Д-р Александър Любенов, д.м.: В бъдеще ще говорим за партньорство между хирург и изкуствен интелект

Д-р Александър Любенов, д.м., е конзолен хирург и началник на Отделението по обща и онкологична гинекология към МБАЛ „Сърце и мозък” - Плевен. Един от водещите специалисти е в областта на акушерството и гинекологията в България, с дългогодишен опит в отворената, минималноинвазивната (хистероскопия и лапароскопия) и роботизираната гинекологична хирургия.

Има професионални квалификации и правоспособност по „Диагностична и оперативна хистероскопия и лапароскопия в гинекологията“, колпоскопия, ехография в акушеството и гинекологията. Сертифициран хирург е на конзола на роботизираната система da Vinci Xi в IRCAD – Страсбург.

Д-р Любенов завършва МУ-Плевен, където придобива специалност по акушерство и гинекология и завършва магистратура по „Здравен мениджмънт и обществено здраве“. Член е на Българския лекарски съюз, Българското дружество по акушерство и гинекология, Българската асоциация по онкогинекология, Българската асоциация по минималноинвазивна гинекологична хирургия.

Гинеколозите от високотехнологичната болница “Сърце и мозък” в Плевен стартираха първите роботасистирани операции със системата da Vinci Х, с четири ръце. Първата интервенция бе извършена под ръководството на д-р Александър Любенов - конзолен хирург и началник на Отделението по обща и онкологична гинекология, хирурзите до пациента - д-р Цветомир Иванов и д-р Гергана Попова, старшата операционна акушерка Ралица Христова и екипът й. 

- Д-р Любенов, в „Сърце и мозък”- Плевен стартирахте роботасистираните гинекологични операции с Da Vinci. Какви са предимствата им пред останалите съвременни хирургични операции? Има ли рискове?

- Предимствата на роботизираната система са много, защото преодолява голяма част от затрудненията при лапароскопската хирургия. Благодарение на технологията, сръчността на оператора се увеличава, осигурена е правилна координация между ръцете и очите, визуализацията е подобрена. Системите са проектирани така, че чрез подходящи хардуерни и софтуерни програми се елиминират неволни трепвания на пръстите по-големи от 6 Hz. Това осигурява лекота в изпълнението на процедури, изискващи висока прецизност. 

В допълнение, тези системи могат да мащабират движенията по такъв начин, че големите движения върху дръжките за управление на конзолата да се трансформират в микродвижения „вътре в пациента“. Триизмерният образ и възможността операторът сам да контролира обхвата, увеличението и преместването на зрителното поле са забележимо подобрение, в сравнение с конвенционалните лапароскопски камери.

Всичко това създава образи с повишена резолюция, които, съчетани с повишена степен на свобода на движение и подобрена сръчност, значително увеличават способността на хирурга да идентифицира и дисецира (разделя, бел. ред.) анатомичните структури.

- Какво по-точно представлява роботът Da Vinci? Как работят съвместно ръцете на робота и на хирурга?

- Роботите, използвани за хирургична оперативна дейност, не са просто машини, а информационни системи с ръце, по-прецизни от човешките. При роботизираната хирургия операторът работи от компютърна конзола, като контролира миниатюрни инструменти, монтирани върху „ръцете“ на робота. Хирургът гледа през триизмерна камера, прикрепена към една от роботизираните ръце, която увеличава изображението 10-12 пъти.

Триизмерното изображение и увеличението осигуряват по-добра визуализация и дават възможност на хирурга да види структури, които са твърде малки за невъоръжено око. Движенията на ръцете, китките и пръстите на оператора се предават през компютърната конзола на инструментите, прикрепени към ръцете на робота. Те имат същия диапазон на движение като този на хирурга, което позволява максимален контрол. 

