Д-р Мелило: Агресивно поведение и запушен нос са признаци на чувствителност към храни

Американският невролог д-р Робърт Мелило е директор на Националния институт за мозъка и за рехабилитационни науки на САЩ.

Над 20 години д-р Мелило лекува деца с разстройства от аутистичния спектър, синдром на дефицит на вниманието, със и без хиперактивност (СДВХ/СДВ), дислексия, синдром на Аспергер, синдром на Турет, биполярно разстройство и други познавателни и поведенчески нарушения.

Има специализирана практика в Ню Йорк, където прилага своята програма за баланс на мозъка.

Автор е на книгите “Невроповеденчески разстройства на детството: еволюционна перспектива. Практическо ръководство за увреждания на развитието” (2004), “Откъснати деца” (2009, второ издание - 2015), “Възвърнати деца” (2011), “Аутизъм” (2013) и “Хранителния режим на откъснатите деца” (2016).

Последната от тези книги излезе неотдавна и на български език, издадена от “Кибеа”. 

Всеки ден хиляди деца се новодиагностицират със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), разстройство от аутистичния спектър, дислексия, синдром на Турет, обсесивно-компулсивно разстройство, биполярно разстройство или друго стряскащо състояние, потвърждаващо, че нещо не е наред в мозъка им.

Тези разстройства се проявяват с различни симптоми, но всъщност има един общ проблем - дисбаланс в мозъка.

Това явление се нарича синдром на функционално откъсване, или нарушение на връзките, което ще рече, че двете полукълба на мозъка не са електрически балансирани или синхронизирани.

Това смущение на електрическия баланс нарушава способността на двете полукълба да споделят и интегрират информация, поради което мозъкът не може да функционира цялостно.

Детето с нарушен мозъчен баланс има нормални и даже необичайно добри умения, свързани с по-високофункциониращата област или полукълбо, но необичайно слаби умения в неактивната.

С развитието на детето тази разлика става все по-значима и двете полукълба вече не могат да функционират заедно.

Мозъкът губи функционалните си връзки. Възстановете тези връзки - накарайте незрялата мозъчна половина да настигне другата - и симптомите ще изчезнат. Точно това прави Програмата за баланс на мозъка и затова е толкова ефективна.

Повечето от тези деца показват комбинация от различни симптоми, както и хранителни и храносмилателни смущения. Затова заедно със сетивно-моторните и сетивно-академичните упражнения трябва да се направи и промяна в начина на хранене. 

Филиз Алендарова: Барокамерата има добър ефект при децата с аутизъм

Храненето и мозъкът

Незряла храносмилателна система имат поне 85% от децата със синдром на функционалното откъсване (СФО).

Те страдат от пропускливи черва, което означава, че не могат да усвояват много от хранителните вещества, които поемат. А това ги излага на риск от хранителни дефицити. По този начин те не получават незаменимите нутриенти, необходими за растежа на мозъка. 

Родителите се оплакват, че децата им са пословично злояди. До голяма степен това се дължи на разстройство на едно или повече сетива.

Лошото усещане за мирис например може да доведе до липса на интерес към храната, а свръхактивното усещане за мирис може да направи много от храните неприятни. Детето е свръхчувствително към вкуса и текстурата на определени храни, което може да предизвика отвращение към повечето продукти.

Затова по-голяма част от децата развиват афинитет само към ограничен асортимент с храни.

За съжаление, точно към протеините в тези храни тялото става чувствително, а имунната система започва да ги възприема като врагове. Не става въпрос за алергия, а за хранителна непоносимост, която може да остане скрита и за най-бдителните родители.

Хранителната непоносимост поражда възпалителна реакция, водеща до фини умствени и поведенчески симптоми, които могат да се проявят от 6 часа до три дни. Вместо познатите ни алергични реакции се проявява напълно различен набор от симптоми - проблеми в поведението, ученето, емоциите и съня.

Родителят никога не би заподозрял, че тръшкането на сина му на касата в супермаркета е свързано с двете парчета пица, които е погълнало вчера на обяд.

