Виолета Ал Самара: Психични фактори водят до болка в тялото

Често заболяванията ни настигат, защото са провокирани от непреработени емоции и травми. Ето какво обясни психологът и психотерапевт Виолета Ал Самара за психосоматиката, за връзката на заболяванията с психичните преживявания.

Визитка

♦ Виолета Ал Самара е клиничен психолог и хипнотерапевт, консултант по позитивна психотерапия. Член е на Дружеството на психолозите и психотерапевтите в България. В момента се обучава в Института по психосоматика и интегративна психотерапия. Има опит като клиничен психолог в лечебни заведения в Пловдив и в София. Основателка е на холистичния център Al Samara Body & Mind, в който си дават среща Изтока и Запада, тъй като Виолета Ал Самара е и йога преподавател. Идеята е да помогне на хората да живеят в баланс между ум, дух и тяло.

- Г-жо Ал Самара, какво представлява психосоматиката? Могат ли психически травми, негативни преживявания и определен начин на мислене да предизвикват заболявания? 

- Психосоматиката означава наличие на физически симптоми при отсъствие на реално заболяване. Имаме неприятни физически усещания в тялото, като болка, но не се открива увреждане на органите и конкретно заболяване. Някои заболявания може да се влошат от психични фактори вследствие на стрес и тревога. Но може също от стрес и тревога да получим заболявания. И двете причинно-следствени връзки са валидни. 

Във всеки един момент психичното състояние на човека може да повлияе негативно или положително върху заболяването. Когато психични фактори са причина за физически симптоми, това се нарича соматизация. Това може да е еднократна болка, например в стомаха като при гастрит. Но има и соматофорни нарушения, които не са еднократни, а са постоянна болка на различни места. Например при соматофорни нарушения първо ще се обади гастритна болка, после ще заболи кръстът, ще има проблем със щитовидната жлеза, ще започнат изтръпвания на краката и много други симптоми, които се появяват един след друг. Те обаче нямат обяснение на физическо ниво. 

- Предполагам, че това не е фантомна болка, че човекът не си я въобразява?

- Болката е истинска и заболяването е истинско. Стомахът боли и гастритът си съществува. Но причината е психологическа. Тези симптоми се дължат на повишена активност на нервните импулси, които се изпращат от мозъка към различните части на тялото. Получава се свързване на мисли, вярвания и емоции с частите на тялото. Това свързване води до тези физически проблеми. 

- Какви случаи на психосоматика сте срещала във вашата практика? И как работите с тези пациенти?

- Най-често работя с хора с ендокринологични заболявания – диабет тип 2 и проблеми със щитовидната жлеза. Има и много хора с гастроентерологични заболявания – гастрит, колит. Всички те имат невротични симптоми. Целта на психотерапията е да стигне до осъзнаване на задържаните емоции. Това всъщност се случва, когато психосоматизираме. Когато задържаме емоции, в повечето случаи те са негативни – страх, гняв. Идеята е чрез психотерапия да се стигне до осъзнаване, че задържането на емоциите води до физически симптоми дори когато още не се е стигнало до заболяване на структурно ниво в организма. 

Много често се случва да започнат болки в корема и по-бързото стигане до корена на тези болки на чисто психично ниво може да предотврати заболяването гастрит. Основната цел на психотерапевтичната работа обаче не е да си лекуваме тялото. Лечението на организма е работа на лекарите, но е много по-ефективно, когато е подплатено с психотерапевтична работа. 

- Ако човек е осъзнал причината за гнева си, но той продължава, как може да се преодолее тази гневливост?

- Вътрешните конфликти и несъзнателни емоции се определят до голяма степен от личностовата характеристика на човека. Например хора с ниска самооценка; или твърде добрите, готови винаги да угаждат на другите; или перфекционистите; или амбициозните и упоритите са по-предразположени към вътрешни конфликти. В един терапевтичен процес личностовите характеристики излизат на показ. В повечето случаи те идват от детството, от това какви емоции не сме успели да управляваме тогава и сме задържали по ред причини – например респектирани от авторитета на родителите и на други важни за нас хора. 