Прецизността и гъвкавостта на инструментите повишават нивото на успеваемост и намаляват риска от усложнения, най-вече в области на човешкото тяло, които са силно инервирани и кръвоснабдени. Така той може с фини, прецизни движения да оперира зони от коремната или други телесни кухини, които не биха могли да се достигнат при отворената хирургия.

- Защо определяте роботизираната хирургия като трамплин в развитието на хирургичната техника, т.нар. телемедицина или телехирургия? Провеждани ли са вече операции от разстояние и как се случват на практика?

- Напредъкът в комуникационните технологии проправи пътя на телемедицината и трансформира предоставянето на медицинска помощ от разстояние в целия свят. През 2001 г. е извършена първата международна телехирургия 
на пациент във Франция, докато опериращият хирург е на 6500 км в Ню Йорк. Телемедицината се разширява отвъд границите на обикновеното „присъствие от разстояние“, като включва телементорство, телепрокторство, телеконферентна връзка и телеконсултиране – на практика, целия спектър от хирургични грижи, които включват обучение, планиране, предоперативно, оперативно и следоперативно проследяване. 

Д-р Александър Любенов

- Ще изместят ли машините специалистите в медицината? Стои ли въпросът: робот или хирург?

- Труден въпрос, а и много философски. Ако попитате някой действащ роботизиран хирург, той ще отговори: „Хирургът, защото в сегашното си състояние роботизираните системи работят на принципа „господар-роб“.

Всъщност, те представляват усъвършенствани лапароскопи инструменти, задвижвани от хирург, с помощта на телеманипулатор. Истинската сила на роботизираната хирургия обаче се крие в нейния потенциал да създава автономни действия, което става възможно с усъвършенстването на изкуствения интелект. 

Интелигентната хирургия представлява следващата глава в еволюцията на хирургичната помощ и се състои от три компонента: интелигентни системи и инструменти, човешко разбиране и цифрови прозрения. Хирурзите първо трябва да разберат основите на изкуствения интелект и да се научат да разбират по-добре потенциалните му ползи, за да вървят в крак с иновациите.

Роботизираната хирургия в сегашния си вид е форма на интелигентна хирургия и необходима стъпка към напълно автономни действия в хирургията. Интелигентната хирургия има потенциала да подобри хирургичните резултати, взаимоотношенията лекар-пациент и удовлетвореността от работата на хирурзите във всички фази на хирургичната помощ. 

- В кои случаи този вид хирургия е най-ефективна и целесъобразна? Тоест, кои пациенти са показани за нея?

- Роботасистираната лапароскопска хирургия е ефективна във всички случаи, когато минималноинвазивната интервенция е възможна. В най-голяма степен можем да се възползваме от предимствата й при хирургичното лечение на онкологичните заболявания – както по отношение на планирането и изпълнението на операцията, така и с оглед на бързото възстановяване на пациента 

Прилагаме я във всеки етап от комплексното лечение, когато е необходим хирургичен подход. И тук не говоря само за случаите, които са операбилни, но дори и за такива, при които е нужно само детайлно клинично стадиране, като подготовка за химио- и/или лъчетерапия.

- При кои по-точно онкологични гинекологични заболявания се прилага?

- Da Vinci хирургията може да се прилага при всички онкологични гинекологични заболявания с изключение на рака на външните полови органи, който е обект на класическата хирургия. Пациентите преминават предварителен скрининг и по този начин заедно се подготвяме за оптималното лечение. В нашата болница подхождаме строго индивидуално към нуждите на всеки пациент, а уменията и технологичните възможности на екипите ни позволяват да приложим мултидисциплинарен подход в лъчелечението и радиохирургията. Така най-успешно можем да подобрим качеството на живот. 

Понастоящем, роботизираните системи са най-подходящи в ранните стадии на онкологичните заболявания, когато този подход може да ни осигури радикалност. Най-честите индикации за роботизирана гинекологична хирургия са при пациентки с рак на маточната шийка и ендометриума.

