Гладуването или ограничаването на приема на храна придоби популярност като стратегия за намаляване на теглото и потенциален начин за подобряване на здравето. Периодичното гладуване, при което се редуват периоди на хранене и глад, е особено популярно заради възможните си ползи. Неотдавнашни изследвания върху мишки обаче показват, че макар гладуването да насърчава регенерацията на клетките в червата, то може да увеличи риска от чревни тумори.
От векове постът е неразделна част от различни религиозни и културни практики. Едва наскоро обаче науката започна да изследва потенциалните ползи за здравето от ограничаването на приема на храна. Проучванията изследват как периодичното гладуване - при което нормалното хранене се прекъсва от кратки периоди на гладуване - може да повлияе на цялостното здраве.
Проучванията показват, че периодичното гладуване може да предложи няколко ползи за здравето, включително: загуба на тегло, по-нисък риск от диабет тип 2, подобрено здраве на сърцето и мозъка, намален риск от рак и редуциран оксидативен стрес и възпаление.
Въпреки тези потенциални ползи, повечето проучвания върху хора са потвърдили ефективността на периодичното гладуване най-вече за загуба на тегло и намаляване на риска от диабет тип 2. Необходими са още изследвания, за да се разбере напълно въздействието му върху други аспекти на човешкото здраве.
Ново проучване, проведено от изследователи от Масачузетския технологичен институт, дава представа за това как гладуването, последвано от повторно хранене, стимулира регенерацията на клетките в червата. Същевременно то разкрива, че този процес може да увеличи вероятността от развитие на чревни тумори.
Нов поглед
Предишни изследвания на този екип показаха, че при мишки, които са гладували 24 часа и след това са се върнали към обичайния си хранителен режим, се наблюдава засилена функция на чревните стволови клетки. Това подобрение би могло да подпомогне възстановяването след наранявания или възпаления.
В последното проучване изследователите разделят мишките на три групи: в едната група гладуват 24 часа, в другата не се хранят изобщо за този период и след това приемат храна свободно в продължение на 24 часа, а контролната група се храни нормално по време на експеримента. Всички групи са имали непрекъснат достъп до вода.
Изследователите забелязват, че способността на чревните стволови клетки да се размножават е в своя пик по време на периода на повторно хранене след гладуване. Тези клетки се размножавали по-бързо, като активирали клетъчен сигнален път, известен като „mTOR“, който е от решаващо значение за клетъчния растеж и синтеза на протеини.
Активирането на „mTOR“ в тези клетки води до по-голямо производство на полиамини - малки молекули, които са от съществено значение за клетъчния растеж и делене. Според авторите на изследването, сред които са Омер Ялмаз, Шиня Ямада, тази бърза регенерация може да бъде полезна за заздравяване на увредената чревна тъкан. То обаче поражда и опасения относно потенциалните рискове.
Възможни отрицателни ефекти
Националният институт по рака го определя като неконтролиран растеж на някои от клетките в тялото, който може да се разпространи в други области. Проучването показва, че бързото размножаване на клетките, предизвикано от повторното хранене след гладуване, може да увеличи риска от рак. По време на фазата на повторно хранене изследователите отбелязват, че е по-вероятно чревните стволови клетки да се развият в предракови полипи, особено когато се активира ген, причиняващ рак.
Освен това е по-вероятно мутациите, възникнали по време на храненето, да доведат до ракови образувания, отколкото тези, появили се по време на гладуването. Еймън Лърд, асистент в „TCD Dublin“, посочва, че макар бързото възстановяване на клетките след гладуване да е еволюционно предимство, то може да има и своята цена. Той подчерта, че е важно да се разберат метаболитните и клетъчните последици от тези цикли на гладуване и захранване.
Трябва ли да опитате да постите?
Резултатите от това проучване, макар и проведено при мишки, предполагат предпазлив подход към циклите на гладуване и захранване. Изследователите отбелязват, че ако подобни ефекти се проявят и при хората, консумирането на определени храни, като например печено месо, непосредствено след гладуване може потенциално да увеличи риска от развитие на рак.
Въпреки че периодичното гладуване е широко практикувано и е доказано, че носи ползи, авторите на проучването подчертават необходимостта от внимателни изследвания, за да се разбере по-добре как ограничаването на храна и захранването влияят на човешкото здраве.
Диетологът Келси Коста добавя, че е доказано, че режимите на гладуване, особено тези, които продължават 24 часа или повече, подобряват метаболитното здраве и насърчават регенерацията на тъканите при различни видове, включително и при хората.
Въпреки това тя предупреждава, че докато гладуването може да помогне за предотвратяване или забавяне на растежа на туморите, периодът на повторно хранене може да носи рискове, ако през това време възникнат генетични мутации или излагане на канцерогени. В крайна сметка, проучването подчертава важността на балансирането на потенциалните ползи от гладуването с осъзнаването на рисковете от него.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