Техниката на всяка терапевтична школа е различна. Аз например мога да работя психотелесно чрез дишане, чрез тялото като инструмент. Много често, когато се вербализира и осъзнае, проблемът се решава. Например гневът може да е към родителите, защото те са ни санкционирали твърде много, и ние продължаваме да функционираме в тези детски преживявания.

Но когато се осъзнае този факт, ние стигаме до облекчаване на този гняв, защото поне разбираме защо го изпитваме. Когато разбираме защо го изпитваме, гневът вече не се натрупва като в тенджера под налягане, а сякаш отпускаме винтила. За да се получи подобрение, няма как да минем без движение, активност, здравословно хранене. Те са част от съпътстващото медицинско и психотерапевтично лечение. Бих посъветвала един често гневящ се човек да се запише примерно на кикбокс, за да се разтоварва негативните емоции. 

Виолета Ал Самара

- Какъв е терапевтичният ефект на йогийското дишане?

- Не само йогийското дишане дава терапевтичен ефект. Като цяло насищането с кислород на организма води до отпускане на тялото, то позволява на жизнената енергия да преминава през нас. Това е първият етап на свързването със себе си, да се осъзнаем, да се отделим от емоцията и да я видим отстрани. 

Когато управляваме дишането си, можем да се научим да разпознаваме и емоциите си. Когато дишането е по-интензивно и продължително, то ни отваря пряк път до несъзнаваното. Тогава можем да влезем в несъзнаваното и да изпитаме много силни преживявания и осъзнавания за това как функционираме, през какво сме преминали, даже можем да се върнем към забравена на съзнателно ниво емоционална памет. Ето как йогийското дишане може да доведе до терапевтична развръзка. В работата с моите пациенти комбинирам постиженията на Изтока и на Запада 

Разбира се, работя различно според конкретния случай, според това какво е готов и отворен да направи за себе си човек. Особено при тревожност и паник-атаки комбинирам психотерапията с дихателни практики. В тези случаи това е много успешен метод.

- Не е ли много тежко понякога да върнете човека към травмата, да я преживее наново? Или това вторично преживяване не е толкова тежко?

- Вторичното преживяване не е толкова тежко, защото го виждаш от позицията на възрастния, а не на детето. В това е смисълът – да срещнеш възрастния с детските му травматични преживявания, за да се стигне до разбиране за това, което се е случило, и до облекчаване. Невинаги обаче това се случва веднага. Терапията е път. 

- Има ли пряка връзка между преживявания и конкретни заболявания?

- Когато човек има проблеми с щитовидната жлеза, се смята, че трудно преглъща някои неща в живота си, по-трудно споделя или изказва мнението си, по-затворен е. При болки в стомаха пък човек по-трудно преглъща неприятните емоции. В литературата ракът на гърдата се свързва с неудовлетворение по женска линия. Но лично аз, докато изследвам тези процеси в практиката си, не съм сигурна, че се случва точно така, че има пряка връзка с конкретни заболявания. Всичко е много индивидуално. Но може да се намери някаква връзка между рака на гърдата и гнева към майката, както и откъсването и отхвърлянето на женствеността.

- Хора с какви проблеми най-често идват за помощ при вас?

- Основно работя с два типа хора. Едните са с тревожност, паник-атаки, депресивни симптоми. Другите са с онкологични заболявания или са близки на хора, които преминават през лечение на рак. На тях им помагам да преминат по-лесно през болестта, като я осъзнаят и приемат. Има болни, които очакват резултата от ПЕТ-скенер, който показва дали има или няма разсейки на рака. Това е тежко очакване и помагам на такива хора да се справят с чувствата си.

Помагам и на близките да се справят в тази ситуация, защото начинът на живот в семейството, изобщо всичко се променя, когато има болен от рак. Настъпва дори момент на осъзнаване, че смъртта може да настъпи много по-скоро, отколкото сме очаквали. И за справянето с този проблем също може да помогне психотерапията. 

Мара КАЛЧЕВА