Милен Петров е НЛП (невролингвистично програмиране) терапевт и консултант във Варна, първа степен, със сертификат, издаден от международното НЛП общество и подписан лично от ко-създателя на НЛП – д-р Ричард Бандлър и председателя на международното НЛП общество – Джон Ла Вал.
През 2015 г. Милен Петров се записал на първото обучение по НЛП практик при Алекс Попов (НЛП тренер) и оттогава до днес осъществява мечтата си – да помага на хората.
- Г-н Петров, по време на обучението ви с Алекс споделяте за свой голям проблем – страх от кучета (кинофобия) и как това се е отразявало негативно на живота ви. Успяхте ли да преодолеете този свой проблем и как?
- Всичко започна една ранна сутрин през 2004 г., към 6:30 часа, когато отивах на работа. Беше от онези дни във Варна, в които градът едва се пробуждаше. Стигнах до работа и на автобусната спирка слязох само аз. Тръгнах да вървя към подлеза, за да пресека булеварда и в този момент автобусът, от онези старите, вдигна облак черен дим.
В този момент усетих силна болка в левия си крак и осъзнах, че съм ухапан от улично куче. Панталонът ми бе скъсан и от кракът ми потече бързо кръв. Накуцвайки, стигнах до работа и колегите веднага ме заведоха в спешния кабинет на Окръжна болница във Варна. Лекарите промиха и превързаха раната, след което ми биха инжекция за тетанус.
През всичкото това време бях уплашен, но не изразих емоциите си – та нали съм мъж. Мъжете не се страхуват, но там дълбоко в мен остана този негативен спомен, изтъкан от страх и болка. Така се появи моята кинофобия.
Продължих да живея с този страх и когато до мен се приближаваше куче, изпитвах несигурност, получавах сърцебиене, учестен пулс, изпотяване на ръцете и тежест в стомаха до момента, в който моят първи треньор по НЛП, с техники за лечение на страх и фобии, не ми показа, че имам и други възможности, освен да изпитвам страх и дискомфорт от приближаването на улични кучета.
След няколко НЛП техники, страхът и фобията ми останаха в миналото. Сега се чудя на себе си, как съм могъл да живея с нея толкова много години и да не предприема нищо. Повечето хора не осъзнават, че през времето, в което изпитват страх, безпокойство, тревожност или друго негативно състояние, биха могли да се чувстват и добре. Както знаем, всичко има две страни – въпрос на гледна точка.
- Какво представлява холотропното дишане като основна част от НЛП техниките?
- Холотропното дишане е мощна техника за самолечение и самоусъвършенстване, която позволява по-добро саморазбиране, разширяване на мирогледа и достъп до корените на емоционалните и психосоматични предизвикателства, с който може да се сблъскате.
Холотропно идва от гръцките думи „холос” – цяло и „треперин” – движи. С други думи, терминът означава „да се движиш към пълнота”.
Техниката холотропно дишане е разработена от психиатъра и психотерапевт д-р Станислав Гроф и съпругата му – Кристина Гроф. Включва комбинация от дишане, емоционална музика за холотропно дишане, целенасочена работа за освобождаване на енергия и интеграция чрез изкуството и споделянето. Този подход към изследването и изцелението на човека съчетава в себе си елементи от антропологията, изследванията на съзнанието, дълбочината и трансперсонална психология и мистичните традиции от цял свят.
Самият процес на изцеление и трансформация се осъществява чрез техника, свързана с дишането, достигайки променено състояние на съзнанието, подобно при практикуването на медитативни и съзерцателни практики, позволяващи дълбоко изцеление и самоуправление.
- Има ли специални техники за прилагането на холотропното дишане?
- Няма подходящ начин или техника да се прави холотропно дишане, освен да дишате по-дълбоко и по-бързо от нормалното. Важно е при използването на тази техника да вдишвате повече въздух, отколкото обикновено.
След 15-20 минути тялото обикновено намира свой собствен ритъм и спирате да мислите за него.
- През носа или устата е по-правилно да се прави дишането?
