Тъй като растителните диети стават все по-популярни в световен мащаб заради своите ползи за здравето и околната среда, скорошно проучване от Сингапур повдига въпроси относно предимствата за здравето на сърцето на растителните заместители на месото, в сравнение с традиционните животински меса.
Това изследване, публикувано в “The American Journal of Clinical Nutrition“, разглежда по-специално сърдечносъдовото здраве и риска от диабет сред възрастни, предразположени към диабет тип 2.
Подробно разглеждане на изследването
В проучването са участвали 89 възрастни с риск от диабет тип 2, които са били разделени на две диетични групи. Едната група е консумирала растителни заместители на месото, а другата - традиционни животински меса в продължение на осем седмици.
Целта на изследването е била да се установи дали растителните меса могат да възпроизведат ползите за здравето на сърцето, които традиционно се приписват на пълноценните растителни диети.
Основните резултати не разкриват значителна разлика в ползите за сърдечносъдовата система между двете диети.
И при двете групи се наблюдавало известно подобрение на показателите на кръвната захар, но при тези, които консумирали животинско месо, се наблюдавало по-добро общо управление на кръвната захар и подобрение на кръвното налягане.
Това предполага, че растителните заместители на месото може да не предлагат същите предимства за здравето на сърцето като пълноценните растителни храни.
Хранителен анализ и последици
Проучването също така подчертало значителни хранителни разлики между диетите. Установено е, че растителните заместители на месото имат по-високи нива на натрий, калий и калций, докато животинските меса осигуряват повече протеини.
Това различие в протеините може да обясни по-добрия контрол на кръвната захар, наблюдаван в групата, хранеща се с месо.
Освен това в проучването се изказало предположението, че протеинът в растителните заместители може да не е толкова биодостъпен, колкото този в животинските меса, което е възможно да повлияе на метаболитните реакции.
Ето кое е месото с най-малко токсини
Прозрения от експерти по хранене
Келси Коста, подчертала, че заместителите на месото на растителна основа, включени в проучването, попадат в категорията на ултрапреработените храни и може да не осигурят очакваните ползи за кардиометаболитното здраве.
Тя изтъкнала, че негативните ефекти от високото съдържание на натрий и потенциалният оксидативен стрес от някои съставки могат да надхвърлят всички ползи.
Хейли Бишоф, призовала за допълнителни изследвания върху въздействието на растителните алтернативи на месото, особено за хората с по-висок риск от сърдечносъдови заболявания или диабет.
Тя се застъпила за диети, богати на минимално преработени храни, които естествено съдържат повече полезни хранителни вещества, като фибри, омега-3 мастни киселини и антиоксиданти.
По-широк контекст и бъдещи насоки
Това проучване подчертало критичен аспект на прехода към растително хранене: не всички растителни храни са еднакво полезни.
Разграничението между пълноценни растителни храни и преработени растителни заместители е от решаващо значение, тъй като последните невинаги осигуряват ползите за здравето, свързани с растителната диета.
Констатациите показали, че производителите на храни имат възможност да подобрят хранителния профил на растителните заместители на месо.
Като се съсредоточат върху намаляването на съдържанието на натрий, избягването на нездравословни добавки и подобряването на бионаличността на хранителните вещества, производителите могат да направят тези продукти по-полезни за здравето.
Навигация при избора на растителна храна
Това проучване напомня, че макар преходът към растително хранене да носи много ползи, потребителите трябва да бъдат проницателни при избора си в тази категория.
Акцентирането върху цели, минимално преработени растителни храни и предпазливостта по отношение на ултрапреработените заместители може да помогне за увеличаване на ползите за здравето от растителната диета.
Тъй като популярността на растителното хранене продължава да расте, както потребителите, така и производителите ще играят ключова роля в определянето на въздействието на тази промяна в храненето върху здравето.
Борис АЛЕКСАНДРОВ
