Когато ядем, в този процес активно се включва и онази област от мозъка, която отговаря за удоволствието. Защото мазнините и захарта ни снабдяват с химически вещества, чието влияние върху организма е сходно с действието на алкохола и наркотиците.
Това предизвиква отделянето на допамин - един от хормоните на щастието, който регулира емоциите и поведението, отговаря за позитивната настройка и чувството за удовлетворение. Този хормон се изработва и когато се влюбим, играем хазарт, правим секс и спортуваме. Затова е нужно да се запитаме не пречим ли на мозъка, ако гладуваме и не се храним редовно.
Когато човек дълго време не се е хранил, в стомашно-чревния тракт започва да се изработва хормонът на глада грелин. Той буквално крещи, изпраща сигнали на мозъка, че на организма му е нужна повече енергия. Грелинът въздейства директно на онези области в мозъка, които контролират обмяната на веществата и отговарят за удоволствието.
Тогава постъпват еднозначни сигнали – ти си гладен, бързо изяж нещичко още сега. И ако игнорирате тези призиви и продължавате да гладувате, мозъкът действително започва да функционира с претоварване. Ако сте гладни и вече се отделя хормонът на глада, а мозъкът изпраща сигнали, но вие упорито не се съобразявате с тях, в организма рязко се понижава нивото на допамин.
Това е доказано с изследвания, публикувани в реномирани здравни издания. А при ниско ниво на допамина рязко спада желанието да правите каквото и да е. Дори от дивана не ви се става, понижава се нивото на тестостерона, рязко се влошават паметта и концентрацията, повишава се раздразнителността.
Периодичното гладуване води до диабет?
Когато хормонът грелин попадне в мозъка, започва изработката на още един – т.нар. невропептид Y, който стимулира апетита. Това химическо вещество също регулира нивото на гнева и агресията. Според изследване, публикувано в реномиран медицински журнал, хората с високо ниво на невропептида Y са по-агресивни и импулсивни.
След като човек похапне и храната се разтвори, белтъчините се превръщат в аминокиселини, мазнините в мастни киселини, въглехидратите в глюкоза. Именно глюкозата е основната единица за енергия в организма. Тя попада в кръвотока и храни нашите органи и тъкани. Около 6 часа след ядене нивото на глюкоза в кръвта става прекалено ниско, за да осигури енергия на организма.
И ако другите органи могат да използват различни хранителни вещества, то за да продължи да функционира, мозъкът критично зависи именно от глюкозата. Де факто 25% от енергията, която получаваме с храната, се използва само от мозъка. Затова, когато нивото на захар в кръвта спадне, се понижава и нивото на „мощност“ на мозъка… И това ни прави агресивни.
Когато на мозъка не му достига „гориво“, онази негова част, която отговаря за потискането на гнева, няма достатъчно ресурси за самоконтрол. Изследователи от Университета на щата Флорида открили, че пониженото ниво на глюкоза е свързано с повишена раздразнителност, с излишен гняв и общо безпокойство. Те стигнали до извода, че ако човек утоли глада си, особено със сладко и възстанови нивото на глюкоза, всички прояви на агресия и раздразнителност изчезват.
Камъните в жлъчката се получават при гладуване
От глад и ниско ниво на глюкозата се изработват и стресовите хормони адреналин и кортизол. Затова, ако сте подивели от глад и отдавна ви се яде, ще се държите точно така, както при физически и психо-емоционален стрес – ще крещите, ще проявявате агресия…
Изследване, публикувано в популярен здравен журнал, показало, че хората, които се придържат към диета с ниска питателна стойност (чипсове, банички, тестени изделия, газирано), с голяма вероятност веднага след такова хранене отново бързо ще се почувстват гладни. Освен това се оказало, че са и по-раздразнителни, ако не похапнат нормално. За разлика от хората, които предпочитат продукти с високо съдържание на полезни мазнини, белтъчини и съединителна тъкан.
