Многогодишно наблюдение, проведено сред десетки хиляди възрастни бразилци, показало връзката между деменцията и фаст фууда - бързите храни. Това определение касае не само бургери и чипсове от ресторантите за бързо хранене, но и готови закуски, замразени полуфабрикати, газирани напитки, някои видове хляб, макаронени изделия и дори сладолед. Всичко това е храна, приготвена по заводски технологии. Обаче деменцията далеч не е единственото последствие от такива хранителни злоупотреби. Психическите изменения предшестват соматичните.
В развитите страни деменцията се смята за един от най-сериозните социално-икономически проблеми. От старческо слабоумие страдат повече от 60 милиона души в целия свят. Учените прогнозират, че към 2050 г. този брой ще се увеличи на 153 милиона заради увеличаващата се постоянно продължителност на живота.
Под термина „деменция“ се разбира устойчиво понижаване на когнитивните функции. На първо място се засягат мисленето, концентрацията на внимание и паметта. Отслабването на тези функции с времето води до загуба на навиците човек да се самообслужва.
Затова роднините често са принудени да изпратят възрастния човек в специализирано заведение или пък да му наемат гледачка. Ново изследване обаче, проведено от JAMA Neurology, може да коригира прогнозата и то в негативен план, т.е., очаква се още по-голямо увеличение на броя на хората със старческо слабоумие.
Производството и потреблението на продукти, които го провокират, са нараснали съществено през последните 40 години. Така например, средностатистическият американец получава 59% от калориите само от фаст фууд, британците – 57%. Този показател при канадците и бразилците е по-нисък – 48% и 30% съответно.
7 фактора намаляват риска от деменция
Разработката, която споменаваме в началото, може да бъде критикувана заради тесния обхват, в смисъл, че изследването е проведено само в една страна – Бразилия. Това обаче е единственият повод за критика. В експеримента са участвали 10 775 жители от осем бразилски града, на възраст 35-74 години. Т.нар. проспективно кохортно изследване се провело в периода от 2008 до 2019 г., на три етапа, с първи етап – 4 години. Тези уточнения позволяват да се говори за сериозен подход към изучаване динамиката на когнитивните процеси.
На първо място, учените се интересували от това с какво се хранят участниците в изследването. Трябвало да споделят какви продукти и напитки и с каква честота употребяват. Самите продукти били разделени на четири групи, в съответствие с принципите на хранителната класификация NOVA.
1. Минимално или съвсем необработени: пресни, сушени, замразени плодове, зеленчуци, месо, зърнени продукти и мляко.
2. Продукти, в чийто състав влизат сол, захар, масло.
3. Продукти, подложени на опушване, осоляване, консервиране, веяне.
4. Продукти с ароматизатори, подсладители, усилватели на вкуса, емулгатори и консерванти. Група, способна да замести в менюто всякаква друга.
Три пъти с промеждутък от 4 години, възрастните бразилци били подлагани на тестове за състоянието на интелектуалните им способности. Оценявани били дълготрайната и краткотрайната памет, способността им да разпознават думите и писмено, и изговорени на глас, както и да изпълняват простички поръчения.
Т.е., неща, необходими в ежедневния живот. Била установена долна граница на употреба на фаст фууд, над която излишъкът започва да влияе на мозъка. Ако частта на бързото хранене е над 19,9% от цялото меню, скоростта на отслабване на когнитивните функции нараствала с цели 28%.
Характерното е, че такива хора дори да съхранят паметта си, с една четвърт се понижавала способността им да изпълняват най-простички молби и поръчения. Да, такъв извод поставя под съмнение достоверността на информацията, която дават за себе си участниците в експеримента. В смисъл, дали тяхната памет им е позволявала адекватно да фиксират детайли от своето меню.
Този въпрос не е засегнат в научната разработка. Учените предполагат, че редовната употреба на фаст фууд води до цереброваскуларни нарушения. Освен това, според медиците, такова хранене допринася за възникване на огнищни възпаления в мозъчната тъкан.
