интензивност показаха по-голямо намаляване на болката, което предполага, че хората може би не се нуждаят от по-интензивни или по-продължителни тренировки, за да изпитат значими ползи.“
Може ли движението да замени обезболяващите?
Резултатите подкрепят идеята физическите упражнения да имат по-важна роля в лечението на болката, но не означават, че пациентите трябва да спират предписаните им лекарства.
Специалистите разглеждат физическата активност като част от мултимодален подход, при който различни методи на лечение се комбинират според конкретното заболяване, тежестта на симптомите и нуждите на пациента.
При някои хора упражненията могат да бъдат основен компонент на терапията, докато при други е необходимо съчетаването им с медикаменти, физиотерапия или други медицински интервенции.
Особено важно е натоварването да бъде съобразено със здравословното състояние. При силна, внезапна или необяснима болка, както и при сериозни заболявания, изборът на упражнения трябва да бъде обсъден с медицински специалист.
Какво означава откритието за хората с хронична болка
Новият анализ поставя под въпрос широко разпространеното схващане, че физическата активност трябва да бъде продължителна и натоварваща, за да има осезаем лечебен ефект.
Данните показват, че дори сравнително кратки програми могат да бъдат свързани със значително облекчение, когато са правилно подбрани.
Това отваря възможности за хора, които досега са избягвали упражненията заради болка, ограничена подвижност или опасения от допълнително натоварване.
Следващата важна стъпка е научните резултати да бъдат превърнати в по-конкретни препоръки за различните заболявания, така че лекарите и физиотерапевтите да могат да определят най-подходящия вид движение, интензивност и продължителност за всеки пациент.
Основният извод от мащабното изследване е, че за облекчаване на болката невинаги е необходимо човек да тренира повече или по-усилено. Понякога умереното и правилно подбрано движение може да донесе съществени ползи.
Източник: Калдата
