Всички сме чували, че гениалните хора спят малко. И това е съвсем логично: ако искате да надминете другите в нещо, трябва да посветите време на тази професия. Но как да успееш да работиш цял ден след двучасовия сън? И възможно ли е да свикнеш с този режим? Американският журналист Джулиан Морган се опита да го направи и сега със сигурност знае отговора.
Гениите и навиците им за сън
Великият сръбски физик Никола Тесла спал само 2 часа на ден. Можел да чете книги цяла нощ и все още да се чувства свеж през деня. Леонардо да Винчи също спял само 2 часа на ден. Маргарет Тачър спала 4 часа. Моцарт ставал всеки ден в 6 часа сутринта и работил до полунощ. Предполага се, че в сън той е прекарвал около 5 часа на ден.
Джулиан Морганс решила да надмине тези гении - спял по 2 часа на ден, а след това по 20 минути на всеки 4 часа. Този режим се нарича полифазен сън. Неговите поддръжници казват, че този подход ви позволява да поддържате производителността и да имате много повече време, отколкото други хора. Експериментът на Moрганс продължил 7 дни.
През цялото това време той водил дневник, в който описвал състоянието си.
Ден 1
Журналистът направил график за съня си, според който трябвало да спи в продължение на 20 минути в 11:10, 15:30, 19:50 и така нататък, след това поставил дивана в кабинета си. През нощта Moрганс съставял седмичен списък със задачи. В него имало най-различни неща - от „купи чорапи“ до „напишете книга“. На сутринта Джулиан се чувствал уморен и осъзнал, че има нужда от помощ, ако иска да завърши експеримента.
С какви продукти да запълни липсата на йод?
Ден 2 Помощта дошла чрез Skype от Шарлот Елиът, разработчик на видео игри, който практикувала многофазен сън в продължение на много години. Тя обяснила на Морган, че усещането за изтощение през първата седмица или две от такъв режим е напълно нормално. Това се нарича "зомби период" - човек се чувства уморен, като че ли не е спал изобщо в продължение на няколко дни. След това тялото се свива с полифазен сън, а двадесет минути става достатъчно вълна за добра почивка.
Ден 3 Морганс, един по един, изпълнявал предметите от списъка със задачи, въпреки че непрекъснато искал да спи. Върнал се на недовършената си книга и написал около 3000 думи.
Ден 4 Използвайки многото свободно време, Морганс прочел статия за полифазния сън, написана от Мари Ставър. Тя е тази, която за първи път е опитала този привидно ужасен сън. Според Стейвър човешкият мозък започва да свиква с новия начин на живот на 5-ия ден. Изтощен от безсъние, Морган мечтаел това да започне възможно най-скоро. Той загубил апетита си, измъчван от студени тръпки и раздразнен дори от такива дреболии като бърборенето на непознати. Най-трудното било да е буден през малките часове, когато целият свят все още спи. По това време журналистът се опитвал да се принуди да работи върху книгата.
Дни 5 и 6 Морган започнал да гради градината в задния си двор - отдавна искал да направи това, но непрекъснато го отлагал. Той отивал на работа, прибрал се у дома, работил по книгата, след това се занимавал със спорт. Желанието за сън станало по-малко. Журналистът описал впечатленията си от тези дни на експеримента по следния начин: „Най-трудно е да живееш, без да чакаш съня. Слънцето изгрява - хората се появяват, слънцето залязва - хората изчезват. "
Ден 7 На седмия ден от експеримента Морганс почувствал, че се разболява - развил кашлица и помътняване на съзнанието. Журналистът се отказал и се отдал на 48-часов сън, след което се почувствал по-добре. Той не намерил информация в нито един форум, че някой се е разболял поради полифазен сън. Този експеримент приключил.
резултати
Morgans направил по-голямата част от неговия списък със задачи благодарение на огромното количество свободно време. Той също завършил първия проект на книгата си. Струва си да опиташ полифазен сън или не, всеки трябва сам да реши. Невъзможно е да се каже недвусмислено дали този режим е добър или лош, но не е за всеки./ Zdrave.to
Харесайте zdrave.to и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
