За последните 20 години броят на хората с алергии се е увеличил три пъти. 20% от хората в България страдат от алергична хрема, а 9% от бронхиална астма. Кожните алергии засягат една четвърт от хората у нас  – около 20% страдат от атопичен дерматит и близо 25% поне веднъж са имали уртикария. Алергиите често продължават през целия живот, като чувствително влошават неговото качество. 

Традиционната терапия се провежда дългосрочно с тежки лекарства като кортикостероиди и антихистамини. Лечението потиска симптомите и има много странични ефекти, които влошават здравето на пациентите и водят до отключване на нови заболявания. 

Д-р Василка Юрукова

Много често не се атакува първопричината за алергията и затова тя остава хроничен проблем за цял живот, категорична е д-р Василка Юрукова, хомеопат с 20-годишен опит. В първата си книга „Живот без алергии? Мисията възможна” тя дава нов подход към лечението на алергиите, подкрепен от клиничния й опит и научни данни.

Инфекциите може да са първопричината

Алергиите не са единствено наследствени заболявания, твърди д-р Юрукова. Те са сложна комбинация от различни фактори и затова в лечението им трябва да се прилага комплексен подход. До голяма степен те се дължат на инфекциозни причинители (гъбички, паразити, бактерии), които отслабват имунната система и я правят по-реактивна към безобидни вещества. Излекуването на тези остри или хронични инфекции води до отслабване или пълно спиране на алергичните симптоми. Интересен пример от практиката на д-р Юрукова са пациентите с уртикария. В голяма част от случаите зад това заболяване стои паразитна инфекция. Паразитите отделят токсини, които дразнят кожата и причиняват обриви. Премахването на инфекцията води до изчезване на неприятните обриви и до намаляване на нуждата от кортикостероиди и антихистамини, които се спират под лекарско наблюдение. 

Всяка тежка астма и упорита алергична хрема се влошават от проблемите на стомашно-чревния тракт, подчертава д-р Юрукова. Чревните инфекции са ключови при подобен род дихателни алергии, въпреки че се смята, че трябва да се лекуват белият дроб и дихателните пътища.

Токсини и негативни емоции

Инфекциите и наследствеността не са единствените виновници за появата на алергиите. Задръстването на клетките и междуклетъчното пространство с токсини прави невъзможна работата на органите за детокс – черен дроб, бъбреци, лимфна система, дебело черво, кожа и бял дроб. Един от сериозните проблеми са генномодифицираните храни – нетипична храна за нашите тела. Въпреки че няма доказателства, че тези храни алергизират, бумът в алергиите съвпада по време с разпространението на този тип хранителни продукти. 

Въпреки че хранителната алергия и хранителната непоносимост протичат по различен начин на ниво клетка, ако пациентите не понасят определена храна, а всекидневно я консумират, това води до развитие на многобройни симптоми, някои от които много напомнят алергичните. Непоносимостите към глутен и/или млечни продукти влияят сериозно върху възникването и протичането на един друг зачестяващ проблем, каквито са автоимунните заболявания. 

Един от факторите за алергиите е психоемоционалният стрес, на който сме подложени всеки ден. Гневът, разочарованието и обидата например създават идеална среда за развитие на алергичните заболявания. Често алергията е резултат от непоносимост, алергия към хора и ситуации в нашия живот, обяснява опитният хомеопат. 

Лечението на всяко алергично състояние е немислимо без готовността за промяна от страна на пациента. Премахването на инфекциите, детоксът на тялото, преодоляването на вредните навици са част от мерките. Отхвърлянето на остарели психо-емоционални модели също е важно, защото тялото и психиката ни са едно цяло. В такива ситуации е добре пациентът да излезе от обкръжението на хората, които го алергизират или да промени отношението си към дразнителите. 

Хомеопатията действа на ниво наночастици

През 2005 г. в едно от най-известните медицински списания „Лансет” излиза метаанализ върху двадесетина проучвания, които доказват ефекта на хомеопатията спрямо плацебото. Изводът е, че хомеопатията има 2,45 пъти по-голям ефект от плацебото. Факт е също, че болшинството от алопатичните (химични) лекарства на официалната медицина имат по-нисък ефект в сравнение с плацебо ефекта.

Хомеопатията е критикувана за това, че малко от клиничните й проучвания са върху голям брой пациенти, че повечето са върху малобройни групи хора. Причината за това е индивидуализираният подход при лечението на пациентите. Докато в официалната медицина лечението е типово. Ако например ви боли стомах, лекарят ще ви изпише Н2-блокер – фамотидин или ранитидин – тоест един и същи препарат, произведен от различни фирми и с различно търговско наименование. Но ако отидете при хомеопат за болки в стомаха, ще получите най-подходящото за вас, избрано от поне сто хомеопатични лекарства. Не само едно хомеопатично лекарство помага на един проблем. Изборът е огромен и се прави въз основа на индивидуалните особености на пациента. Това затруднява изключително извършването на типови клинични проучвания. Но въпреки това се правят клинични проучвания и в хомеопатията - най-често в областта на алергиите. Д-р Рейли (Англия) прави четири поред проучвания за ефекта от хомеопатично разреждане на полени, които предизвикват сенна хрема. Дава ги на пациенти с алергична хрема и се вижда, че състоянието им се подобрява от хомеопатично разреден полен. 

Екипи от Италия и от САЩ изследват дали дадено хомеопатично лекарство може да променя гените. Италианското проучване на Бигадли доказва, че най-често прилаганите хомеопатични лекарства при алергия Апис 15 и Апис 30 СН1 променят стотици гени. 

Носителят на Нобелова награда проф. Люк Монтание доказа преди няколко години: независимо че няма нито една молекула в разтвора след хомеопатично разреждане над 15 СН, уредите продължават да регистрират биологична активност от това лекарство. Същото доказва и друг световноизвестен учен физик – проф. Луи Рей. При много големите хомеопатични разреждания, при което не е останала нито една молекула от тинктурата майка, лекарството действа на ниво наночастици (информационно ниво), а не на ниво атоми и молекули (химично ниво). Оказва се, че хомеопатията е наномедицина, въздействаща чрез информационен носител. Затова, колкото и да е разредено лекарството, то дава резултат. Науката разполага с достатъчно чувствителна апаратура да докаже, че този разтвор има биологична активност. 

Мара КАЛЧЕВА