Авторите на научната разработка смятат, че доказаната връзка на деменцията и фаст фууда за пореден път подчертава необходимостта от намаляване на неговата употреба. Преди всичко, става дума за зрели хора и преминаването на здравословно хранене би могло по-дълго време да съхрани дееспособността и трезвата памет.
До подобни изводи стигнали и японски медици
Въпреки че средностатистическият японец тежи по-малко, в сравнение с гражданите на другите развити страни, наскорошен анализ показал, че трендът по затлъстяване се променя вследствие на фаст фууда. Такава тенденция тревожи медиците и японското правителство. Учените там изяснили как той влияе на здравето с пример от град Маназуру.
Учени изброиха признаците в походката, които предварително показват деменция
Те добавили към въпросника диспансерно изследване на пунктове, свързани с храненето. 169 човека описали своето меню за предишните три дни. Медицинските данни за участниците били получени от резултати от диспансерни прегледи и изследвания. Станало ясно, че тези, които предпочитат фаст фууд, са с по-висок индекс на масата на тялото и с риск от затлъстяване.
По специална формула, включваща различни физиологични показатели, са изчислявали вероятността за възникване на наднормено тегло. Японските изследователи обаче, поставили акцента на друг, почти философски резултат. Не на това, какво дава фаст фууда, а какво отнема. Практически, у всички привърженици на бързото хранене бил открит дефицит на белтъчини, основни витамини и микроелементи, в т.ч. калий, магнезий и желязо.
Човек получава засищане, но нивото на витамини и минерали може да се определи само с изследвания. Или пък техният дефицит да се прояви със симптоми на някаква болест. Т.е., бургерът осигурява енергия, но не предоставя всичко останало. А сред проблемите, които предизвиква дефицитът на витамини и микроелементи, е деменцията.
Дълбоко и продължително преработените продукти залъгват потребителя, давайки на организма само енергия и усещане за ситост. Към натоварването с излишни калории се прибавят и наситените мазнини, захарта, солта, а белтъчините, хранителните влакна, витамини и микроелементите ги няма, фаст фууда не ги доставя на организма.
Злоупотребата с продукти с дълбока обработка е хранителен дисбаланс, който на първо място води до затлъстяване и развитие на метаболитен синдром. Това значи висцерален тип затлъстяване, повишено ниво на глюкоза и/или холестерол в кръвта, хипертония.
При подрастващите може да се развие патология на дихателната система. В тежки случаи злоупотребата с фаст фууд води до депресия. Освен това е установена връзката между употребата на фаст фууд и редица медицински рискове. Например, високата калоричност от тези продукти повишава риска от двата типа диабет, както и от синдром на раздразненото черво, до сърдечносъдови заболявания, рак на млечната жлеза при жените и други видове онкологична патология. Педиатрите наричат фаст фууд една от причините за нарушение в баланса на мазнините в кръвта – дислипидемия.
Привикването към фаст фууд е пряк път към затлъстяването, а наднорменото тегло само по себе си, е източник на редица заболявания. Наднормените килограми сериозно повишават натоварването на сърцето и съдовете, водят до развитие на атеросклероза, исхемия, хипертония. Мазнината, която се превръща в основна тъкан в организма, пречи на нормалната работа на стомашно-чревния тракт и обмяната на веществата.
Нараства вероятността и от възпаление на задстомашната жлеза, на жлъчния мехур, гастрит, стеатоза на черния дроб и бъбречно-каменна болест. Най-малкият проблем на привържениците на бързата храна е запекът, въпреки че и той си е вид патология. Наднорменото тегло е бич за опорно-двигателния апарат заради натрупването на соли в ставите, остеоартрит, остеохондроза и плоскостъпие. То може да се превърне в източник и на други нарушения, не толкова явно свързани с него.
Мастните тъкани на гърдите не позволяват на човек да диша достатъчно дълбоко, дишането е повърхностно, организмът не получава нужния кислород. А оттук следва букет от ендокринни нарушения, тъй като кислородът е участник практически във всички обменни процеси. Крайните прояви на проблемите с дишането е неговото временно спиране, т.е., апнеята и посиняване на кожата – цианоза.
Яна БОЯДЖИЕВА
