Д-р Нина Дончева е асистент в Катедра „Фармакология и токсикология” към Медицинския университет в Пловдив. Днес тя е наш събеседник по едни от най-болните проблеми на българите. Статистиката у нас сочи застрашителни размери на разпространение на остеопорозата. Наричат я „тихия крадец”, защото изяжда отвътре костите ни, без дори да усетим. А когато разберем, че имаме такъв проблем, обикновено е доста късно – получили сме една или няколко фрактури. Заедно с мащабите на ширещата се бедност у нас и скъпо струващото лечение Здравната каса поема едва 25% от него, без да говорим за лечението на усложненията от болестта - фрактурите, които са напълно за сметка на пациента. Всички знаем, че ако имаме остеопороза, заедно с основното лечение трябва да пием калций и витамин D3. Това ни предписват и лекарите. А колко от нас знаят, че освен тях трябва да приемаме и витамин К2, за да може калцият да се натрупва в костите – където му е мястото, а не в кръвоносните съдове? Това е малко известен факт на пациентите, а дори и на ендокринолозите. През 2009 г. в страните от ЕС е регистрирана за употреба нова форма на витамин К – натурален витамин К2, и е утвърдена официална претенция за здравословен ефект. Витамин К2 е есенциален витамин от ново поколение и е необходим за правилното усвояване на калция в организма, освен това подобрява здравината на костите и намалява значително риска от сърдечно-съдови заболявания.За витамин К2, за парадокса на калция и за ефективността при лечението на остеопорозата с калций и витамин D3 говорим днес с д-р Нина Дончева.
- Д-р Дончева, защо се получава това несъответствие: изследванията показват нормални нива на калция в кръвта и в същото време ниско съдържание в костите при изследване на костната плътност? Т.е. калцият не достига до костите.
- Обяснението е просто – калцият не се натрупва там, където му е мястото, а отива в кръвоносните съдове и намалява еластичността им. А оттам и проблемите - може да се натрупа и в бъбреците и да предизвика калкулоза. Това е наличие на ендогенно образуван камък в даден орган – например бъбречна калкулоза, жлъчна калкулоза, а и бъбречна нефролитиаза. Всички тези проблеми с доставянето на калция на правилното му място са известни като „парадокса на калция”. Този феномен е свързан с витамин К2, който за съжаление се изключва от лечението на остеопорозата. А този витамин го изписваме в ниски дози – около 45 до 90 микрограма, заедно с калций и витамин D3. Той е част от добавъчното лечение. Разбира се, никой не отрича основното лечение при остеопороза.
- Споменахте за т.нар. парадокс на калция. Какво представлява този феномен?
- Известно е, че калцият е макроелемент с важно значение за много процеси в организма. Калцият и фосфатите са основните минерални съставки на костната тъкан. Много хора приемат калций под формата на таблетки за здрави кости. Трябва да се знае, че самостоятелното и ежедневно приемане на калциеви препарати крие риск от предозиране и развитие на т.нар. калциев парадокс. В медицината този термин се свързва с факта, че вместо да участва в образуването на костна тъкан и минерализация на зъбите калцият се отлага по стените на кръвоносните съдове, което намалява тяхната еластичност и причинява втвърдяването им. Процесът на калцифициране на съдовете е скрит и може да продължи месеци и години. Втвърдените артерии стават по-ригидни и се намалява техният лумен. Това
натоварва допълнително сърдечния мускул,
който трябва да изпомпва по-силно, за да може кръвта да циркулира нормално в тялото. Това допълнително усилие може да доведе до развитие на хронична сърдечна недостатъчност, коронарна болест на сърцето и инфаркт. Всъщност рискът от сърдечен удар се удвоява, ако имаме „втвърдени артерии“. А лечение за „втвърдени артерии“ няма. Следователно, макар че е полезен за здравето на костите, калцият може да има отрицателен ефект по отношение здравината и еластичността на кръвоносните съдове. На практика витамин К2 е липсващото звено, което предоставя естествено решение на „калциевия парадокс“, тъй като съдейства за отвеждането на калция в костите, където е необходим, и не позволява отлагането му в меките тъкани и артериите. Нещо повече, проучване на проф. Вермер показва, че при групата с редовен дългосрочен прием на витамин К2 с храната значително намалява калцификацията на аортата, а рискът от сърдечно-съдова смъртност е 50% по-нисък!
- Ако нивата на калций в кръвта са високи, трябва ли да се приема допълнително във вид на хранителни добавки?
- Ако нивата на калций са нормални в кръвта или по-високи, трябва да се приемат само витамин D3 и К2. В тези случаи е достатъчен приемът на калций само с храната.
- В случай, че остеометрията покаже много ниски нива на калций в костите, т.е. наличие на напреднала остеопороза и нормални нива на калций в кръвта, тогава трябва ли да се приема допълнително калций?
