Д-р Христиана Бацелова: Две трети от болните с тетанус умират

Д-р Христиана Бацелова е специалист по епидемиология на инфекциозните болести. Епидемиолог е към УМБАЛ “Св. Георги” - Пловдив. Към момента отговаря за ваксинацията срещу COVID-19 в университетската болница.

Д-р Бацелова е асистент към Катедра “Епидемиология и медицина на бедствените ситуации” към Медицински университет, Пловдив. Член е на Международната асоциация на епидемиолозите. 

Разговаряме с д-р Бацелова за едно сериозно заболяване - тетанус, за което има ваксина, но въпреки това много хора продължават да боледуват от него, а немалко от тях не успяват да се справят с болестта.

Още лекарите от най-древните цивилизации на Египет, Гърция, Индия и Китай са обърнали внимание на връзката между нараняванията и развитието на тетанус. За първи път клиничната картина на това заболяване е описана от Хипократ, чийто син умира от тетанус. Гален, Целз, Аретей, Авицена, Амброаз Паре и други известни лекари от древността и Средновековието са били ангажирани с изследването на това заболяване.

Научното изследване на тетануса започва през втората половина на XIX в. Причинителят на тетанус е открит почти едновременно през 1883 г. от руския хирург Н. Д. Монастирски и през 1884 г. - от немския учен А. Николаер. Чиста култура на микроорганизма е изолирана през 1887 г. от японския микробиолог С. Китазато, който през 1890 г. получава тетаничен токсин и заедно с германския бактериолог Е. Беринг създава антитетаничен серум. През 1923 г. френският имунолог Г. Рамон получава тетаничен токсоид, който се използва за предотвратяване на заболяването.

- Д-р Бацелова, миналата година имаше проблем с доставката на ваксини против тетанус. Около 120 000 души не можаха да се реваксинират. Има ли го все още този проблем?

- На този етап проблем с недостиг на ваксините срещу тетанус в България няма. Пациентите трябва активно да се интересуват кога подлежат на реваксинация и да не я пропускат. А тези, които не се успели да се реваксинират, трябва да обсъдят в най-кратки срокове с личния си лекар кога е възможно да си поставят ваксината.

- Какво представлява ваксината срещу тетанус?

- Активната съставка на ваксините срещу тетанус е тетаничният токсоид. Получава се от инактивиран чрез формалдехид токсин. Защитният ефект на ваксината се свързва с изработването на антитокcични антитела в отговор на въведения токсоид (антиген). Тeтаничният токсоид е един от най-ефикасните и безопасни биологични агенти.

- Кога се поставя първата доза и на какъв период се прави реваксинация?

- Ваксиналните дози са на втори, трети и четвърти месец. Реваксинацията е на шестнадесетия месец, на 6, 12, 17 и 25 години, както и на всеки 10 години след това.

- Има ли странични ефекти от прилагането на ваксината и какви са те?

- На мястото на инжектирането на ваксината биха могли да възникнат местни реакции като: болка, зачервяване, лека подутина и уплътнение, които отзвучават за 2-3 дни. Понякога може да има леко повишение на температурата, която преминава до 24 часа след приложение на ваксината.

По принцип за всички имунизации има противопоказания, поради които ваксините не би трябвало да се прилагат. Но в инструкцията на МЗ изрично е посочено, че когато има показания за приложение на ваксина против тетанус или против бяс, наличните противопоказания трябва да се пренебрегнат.

Причината е, че това са заболявания, при които леталитетът (той отразява броя на умрелите към броя на заболелите) е много висок – при тетанус е около 70-80%. На всеки 10 болни, 6 до 8 от тях умират. Тези данни показват, че тетанусът крие висок риск от смърт. 

При бяс леталитетът е 100% 

Затова противопоказанията за приложение на ваксината против тетанус и против бяс се пренебрегват – т.е., предпочита се по-малкия риск, а той е да се приложи ваксина. 

Другото важно нещо е, че приложението на 2 дози от ваксината против тетанус не трябва да са с по-малък интервал от 30 дни. Например, ако днес приложим ваксината до 30 дни, тя не трябва да се прави отново. В противен случай може да възникне някакво усложнение. 

Тъй като заболяването е изключително опасно и животозастрашаващо, жизненоважно е и бременните жени да се ваксинират, за да са предпазени. Няма данни ваксината да уврежда плода.

Д-р Христиана Бацелова

- Защо е толкова смъртоносна инфекцията с тетанус?

- Тетанус е остро протичаща, незаразна ранева инфекция при човека и тревопасните животни (най-често). Причинява се от екзотоксини, отделяни от анаеробния микроорганизъм Clostridium tetani. Смъртността е много висока и се дължи на асфиксия в резултат на парализа на гръдната и диафрагмалната мускулатура.

- Как може да се заразим? Широко разпространено е мнението, че риск представлява убождането или нараняването с ръждив предмет. Вярно ли е, че и при ухапване от животно, насекомо или изгаряния също може да се инфектираме?

- Тетанусът е зоонозно заболяване – основен резервоар и източник на инфекцията са тревопасните животни, в стомашно-чревния тракт на които микроорганизмът е безвреден обитател. Попада с изпражненията във външна среда и образува спори. При нараняване целостта на кожата спорите могат да проникнат при одраскване, селскостопански травматизъм, изгаряне, прободни и огнестрели рани, при хронични инфекции на кожата и др. При ухапване от насекоми, чието тяло отвън е замърсено със спори, също може да се зарази човек. 

- За какви симптоми трябва да следим?

- Генерализираният тетанус започва с неприятни усещания в областта на нараняването: болка, мравучкане, изтръпване. Настъпва общо неразположение, неспокойствие, главоболие. 

Първите мускулни спазми и повишен мускулен тонус настъпват в областта на лицевата мускулатура. Най-напред се засяга дъвкателната мускулатура, която се инервира от троичния нерв. В резултат на нейния спазъм (тризмус) болните придобиват характерно изображение – „сатанински смях” или risus sardonicus – силно дръпнати настрани устни, с набръчкано чело и свити очи.

Спазъмът на мускулатурата постепенно десцендира и обхваща мускулите на врата и шията, след това - на гръдния кош, гърба и крайниците. Това определя характерната поза на болните – опистотонус, тоест, генерализиран спазъм на мускулите, като болният е извит под формата на дъга с опора само в тила и петите. Спазмите на фаринкса затрудняват гълтането, а спазмите на дихателната мускулатура могат да доведат до смърт. 

- С кои клинични форми се проявява тетанусът и коя от тях е най-често срещана?

- Инкубационният период е около 3-20 дни. Той варира според разстоянието на нараняването от централната нервна система. Това определя и клиничната форма на заболяването: генерализирана, локализирана, церебрална, неонатална. Най-често се среща генерализираният тетанус.

- Тетанусът предава ли се от човек на човек?

- Болният от тетанус не представлява епидемиологичен риск за контактните хора около тях и не заразява.

- Има ли в България случаи на пациенти с тетанус или бяс?

- За 2020 г. има един регистриран случай на тетанус, който е завършил със смърт. Случаи на бяс не са регистрирани.

- Кои са правилните действия при нараняване, за да предотвратим развитието на инфекцията? 

- При нараняване, което изисква хирургична обработка на раната, се поставя ТЕТАТОКС (ТАП) - ваксината срещу тетанус, ако пациентът не е ваксиниран или реваксиниран в рамките на 6-8 месеца. Имунитетът се осигурява от втората доза и се подсилва от реимунизациите.

Милена ВАСИЛЕВА