Теодора Цветева е психолог с тясна специализация в сферата на хранителните разстройства. Самата тя е била 14 години в ада на хранителните разстройства.
Учила е в Националния център за хранителни разстройства в Лондон (NCFED). През 2023 г. става и сертифициран фитнес треньор в академията на Strong by science. Така допълва начините, по които може да бъде полезна.
“Моята основна мисия е да помагам на хората да постигнат мир и хармония във връзката си с храната, а и с тях самите.
Моят личен опит с хранителните разстройства ми дава привилегията да разбирам в дълбочина срама, отчаянието и всички съпътстващи крайно негативни емоции на засегнатите от хранителни нарушения. Мога също да дам личен пример, че пълната промяна и възстановяване са постижими”, споделя Теодора Цветева.
Публикуваме част от лекцията й на тема “Когато здравословното хранене се превърне в мания”.
„Десет години бях в капана на тежките хранителни нарушения и още четири прекарах в спазване на крайни и рестриктивни диети, което също трябва да се смята за хранително нарушение.
Хранителните разстройства са нещо повече от консумирането на твърде много или твърде малко храна, или само на конкретен вид продукти.
Тези хора имат нездравословен фокус върху храненето и физическата си активност, съчетан с изкривена представа за начина, по който изглеждат.
Орторексията, или манията по здравословно хранене, не е класифицирана официално за хранително нарушение, но се водят сериозни дебати по въпроса. По мои лични наблюдения има сериозен бум на орторексия в последните години.
Виждам пагубното въздействие на фокусирането върху здравословното чисто хранене, на моделите за подражание, които налагат социалните мрежи и медиите у децата и младежите, и страховете, които всяват.
Хранителният перфекционизъм е част от клиничната картина на орторексията.
Тя започва с наглед невинното желание да ядеш здравословно, докато буквално не попаднеш в затвора на идеалния начин на хранене.
Това се превръща в обсесивно, психологически ограничаващо и физически опасно разстройство. Понякога засегнатият от орторексия така свива списъка от позволени храни, че много често стига до тежки хранителни дефицити.
А понякога орторексията води до анорексия и обратно, когато като изход от анорексията здравословното хранене стане крайно и обсесивно“, обясни експертът.
Всъщност, човек попада от една в друга килия на затвора и разликата е, че във втората килия има малък прозорец.
Хората, които слагат етикет здравословна и нездравословна храна, често не осъзнават, че минават през хранително нарушение. Не осъзнават също щетите, които могат да нанесат, когато налагат този модел като единствен по пътя към здравето и добрата форма.
„Поддържам социални профили и почти няма ден да не открия в социалните мрежи десетки постове с откровено невярна информация, които промотират визията на изключително слаби жени с обещанието „Минус 10 кг за 10 дни“. С това може да погубят човешки живот
Защото човек с хранително нарушение съществува, но не живее.
Теодора Цветева
Предразполагащи фактори за орторексия са дезинформацията в интернет и медиите, модните течения в храненето и псевдонаучните диетични съвети.
Човек може да започне да се храни по този начин, защото другите го правят или някой инфлуенсър или треньор промотира „здравословно хранене“, смята специалистът.
Започва се с чисто хранене, което се отнася до храни, които са възможно най-близки до естественото си състояние, преминава се през само натурални храни, после – без глутен, без въглехидрати, след това само на суперхрани, които не са им вкусни, но орторексиците се насилват да ги ядат.
Например, някои ядат мака и дори не знаят какво е предназначението й. Други ядат само био храни, без консерванти, без химически добавки. Останалата храна се смята за токсична. В случаите на тежка форма на орторексия списъкът на позволените храни е съвсем кратък.
„Човек с орторексия в крайната й форма е способен да прекарва часове в магазините в четене на етикетите на храните.
