Доц. д-р Ивелин Такоров: Трансплантацията връща пациентите ни към нормален живот

Първият ни трансплантиран с черен дроб вече 11 г. след операцията е жив и здрав... Ожени се, роди му се дете

Доц. д-р Ивелин Такоров: Трансплантацията връща пациентите ни към нормален живот

Доц. Ивелин Такоров дм, е роден на 24.04.1978 г. Завършва медицинското си образование през 2002 г. в София. Понастоящем е част от екипа на проф. Никола Владов и Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА - София, където започва работа още през 2003 г. Има придобита специалност “обща хирургия” и научна и образователна степен “доктор по медицина”. Преминал е през редица следдипломни курсове и специализации в България и чужбина - Монреал (Канада), Атина (Гърция), Бордо  (Франция), Есен (Германия), Розано/Милано (Италия), Париж (Франция), Букурещ (Румъния). 

Към специалните умения в професионалната му визитка фигурират всички области на коремната хирургия, чернодробно-панкреатична хирургия, интраоперативна ехография, високообемна лапароскопска хирургия и чернодробна трансплантация. Въпреки младата си възраст доц. Ивелин Такоров има участия в редица международни клинични проучвания, както и богата учебно-научна дейност - над 200 публикации в национални и международни журнали. В малкото свободно време, с което разполага, обича да разпуска с баскетбол, тенис и ски.

- Доц. Такоров, допреди десетина години за чернодробната трансплантация в България се говореше като за научна фантастика. Успя ли вече родната медицина да влезе в крак с времето? 

- За чернодробната трансплантация вече категорично можем да твърдим, че е рутинна дейност в нашата клиника. За 10 години във ВМА са направени над 60 трансплантации на черен дроб. Но по-конкретно за трансплантацията на 18 август - това е може би първата, в която отсъстваха всички доайени на трансплантационната дейност във Военна болница. Така че и аз, и доцент Михайлов трябваше да вземем всички клинични решения сами. Организирахме се. Аз поех да експлантирам донорския черния дроб. 

Донорът е човек с доказана мозъчна смърт - т.е. нещата са необратими. Това не е кома, не е състояние, от което може пациентът да се върне към живота. Това е състояние, при което необратимо е спряла мозъчната дейност, след това единствено с помощта на апаратура и сложна реанимационна техника може да се поддържа циркулацията до момента на експлантацията на органите. На практика е починал човек, на когото сърцето все още работи и белият дроб се обдишва от апарат. 

Първото условие за трансплантация на черен дроб е съвместимост на кръвните групи. В нашата листа имаше подходящ реципиент и Изпълнителната агенция по трансплантации го избра като приоритетен в национален мащаб. С помощта на Военновъздушните сили отлетяхме за Велико Търново, одобрихме органа, след което вече дадохме зелена светлина и тук да се задейства процедурата по трансплантацията. 

В цялата дейност има много организация. Защото и експлантацията на здравия дроб, и самата трансплантация са две паралелно протичащи операции. Те вървят горе-долу по едно и също време. Така че ние сформираме екип за експлантация и екип за трансплантация. И тези два екипа действат в непрекъснат контакт. 

 

Доц. Иван Василевски, доц. Ивайло Такоров, доц. Васил Михайлов и д-р Цонка Луканова (от ляво на дясно) са част от екипа на проф. Никола Владов (в средата) още преди първата трансплантация на черен дроб през 2007 г. Сред колегите си са наричани отборът на проф. Владов

- Каква беше диагнозата на пациента, на когото трансплантирахте новия черен дроб?

- Вирусен хепатит с циротична трансформация на паренхима и подлежащ първичен чернодробен тумор 

Именно наличието на този първичен чернодробен рак повишава спешността за трансплантацията. Като цяло трансплантацията при първичен чернодробен рак е рутинна, но се спазват определени строги критерии. Ние спазваме най-рестриктивните - миланските критерий, които са тумор до 5 см или три лезии със сумарен диаметър 5 см.

- Извършват ли се трансплантации в България от жив донор?

- Това вече е друг вид трансплантация. Тогава донорството е доброволно и по нашия закон между рецепиента и донора трябва да има роднинска връзка по първа линия. Ние имаме два случая на живо дарителство, реализирани в практиката, но като цяло този подход не е много голяма опция за българите. Фамилиите у нас са малки, да намерим първородствени близки, които да са подходящи за донори, е сложно и това стеснява пула на живото дарителство. До момента сме скринирали около 10-ина случая, но е имало само двама подходящи. В условията на българската медицинска практика, общество и религия много по-ефективно е да се развие донорството от трупен донор. Но това също изисква голяма организация, защото донорството е функция на реанимационните клиники. Те просто трябва активно да търсят донори.  

В неврореанимацията има много пациенти с мозъчна смърт, където се регистрира това състояние и пациентът се обявява за починал, а не се мисли и не се продължава в посока на донорството. Там трябва да се търсят донорите, защото, ако не се проявява активност от самите реаниматори, ние няма как да реализираме донори и няма как да се развие цялостният процес. Трансплантационната си програма стартирахме горе-долу по едно и също време с Румъния и в първите години правехме - 5, 10, 8, 9 трансплантации, обменяхме опит. Изведнъж на петата година в Румъния 100 трансплантации, на шестата година 120 трансплантации, докато ние се движим все още в стартовия диапазон - 9, 8, 5, 6. Нали разбирате, че това е организационен проблем, защото държавата ни има нужното население и заболеваемост от мозъчносъдова болест, за да се реализират достатъчно донори. 

