Десислава Дамянова: Много родители са емоционално непораснали деца

Емоциите са извор на красиви, радостни чувства, но и на болка, страх, гняв, мъка, разочарование... Понякога е трудно да ги осъзнаем и овладеем. Разговаряме с г-жа Дамянова за ролята на емоционалната интелигентност в живота на човека.

- Г-жо Дамянова, каква е ролята на емоционалната интелигентност за човека?

- Емоционалната интелигентност е в основата на здравето, на изборите, които правим, на стандарта и качеството на живот, който постигаме. Доколко е пълноценен животът ни, зависи изцяло от това как се справяме с емоциите си, доколко осъзнаваме нашите мисли и преживявания и се справяме с тях. 

- Как може да се формира емоционалната интелигентност и каква е връзката на емоциите със заболяванията? 

- Емоционалната интелигентност не е вродена и може да се развива цял живот, ако човек има желание да работи върху себе си. Хората не познават емоциите, които работят в тях. Не осъзнават причината за истинската емоция, която изпитват. Почти във всички случаи изпитваната емоция тук и сега – дали се чувстват обидени, отхвърлени, тъжни или гневни – е свързана с болезнени преживявания преди много години, което хората масово не осъзнават. 

Връзката между човешкия ум, емоциите и тялото е неразривна. Болестта е израз на дисбаланс, причинен от емоционален конфликт. Когато тялото реагира, емоциите имат да ни кажат нещо. Всеки неразрешен емоционален конфликт с течение на времето се проявява на физическо ниво. Ако имаме физическа симптоматика – промяна в кожата, косопад, зъбобол или болка в някой от органите или мускулите – това е свързано с наши емоционални преживявания. Като се осъзнае въздействието на мисълта, емоциите и програмирането на мозъка върху биологичното функциониране на човека може дa се разбере смисълът на събитията в живота му и на действащите сили, които ги пораждат.

Човешките мисли и чувства са свързани с определени части от тялото и могат да отключат различни заболявания. Ако човек дълго време преживява страх или продължителен гняв, дълготрайната тъга, ревност, вина или срам, натрупани негативни мисли – всичко това се отразява на здравето. Истината е, че доста хора сами си създават емоционални стресови ситуации, вкопчват се в ненужни битки, в които целят на всяка цена да бъдат победители, да бъдат прави, без да се замислят за цената, която плащат. 

- Когато вече сме се разболели, можем ли да обърнем процеса на физическо ниво, като работим над емоциите си?

- В повечето случаи можем. Просто човек трябва да разбере какво му казва тялото и болестта, да погледне в себе си и да осъзнае какво трябва да промени, кое не е работещо за него. Доказано е, че позитивните емоции, радостта от живота, щастието, прегръдката увеличават жизнените сили, вдига се енергията и се засилва нашата имунна система. 

- Дайте пример за мисли и чувства, които провокират заболявания.

- Например проблем с щитовидната жлеза имат хора, които не могат да казват „Не“, не отстояват себе си, границите си, не изказват истинските си чувства, изпитват страх, който ги стопира, страхуват се да влязат в конфликт, да се защитят. За да преодолее заболяването, човек трябва да свърже емоцията със сигналите на тялото, да осъзнае защо се чувства така, да потърси причината и да работи за промяна на този модел. 

Десислава Дамянова

- Как един човек може да се осъзнае и израсне емоционално с помощта на вас и другите специалисти в Академията за емоционална интелигентност?

- При нас човек може да осъществи най-важната среща – със самия себе си, да опознае как работи мозъкът и тялото му и да се научи как да се грижи за емоциите си. Ние разчитаме неосъзнатите емоционални травми на хората и им помагаме в процеса на трансформация 

Мисията ни е да помагаме на хората да подобрят живота си, като развиват емоционални компетенции и умения. Трябва на първо място да се осъзнаят първичните емоции. След тях има вторични емоции. Например вината и срамът са вторични емоции, а първичните емоции под тях може да са страх, гняв и т.н. 

Емоцията е краткотрайна и ако не я осъзнаем и овладеем, тя преминава в чувство, което може да трае часове, дни, седмици, месеци, дори години, през които човек зацикля в едно емоционално състояние. Когато дълъг период от време сме били в дистрес и неприятни преживявания, нашите клетъчни рецептори се захранват с определени химикали, хормони и тялото свиква с тях и си ги търси през конкретната емоция. Емоционално зависимите хора имат нужда да получат отново този химичен коктейл чрез емоционалното преживяване – тъга, скръб, гняв или нещо друго. По същия начин зависимите имат нужда от алкохол, хазарт или наркотични вещества. 

- Значи има пристрастяване към гнева?

- Когато едно дете израсне в дом, където гневът присъства между родителите или от тях към него, тялото и мозъкът на детето се научават да реагират с гняв. А когато порасне, само провокира такива ситуации и гневни реакции 

Тези хора имат потребност да преживеят отново това, което са изпитали в детството. Така се разтоварват от натрупаното напрежение и това се случва обикновено сред близките у дома. Те са емоционално непораснали деца. У тях липсва емоционалното свързване с другия, емпатията, което е здравословният модел на свързване. У тях има емоционална зависимост. 

Внимание: Експерти посочиха голяма грешка, която правят всички млади родители

- Как точно помагате на деца и възрастни във вашата академия?

- В нашата академия за емоционална интелигентност провеждаме обучения за дечица до 10-годишна възраст. Ние разчитаме лицевите им изражения, които са знаци от подсъзнанието, и разпознаваме истинските им емоции, за да можем да им помогнем. Скоро ще започнем и курс за тийнейджъри. Имаме и обучения за възрастни, както и индивидуални сесии с клиенти.

В повечето случаи ни водят деца със страхове или които не могат да слагат граници, или преминават границите на други деца и им посягат. Водят ни и срамежливи, стеснителни деца, които всъщност се страхуват. Когато поговорим с родителите, даваме препоръки какво да променят в отношението към детето, за да може то да се освободи от страха си и да се чувства прието. 

Много родители са емоционално непораснали и прехвърлят отговорността, търсят причината в другите деца, в детската градина, в училището, в учителката, но никога не у себе си. Ние в Академията сме като огледало на хората – да им покажем какво е нужно да променят в себе си. Защото никой в живота не ни учи да бъдем добри родители и добри партньори. За да израсне едно дете емоционално и физически здраво, най-важното е родителите му да се разбират, в дома да има среда на доверие и разбиране. А за това е нужно хората да познават себе си и да имат емоционално здраво общуване. Добрите човешки взаимоотношения са там, където има добра комуникация. 

Мара КАЛЧЕВА