Д-р Александър Барановски: Когато мозъкът работи малко - тялото старее

Популярният руски неврохирург, д-р Александър Барановски, говори в интервю за причините за възникването на болестите и отношението на лекаря към неговите пациенти. 

- Д-р Барановски, човешкият организъм е непредсказуем: способен е сам да се унищожи или защити. Някои пациенти, отписани от лекарите, са успели да се изтръгнат от лапите на болестта. Те са вярвали в изцелението и са живи и до ден-днешен... Как ще коментирате?

- Това се случва крайно рядко. Аз почти 40 години оперирам, зад гърба си имам повече от 5 хиляди операции, а заедно с консултациите, спокойно мога да каже, че през моя кабинет са преминали десетки хиляди пациенти... Но на пръстите на едната си ръка мога да изброя случаите на чудодейно оздравяване, без помощта на лекарите. 

В световната медицинска практика е имало случаи, когато хора със злокачествени тумори са се отказвали от операция, но пък коренно са променяли начина си на живот. Започнали са да се хранят по различен начин, ходили са на църква - не седмица, не месец, а години. И туморите са изчезвали. Това вече не е от областта на медицината.

- Казвате, че “Енергията на мозъка е уникална”. А може ли човешкият мозък “да си измисли” тумор?

- Засега нищо не е известно за пряка зависимост между възникване на онкологичния процес и това, че човек си е внушил как непременно ще заболее от тази болест.

- Защо говорят, че раковата болест ненапразно “се дава” на човек за нещо, което е извършил... Какво ще кажете за това? 

- Всяка болест се дава за нещо... Като наказание за конкретен грях.

От газираните и другите сладки напитки мозъкът атрофира?

- А в какво са съгрешили новородените, бебетата, дечицата?

- Виновни са родителите, бабите, дядовците... Малчуганите се разплащат за техните грехове. Как да ги изкупят? Ами, ходете в църква, молете се 

Аз преди всяка операция се моля за своя пациент. Вярата ми дава сили. Смятам, че всеки от нас трябва да върви по този път, иначе медицината ще се превърне в нещо обичайно, ежедневно: да режем или да не режем? Но нека не забравяме, че за лекаря пациентът е преди всичко човек, а не ръце, крака, гръб.

Д-р Александър Барановски

Заради обостреното си възприемане на действителността, болният улавя всяка интонация в гласа на доктора. На него му е нужна надежда. И ако лекарят не може да даде надежда с очите, с движенията си, с общуване, пациентът се срива, дори и да няма големи здравословни проблеми. 

Например, на рентгеновата снимка не всичко е толкова зле, но ако лекарят се е намръщил, ако поклаща глава, въздишайки: “Е, можете да си ходите у дома”, какво, мислите, че ще се случи с болния? Та той ще рухне още в кабинета на доктора. Дори не е изключено нещо по-лошо. 

И обратното, компютърната томография показва потискаща картина на ситуацията, обаче докторът казва на своя пациент: “Има нюанси, но ние ще се борим!”. И човекът има надеждата, дори е окрилен, че ще поживее още. 

- Какво ще кажете за лекар, който поставя себе си над нуждите на пациентите?

- Отнасям се критично към това. Човек, който е избрал професията лекар, е длъжен да разбере следното: медицината е душевна, физическа болка 

И всеки ден пациентите и техните роднини ще изливат тази болка върху  теб, доктора. Ако не си готов, ако си прекалено емоционален, ако си несдържан и груб, по-добре се откажи от тази професия. 

При редовен секс мозъкът работи по-добре

- Д-р Барановски, как можем да подобрим паметта си?

- Тренирайте мозъка си: четете повече, решавайте кръстословици, бродирайте гоблени... Важно е да се сменя дейността. Напълно безполезно е да висите с часове в интернет. От потоците информация главата ви само ще се размъти.

Ако работата ви  налага дълго време да работите на компютър, ако вече сте силно уморени и не можете да се съсредоточите, излезте на улицата да проветрите главата си.

Свежият въздух подобрява кръвообращението. Много е полезно физическото натоварване. Между другото, докато бягате или ходите в парка, можете да си решавате и математически задачи. 

Например хора, които са се пенсионирали, ако не си намерят друго занимание, те само се въртят у дома и вършат банални домашни задължения. А мозъкът трябва да се натоварва, в противен случай той постепенно атрофира. Ако мозъкът работи малко, целият организъм старее. 

Затова, драги пенсионери, не пренебрегвайте умственото натоварване. Имайте предвид, че мозъкът знае какво прави, винаги намира начин да си отпочине. Не сте ли забелязали, че както си лежите на дивана и гледате телевизора, в един момент заспивате?

 Яна БОЯДЖИЕВА