- Няма правилно или неправилно. От физическа гледна точка дишането през устата е по-лесно, ако искаме да дишаме повече и по-бързо. Затова повечето хора дишат през устата. Има и такива, които предпочитат да дишат през носа. Пробвайте единия и другия вариант и който ви е по-приятен, него ползвайте за холотропното дишане.
Важното е, че след 15-20 минути тялото на всеки ще намери своя собствен ритъм и начин на дишане. Има толкова стилове на дишане, колкото дишащи. Правете това, за да влезете в променено състояние на съзнанието и почувствайте всичко, което можете да преживеете.
Всяка сесия обикновено трае между 2-3 часа
След това участниците се включват в дейности, свързани с творческо изразяване, като рисуване, оцветяване, правене на мандали и заедно обсъждат преживяването от техниката за холотропно дишане.
- Музиката е част от техниката за холотропно дишане. Каква трябва да е тя?
- Всяка сесия е съпроводена от музика за холотропно дишане. Обикновено в началото е емоционална и стимулираща за по-бързо дишане, по-късно става все по-динамична и накрая достига кулминация. След кулминацията музиката преминава към по-тиха и спокойна, подобно на тази за медитация.
Милен Петров
- Има ли противопоказания за прилагане на холотропно дишане?
- Техниката за холотропно дишане не се препоръчва за хора, които са предразположени към паник атаки – така поне твърдят нейните създатели. Но аз съм на мнение, че тя е подходяща за справяне с такива проблеми, защото човек сам съзнателно предизвиква атаката и така има възможност да приучи себе си на приемане, разбиране и обич, до момента, в който паниката се разтвори в тялото с всички физически симптоми и изчезне с любов.
А иначе, техниката холотропно дишане не се препоръчва при следните състояния:
• Високо или ниско кръвно налягане.
• Глаукома.
• Отлепване на ретината.
• Ангина.
• Инфаркт.
• Астма.
• Сърдечносъдови заболявания.
• Два месеца след операция.
• Бременност.
Желателно е хората в тези състояния да не се възползват от сесия за дишане, защото техниката предизвиква силни емоции на физическо, енергийно и ментално ниво.
Същевременно тези, които могат да я използват, са разбрали, че тя им помага в процеса на промяна и е чудесно допълнение към работата с терапевт. Помага по-лесно да се справят с напрежение, страх, депресия, травма, гняв, тревожност и други психични състояния.
Допълнителни полезни препоръки
• Настанете се удобно и комфортно – легнете по гръб върху постелка на земята. Желателно е в помещението да не е много топло.
• Дръжте очите си затворени и се фокусирайте върху дишането. Това ще изключи постъпващата информация през визуалния канал (очите) на възприемане.
• Отпуснете тялото, ако има някакво напрежение, позволете му да излезе. Започнете с няколко отпускащи дъха.
• Започнете дълбоки вдишвания. Когато се чувствате готови, започнете дишането, всеки път то да бъде пълно и дълбоко, така че, когато вдишвате, коремът ви да се изнесе малко напред (да има движение на диафрагмата). Наблюдавайте свиването на стомаха, докато издишате.
• Правете непрекъснато „кръгово” дишане – важно в тази техника е да дишате по такъв начин, при който нямате никакви пропуски в дишането – не задържайте дъха си в нито една точка. Когато дробовете ви са почти пълни, обръщате дишането и започвате да издишвате. Когато вашите бели дробове са празни, веднага обръщате дишането си и започвате да вдишвате. Това създава непрекъснат дихателен цикъл, при който винаги дишате или издишате, създавайки постоянен кръг. Няма задържане на въздух.
• Дръжте ума си бистър и ясен – трябва през цялото време да осъзнавате това, което правите и да бъдете в процеса. Как да изчистите ума от мислите си? Представете си, че вашите мисли са облаци, преминаващи над главата ви. Не се съсредоточавайте върху облаците, просто ги наблюдавайте, а съзнателно се концентрирайте върху дишането си. Когато сте овладели дълбокото вдишване, сте готови за следващата стъпка.
• Дишайте по-бързо от нормалното, но до скорост, която да не предизвиква напрежение в тялото. Вашето тяло и бели дробове трябва да са отпуснати, без да има напрежение и натоварване, така че дишането да се поддържа дълго време, без да се изморявате.
Милена ВАСИЛЕВА