Д-р Робърт Мелило

Ето още симптоми, показващи, че детето ви може да има чувствителност към храни: агресивно поведение, нощно напикаване, хронично запушен, сърбящ или течащ нос, умора, раздразнителност и пълни сривове, неспособност за концентриране, импулсивни действия, главоболие, хиперактивност, обучителни трудности, умствена мудност, мускулни болки и тежест в краката, блед цвят на кожата, подпухване и тъмни кръгове под очите, кошмари и често будене нощем. 

Проблемът с обонянието е основната причина за затрудненията на детето с храната.  Част от децата имат хиперактивно обоняние и почти всички храни им миришат противно. Друга част са с хипоактивна обонятелна система и всички храни сякаш имат вкус на картон.

При хиперчувствителност на обонянието насочвайте детето си към възможно най-ненатрапчиви храни като картофи, ориз, зърнени растения, просо или киноа, царевица, макаронени изделия, задушени зеленчуци и варено пилешко.

Пригответе ледени близалки от пюрирани плодове и зеленчуци, както и смутита (от раздела с рецепти на книгата). Изстудяването прави небцето по-малко чувствително и дава възможност на детето да опита повече храни.

При хипочувствителност обаче добавяйте в храната силни подправки - канела, чили, къри, куркума, ванилия и др., както и овкусители - лук, фъстъчено и бадемово масло, за да стимулирате усещането за вкус и мирис.

Други деца имат проблем с допира до храни. За да им помогнете, използвайте ръкавици за хранене, че да не се налага детето да докосва храната.

Постепенно въвеждайте храни с различни на допир текстури. Ако детето харесва мека текстура (сладолед), преминете към гладка (пиле), после към неравна (зеленчуци) и накрая твърда (ядки). В началото предлагайте на детето само да усети храните, без да го карате да ги яде.

Дора Георгиева: Деца отключват аутизъм при силен стрес

След като свикне с усещането, може да се освободи от притесненията си към храната.

Има и деца с проблем в обработката на слухова информация. На тях им идва прекалено тракането на съдове, скърцането на столове, говоренето на братята и сестрите им. За да се храни добре, такова дете има нужда от тишина и спокойствие.

Ето и няколко съвета: намалете осветлението, спрете телевизора и радиото, изключете телефона и употребата на всякакви електронни екрани.

За дете с нарушение в обработката на визуалната информация трябва да ограничите броя на съдовете и приборите за хранене само до най-необходимото.

Давайте на детето малки порции. Колкото по-малък е размерът, толкова по-малка е вероятността за визуално разсейване. Окуражавайте за втора и дори трета порция. Зеленият цвят има успокояващ ефект. Използвайте зелена покривка за маса. Спанак и оранжеви моркови ще изглеждат приятно в бяла, но не и в синя чиния.

Гориво за мозъка

Здравословните за мозъка храни не са нещо специално. Това са абсолютно същите продукти, от които всички деца се нуждаят за цялостно оптимално здраве - както на тялото, така и на мозъка.

Най-важните храни за дете с разстройства са различни зеленчуци, плодове, ядки и семена, подобряващи микробиотичното разнообразие и укрепващи имунната поносимост на червата.

Това означава избягване на глутена и млечните продукти, както и ограничаване на простите и преработени захари. 

Храненето, необходимо за адекватното развитие на мозъка и тялото, изисква комбинация от 45 хранителни елемента, в това число витамини, минерали, аминокиселини, есенциални мастни киселини, вода и сложни въглехидрати.

“Създадох “Хранителния режим на откъснатите деца” - цялостна хранителна програма, приложима в домашни условия, за да имат децата със СФО оптимално подхранване на мозъка и здравословни хранителни навици.

Да, този хранителен режим ще помогне, но не е самостоятелен подход за коригиране на мозъчния дисбаланс. Нужно е паралелно да се изпълняват двигателните, сетивните и невро-академичните упражнения, описани в книгата “Откъснати деца”, казва авторът.

Мара КАЛЧЕВА