- Защо роботасистираната хирургия е особено подходяща при пациентки със затлъстяване и рак на ендометриума? 

- Затлъстяването е значителен проблем на съвременното общество и е доказано, че е основен рисков фактор за рак на ендометриума. Смята се, че повишеният индекс на телесната маса генерално е свързан с по-лоши хирургични резултати, особено при процедури с повишена техническа сложност. Затлъстелият пациент представлява различен набор от предизвикателства за гинекологичния хирург. Въвеждането на роботизираната система спомогна за преодоляването на техническите ограничения на класическата лапароскопия и подобряване на комфорта на пациента по време и след операция – за по-кратко оперативно време, съкратен болничен престой и намален риск от усложнения. 

Da Vinci хирургията увеличи значително броя на минималноинвазивните интервенции при пациентки със затлъстяване не само в онкологичната практика, но и при процедури, свързани с миома на матката и различни видове доброкачествени тумори на яйчника.

- Какви са наблюденията ви, в по-ранни или по-късни стадии се диагностицират гинекологичните онкологични заболявания у нас?

- За съжаление, процентът на случаите, диагностицирани в късни стадии, все още е твърде висок. Причините са много и разнообразни, но липсата на държавна стратегия и недостатъчната здравна просвета сред населението са сред водещите фактори Затова няма да се уморим да апелираме: моля, обръщайте се към нас, специалистите, за редовни профилактични прегледи. Напомням, че гинекологията е единствената специалност, в която може да ограничим почти напълно отворената хирургия, ако заболяването е диагностицирано навреме.

- Този метод дава ли шансове за запазване на детеродните функции при жени с рак на шийката на матката?

- За щастие, има такава възможност, когато са изпълнени определени параметри по отношение на размер, хистологичен вариант и стадий на заболяването. Става дума за т.нар. радикална трахелектомия, която може да се извърши и с отворена, и с класическа лапароскопска техника. В България вече имаме една операция, извършена с роботизирана система, а аз имах късмета да съм част от екипа, помогнал на същата пациентка да роди с Цезарово сечение.

Гинекологичната хирургия е най-облагодетелствана от навлизането на минималноинвазивните подходи и на практика, е подходяща за всички доброкачествени и злокачествени заболявания, а и почти няма противопоказания. Но за пълно заместване на отворената хирургия са необходими високотехнологични бази и квалифицирани специалисти на всички нива по обслужването на пациентите, като не говоря само за опитен хирургичен екип, а най-вече за своевременна диагностика и адекватно насочване на болните.

За мен е успех, че в клиниката, в която работя, повече от 85% от хирургичните интервенции са с минималноинвазивни достъпи, включително и роботизирани такива, което доказано намалява срастванията и следоперативните болки. Надявам се да има все повече такива места в България.

- Изцяло или само частично покрива НЗОК роботасистираната хирургия при злокачествените заболявания?

- Здравната каса изцяло реимбурсира „Da Vinci“ хирургията за всички онкологични гинекологични заболявания включително, доброкачествени тумори и случаи при пациенти с наднормено тегло.

- Всеки хирург ли може да работи с Da Vinci? Какво предизвикателство лично за вас е този вид хирургия?

- Вероятно всеки хирург може да работи, но само подготвеният го прави добре. Когато започвах пътя си като гинекологичен хирург, си представях себе си като минималноинвазивен хирург. И в зависимост от това каква нова процедура усвоявах, си поставях „следващата граница“. Тогава смятах, че роботизираната хирургия е „последната граница“, до която може да се достигне в нашата област. Но точно тя ми показа, че „последна граница“ в хирургията няма. И тук не говоря само за виртуалната среда, в която трябва да се работи и непрестанно да се усъвършенства хирургът, но и за действителното навлизане на изкуствения интелект в нашата работа. Вярвам, че в бъдеще ще говорим за партньорство между хирург и изкуствен интелект.

Милена ВАСИЛЕВА