- Да, но не във високи дози и задължително в комбинация с витамин D3 и К2.
- Витамин К2 е малко познат и повечето от нас не правят разлика между витамин К2 и К1. Дори и лекарите – казвам го от личен опит. Аз например попитах моя ендокринолог дали трябва да приемам витамин К2, тъй като имам напреднала остеопороза. Отговорът му беше: „Не, този витамин се изписва само при сърдечно-съдови заболявания…” Обяснете разликата!
- Витамин К е открит още през 1930 г. от датския изследовател Хенрик Дам и американския учен Едуард Дойс. През 1943 г. Дам и Дойс получават Нобелова награда за своето откритие. Това, което Дам и Дойс откриват, е витамин К1. Днес под името „витамин К“, най-често се има предвид витамин К1 – елемент, който
лесно се набавя с храната,
съдържа се в големи количества в зелените листни зеленчуци и ролята му е в това, че помага за нормалното кръвосъсирване. През последните 10 години се установи, че витамин К е всъщност група от мастноразтворими витамини, като двете най-важни форми с естествен произход са витамин К1 и витамин К2. Ролята на витамин К2 остава неизвестна дълго време. Установяване на неговото биологично значение дължим на дългогодишните опити на екип от учени под ръководството на проф. Вермер от университета „Маастрихт” в Холандия.
- Откъде тръгват тези опити?
- Екипът на проф. Вермер изследва населението в няколко южни провинции в Япония, привлечен от факта, че местните жители не страдат от остеопороза и имат малък брой случаи на сърдечно-съдови заболявания. Установяват, че този феномен се дължи на традиционната японска храна „натто“, която местните жители консумират редовно. Натто са ферментирали соеви зърна и се консумират в Япония от хиляди години. За съжаление имат отблъскващ вкус и това може би е причината да не са разпространи в Европа и останалия свят. Екипът доказва, че основната причина за здравословния ефект от консумацията на натто се дължи на изключително високата концентрация на натурален витамин К2 - приблизително 90%. През 2004 г. учените предприемат мащабно изследване на ролята на витамин К2 сред повече от 5000 жители на Ротердам, а резултатите от него показват силна връзка между дългосрочния прием на витамин К2 с храната като натурален продукт и положителния ефект върху костната и сърдечно-съдовата система.
- Витамин К2 е по-различен от витамин К1 и е факт, че няма друг витамин, който през последните десет години да се радва на такъв научен интерес...
- Да, съвсем различни са. Витамин К1 е важен елемент, който участва в кръвосъсирването, докато
ролята на витамин К2 е много различна
Редица изследвания през последните години са на път напълно да променят разбирането за значението и необходимостта от витамин К2. Той се набавя от различен тип храни и отговаря за правилното оползотворяване на калция в организма. Витамин К2 е необходим за „отвеждането” на калция, където искаме да бъде - в костите и зъбите, и го „извежда” от меките тъкани и артериите, където отлагането му причинява втвърдяване на съдовете. Най-важният проблем, който витамин К2 решава, е насочване и отлагане на калция на правилното място в организма. Това прави витамин К2 критично важен за здравината на костите и запазване еластичността на артериите. Редица клинични проучвания потвърждават заключението на Европейския орган за безопасност на храните, че редовният ежедневен прием на 45 мкг натурален витамин К2 се отразява положително на костната и сърдечно-съдовата система.
- Другият важен витамин, когато говорим за калция, е витамин D3. Каква е връзката между витамин К2 и него?
- И двата витамина участват в правилното усвояване на калция в организма. Известно е, че основната функция на витамин D3 е регулиране на калциевите серумни нива. Всъщност витамин D увеличава резорбцията на калция в стомашно-чревния тракт и намалява загубата на калций през бъбреците. По-малко известен е фактът, че витамин D3 и витамин К2 си партнират при регулиране на калциевата обмяна. Много от ползите на витамин D3 се постигат само при наличие на витамин К2 в организма. Комбинацията от витамин К2 и витамин D3 е ефективна и може да намали риска от сърдечно-съдови заболявания, предизвикани от високи дози калций.
- Бихте ли се спрели малко по-подробно на това?
- Много хора приемат добавки, съдържащи витамин D3 и калций. Приемайки витамин D3, организмът ни произвежда остеокалцин – протеин със специфична функция да отвежда калция в костите. Ако приемаме допълнително витамин D3, увеличаваме и синтеза на остеокалцин. Повечето протеини в организма ни изпълняват своята функция, когато са в активно състояние. Остеокалцинът е такъв – той остава неактивен, т.е. неефективен, ако няма достатъчна концентрация на витамин К2. Именно витамин К2 активира остеокалцина и така той ефективно транспортира калция от кръвоносната система в костите. Като заключение може да се каже следното: приемайки витамин D, увеличаваме нуждата и от витамин К2. Двата витамина действат синергично и са с доказан положителен ефект за здравината на костите и сърцето.