- Какъв е процентът на успешните операции на трансплантиран черен дроб?

- Процентът на успеваемост е висок. Едногодишна преживяемост имат около 90% от пациентите, 5-годишна над 80%. И тук говорим за лечение на болни в краен стадий на чернодробно заболяване, които, ако не бъдат трансплантирани, ги очаква смърт в рамките на около шест месеца. Ние успяваме да постигнем над 80% с петгодишна преживяемост и ги връщаме към нормалния живот, защото те с това тежко чернодробно заболяване са доста затормозени - неефективни са да работят, понякога и да се обгрижват сами. Така че ползата от трансплантациите е голяма и успеваемостта е отлична. 

Разбира се, има и смъртност. Това няма как да се прескочи. През последните години обаче много рядко имаме периоперативна смъртност, и тя не се дължи толкова на проблеми с операцията, колкото на реакции на остро отхвърляне на присадения черен дроб или първична дисфункция на графта. Все пак се слага чужд орган, при който дори и съвместим, съгласно критериите, понякога се получават много остри реакции на отхвърляне. Това създава проблеми в нашата система на крехко донорство, защото, ако се нуждаем от спешна ретрансплантация, много трудно можем да намерим донор. 

До момента имаме реализирана една-единствена ретрансплантация. По чудо за едно момче, което загиваше в реанимация, в последните секунди на неговия живот се намери нов донор на черен дроб, с който да бъде ретрансплантиран - т.е. това в известна степен е проблем. При спешно възникнала ситуация на остра реакция на отхвърляне или дисфункция много трудно можем да разчитаме на донор за ретрансплантация.

- Успяват ли трансплантираните ви пациенти след операцията да се върнат към нормалния живот?

- Трансплантираните пациенти водят напълно нормален живот. Единственото нещо, което ги свързва с нас и нашия център по трансплантология, е това те да идват на контролни прегледи, за да си получават супресията и да се отчита функционирането на присадения черен дроб. Иначе те са напълно работоспособни и жизнеспособни 

Като пример мога да посоча първият ни трансплантиран, който вече единадесета година след операцията е жив и здрав. Ожени се, роди му се дете. Легендарният вратар на ЦСКА Джони Велинов също е с трансплантиран черен дроб и в момента е напълно трудоспособен треньор. Имаме редица примери за хора със сменен черен дроб, които се връщат към нормалния живот. 

На 18 август специалисти от Военномедицинска академия извършиха поредна чернодробна трансплантация 

- Алкохолът е част от битието на българина, дори се хвалим с това, че много носим на пиене. Това прави ли ни по-чернодробно болни?

- Прави ни. В интерес на истината процентът на трансплантираните пациенти, разбира се, след като прекратят употребата на алкохол, но с алкохолна генеза на чернодробната увреда, е доста по-висок, отколкото е в другите страни в света. Това, от една страна, се дължи на факта, че честотата на вирусните хепатите в България е малко по-ниска, но и на факта, че голяма част от населението редовно консумира алкохол. 

- Защо ракът на черния дроб се смята за един от най-коварните?

- Всички видове рак са коварни, защото нямат симптоматика. Ракът на черния дроб като цяло в голяма част от случаите се развива на базата на подлежащо чернодробно заболяване. Много са редки случаите, когато ракът на черния дроб се развива в абсолютно здрав и нормален чернодробен паренхим. От една страна това е предимство, защото всички чернодробно болни пациенти могат ефективно да се сканират, както се прави в много държави по света, и ракът на черния дроб да се открива в по-ранни стадии, когато може да се оперира. 

Но, от друга страна, при рака на черния дроб имаме съществен проблем - възникването му на базата на тежко подлежащо чернодробно заболяване, каквото е чернодробната цироза. В много от случаите наличието на декомпенсация ни пречи ефективно да го лекуваме хирургично. Това е хирургичното предизвикателство пред пациентите с първичен чернодробен рак. Именно затова такива пациенти, които имат едновременно увреда на чернодробната функция, чернодробния паренхим и ранен стадий на рак, са изключително подходящи за чернодробна трансплантация, защото по този начин едновременно ние лекуваме и двете заболявания.  Но когато този рак нарасне и излезе извън тези критерий, за които говорихме, вече той не е кандидат за трансплантация, защото имаме риск заболяването да се е разпространило из цялото тяло. Основният проблем при онкологичните заболявания е, че те много рано в своето развитие могат да дадат метастази. 

- Какво трябва да правим, за да запазим черния си дроб здрав?

- Първо, хубаво е консумацията на алкохол да бъде умерена. Разбира се, това не ни предпазва гарантирано от чернодробно заболяване, защото индивидуалната поносимост - прагът, от който човек се уврежда от употребата на алкохол, е различен при различните хора. 

Но един нормален начин на живот с не много голяма употреба на алкохол е едното. Другото е, профилактика от хепатитните вируси. Слава Богу, вече всички деца се ваксинират срещу хепатит В и това е много голям напредък, защото той е една от причините за дълготрайно и необратимо чернодробно увреждане. Другото е хигиената в козметичните студиа, стоматологичните кабинети, болничните заведения, в кръвните центрове, която намалява риска от заразяване с хепатит С. Общо взето, това са хигиенните мероприятия. 

Румяна СТЕФАНОВА

Коментари

Гунчев 05.10.2018 13:41

Много свестен като човек и супер голям професионалист.

пациент 05.10.2018 20:13

клиника на световно ниво ангели спасители