Бактериите стават устойчиви на антибиотици на първо място заради прекомерната им и безразборна употреба. Това се случва и в болниците, и в лекарските кабинети, и у дома при самолечение, както и в животновъдството. Антибиотичната резистентност не засяга само хората, но и животните. Супербактериите се предават чрез храната и питейната вода.
Смъртността в България от инфекции, причинени от резистентни на антибиотици бактерии, е под средната за Европейския съюз. По тази причина са починали 280 българи от общо 5374 случаи на инфекции от резистентни бактерии, съобщи доц. Иван Иванов от Националната референтна лаборатория по контрол и мониториране на антибиотичната резистентност.
Най-много смъртни случаи от антибиотична резистентност на микробите има в Италия - една трета от всички 33 000 починали в Европа заради резистентни на антибиотици микроби. В 75% от случаите става въпрос за вътреболнични инфекции. Това означава, че най-много се злоупотребява с антибиотиците при болнично лечение. За съжаление, 39% от инфекциите са причинени от бактерии, резистентни на последно поколение антибиотици, които трябва да се използват само за най-тежките инфекции.
“Най-големият проблем по отношение на резистентността у нас е, че България е в първите места по употреба на трето поколение антибиотици (цефалоспорини) в болниците. Ние от години посочваме този проблем на Министерството на здравеопазването, но още липсват наредби за контрол на употребата на тези антибиотици. Проблем е също, че болниците купуват най-евтините антибиотици и ги прилагат за инфекции, за които те са неподходящи”, обясни доц. Иванов.
Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев допълни, че и в доболничната помощ също прекалено често се предписват трето поколение цефалоспорини: “Наистина те са много по-силни и удобни за употреба - само по един прием на денонощие. Но такъв силен антибиотик убива напълно чревната флора на детето или на възрастния. А безразборната му употреба води до резистентност на микробите. Трябва да се назначават повече микробиологични изследвания на причинителя на инфекцията, повече антибиограми, преди да се предписват антибиотици.”
“Всички институции и експерти трябва да работим заедно за рационална лекарствена употреба в страната”, заяви директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) г-н Богдан Кирилов. Той увери, че е затегнат контролът в аптеките за неправомерно отпускане на лекарства, за които е необходима рецепта. По този повод през 2017 г. са направени над 300 проверки, при които са открити 42 нарушения и за тях са наложени наказателни постановления. Глобите за аптеките са по 1000 лева на нарушение.
През настоящата 2018 г. проверките са нараснали и съответно наложените наказателни постановления са се увеличили - до края на октомври те са общо 50.
Наложително е да се прекрати злоупотребата с антимикробни лекарства в селското стопанство и ветеринарната медицина. В световен мащаб по-голямата част от антимикробните средства се употребяват не от хора, а се дават на говеда, овце, прасета, птици и риба за нуждите на хранителната индустрия. Антибиотиците се използват не само при лечението на болни животни, а и профилактично за избягване на заболявания при животни, изложени на риск. Но най-противоречивата практика е, че се дават, за да стимулират растежа на животните. Използването на огромни количества антимикробни средства в производството на храни и освобождаването на антимикробни вещества в околната среда чрез канализацията и отточните води от селскостопански обекти има последици за общественото здраве, които най-ясно се виждат в заразните бактерии, свързани с хранителните заболявания при хората. Обезпокоително е и потенциалното преминаване на резистентни гени от бактерии от животински произход до човешки патогени.
Мара КАЛЧЕВА