Опасността от инфаркт, инсулт и вътрешни кръвоизливи е реална
С витамин К2 са свързани едни от най-невероятните открития за последните години и главните надежди за победа в борбата срещу разпространените болести на цивилизацията.
Лекарите не забравят, че той подобрява съсирването на кръвта, но знанията на пациентите за него клонят по-скоро към нулата. Витамин К е открит през 1929 г. Установено е, че е необходим за съсирването на кръвта. Едва през 1997 г. научната общност признава, че той е важен и за здравето на костите. Изяснен беше фактът, че витамин К работи в компанията на два други витамина - D и А, изпълнявайки ролята на регулировчик, изпращайки калция там, където му е мястото и вземайки го оттам, където не трябва да бъде. Калцият е удивителен елемент, той прави всичко твърдо. Именно по тази причина мястото му е в костите и зъбите, които са подложени на най-голямо натоварване. Но придавайки твърдост на кръвоносните съдове, сериозно уврежда организма. Мястото му не е там, но за съжаление често калцият се отлага в холестероловите плаки, правейки ги много твърди. В резултат на това луменът на съда се стеснява, а стената му се разрушава. Всичко това води до образуването на тромби или разкъсване на кръвоносните съдове, а значи и до инфаркт, инсулт и вътрешни кръвоизливи. Тези състояния често се оказват фатални.
Специалистите много дълго са игнорирали положителните ефекти от този витамин. Те са знаели, че той е смес от няколко подобни съединения, най-основните от които наричат K1 – филохинон и К2 - менахинон. Тъй като първият продукт е бил 10 пъти повече, са му дали палмата на първенството, а K2 не са изучили сериозно.
Трябва да търсите мазнините!
По ирония на съдбата през XX век лекарите с най-добри намерения направиха всичко възможно да прогонят витамин K2 от храната ни. И успяха – един от най-полезните за нас витамин сега е в недостиг. Преценете сами. K1 се съдържа в зелените листни зеленчуци - зеле, марули, както и в пшеницата и другите зърнени култури. Но К2 в тях има малко, той се синтезира от витамин К1 в тялото на животни и птици, които се хранят с треви и зърна, именно в мастните тъкани, както и в млякото и във всички продукти, които правим от него.
А сега да си припомним основната хранителна максима на XX век: месото и млечните продукти трябва да бъдат с ниско съдържание на мазнини – т.е. обезмаслени. А ние ще добавим – лишени от витамин K2. Маслото – един от основните му източници, трябваше да заменим с маргарин. А животните и птиците престанахме да храним със зелена трева и житни растения, но им даваме храна, лишена от витамин K1. В резултат на това те също престанаха да синтезират за нас витамин K2. Маслото и някои млечни продукти обявихме за вредни. Кръгът се затвори. За да го прекъсне, общността на учените и лекарите трябва да признаят грешките си и да променят съвременния твърд модел на медицинските познания. Но не е така просто това да се случи…
Основни митове:
Mит1: Съмнения относно ефективността на витамините няма, те се изследват сериозно.
• Изключителен парадокс. Мултивитамините се произвеждат от най-големите в света фармацевтични компании. В практиката си те изповядват задължително принципите на доказателствената медицина: ефикасността на препаратите се доказва в мащабни клинични проучвания, включващи няколко хиляди души. И те не признават други производители на лекарства, които не провеждат такива изследвания. Но по отношение на витамините тези правила не се прилагат – за тях не се провеждат мащабни клинични проучвания на практика. Има само наблюдателни проучвания, които се плащат от бюджета или различните фондове. В тях мултивитамините изглеждат по-скоро негативно. Има доказателства, че те не само че не помагат, но често дори и вредят.
Мит 2: Добри витамини се произвеждат само на Запад и те са скъпи.
• Почти всички витамини, където и да са направени - в Америка, в Европа, в Китай или в България, имат един и същ пълнеж. Почти всички витамини в света са синтезирани от 3-4 фирми – това е много монополизиран пазар. А след това се продават от фармацевтични компании, които правят от тях таблетки, капсули, сиропи и други препарати.
Къде има най-много витамин К2?
Продукт и съдържание на витамин K2 в него - микрограма на 100 грама:
Гъши дроб - 369.0
Твърди сирена - 76,3
Меки сирена - 56,5
Яйчен жълтък - 15,5-32,1
Извара - 24.8
Масло - 15.0
Пилешки дробчета - 14.1
Колбаси тип салам - 9.0
Пилешки гърди - 8.9
Пилешко бутче - 8.5
Говеждо месо - 8.1
Бекон - 5.6
Телешки дроб - 5.0
Кисело зеле - 4.8
Пълномаслено мляко (3.5-4% мазнини) - 1.0
Мляко 2% мазнини - 0.5
Сьомга - 0.5
Яйчни белтъци - 0.4
Милена ВАСИЛЕВА