Аз самата имах доста дълъг орторексичен период на зависимост, който започна с желанието да ям здравословно. Накрая стигнах до панически страх да хапна нещо от списъка „нездравословно“
Когато се роди първото ми дете, бях попаднала в капана на орторексията и буквално прекарвах целия ден в това да приготвям на дъщеря си здравословни храни - закуски, десерти.
Изпадах в ужас, ако на детската площадка някой я почерпи със зрънчо. Бях в крайна обсесия от здравословното хранене, дори минах през период на фрутарианство. Изпадах от една крайност в друга.
Не подценявам психологическите аспекти на хранителните разстройства, като страх от болести и нужда от контрол на живота си, защото най-лесният начин е да си контролираш храненето.
В основата обаче сякаш отново стоят социалните мрежи, които подклаждат въпросните страхове и имат негативно въздействие върху възприятието за външния вид, което от своя страна, води до депресия, сравняване с другите и хранителни нарушения“, допълни Цветева.
Когато човек вярва в някое течение в храненето и диететиката, започва да го изповядва като нещо магично. Всъщност, следването на крайни и рестриктивни диети влошава качеството на живот на човека.
Децата следват натуралните сигнали на тялото кога са гладни, за да ядат, и кога са се наситили, за да спрат. Но ние, възрастните, губим тези сигнали за глад и ситост на организма още при първата диета или рестрикция.
Вторият случай на загуба на усещането за глад и ситост е когато в семейството има свръхконсумация на храна.
Моделът да се кара детето да хапне за баба, за дядо, за кучето и т.н. съществува в много семейства и децата стигат до наднормено тегло, което след това искат да свалят.
Но го правят по възможно най-грешния начин, като влизат в интернет и пишат в търсачката „как да отслабна“.
Тогава излизат хиляди диети, хапчета, чайчета, режимчета, детоксчета. Това е индустрия за милиарди, която нанася огромни щети на деца, подрастващи и на хора на всякакви възрасти.
Съветите на Петър Дънов за здравословно хранене
Всяка втора жена е на диета в стремежа си да изглежда по определен начин или да тежи точно конкретни килограми.
Много често й се дояжда бисквита, но си казва, че не е здравословно и решава да изяде един банан. Изяжда банана, но продължава да й се яде бисквита. Тогава изяжда няколко фурми, след тях – една ябълка, а накрая и половин пакет бисквити.
Всъщност, гладът е два вида. Първият е хомеостатичен, който попълва енергийните нужди. Например, човек не е ял 5 – 6 часа и вече наистина е гладен.
Вторият глад е хедоничният, свързан с удоволствието от дадена храна. Например, да отидеш на рожден ден и да изядеш едно парче торта, да хапнеш малко шоколад след вечеря.
Рано или късно, незадоволяването на един от двата вида глад или и на двата, което често се случва, води до преяждането. Защото преяждането е адаптивен отговор на ограничението
„Когато имаме хедоничен глад и си забраняваме нещо, се развива копнеж по дадена храна и обсесивни мисли за нея. В крайна сметка, се стига до преяждане с този тип храна.
Това трябва да се осъзнае от хората, за да спрат да се самообвиняват, че им липсва воля, и след преяждането да си налагат нова рестрикция.
Всъщност, рестрикцията след епизод на преяждане е буквално бутон към следващия епизод на преяждане.
Черно-бялото възприемане на храната като здравословна и нездравословна, полезна и вредна, и наложените рестрикции в храненето водят до социална изолация.
Страховете да се ядат някои видове храни стават огромни. А е ясно, че на рожден ден или събиране по друг повод не се ядат само моркови и краставици.
Ясно е, че се сервира десерт, сладко, тортички и ти се страхуваш да отдеш на гости, дори да отпразнуваш собствения си рожден ден, защото си представяш, че винаги ще преяждаш с тази храна.
Стига се до социална изолация, която има тежки последствия за момиче на 15 – 20 години, а и по-голямо. Разделянето на храната на здравословна и нездравословна принуждава хората да живеят в страх“, обобщи психологът.
Мара КАЛЧЕВА