За следродилната депресия у нас се говори малко. Може би поради стигма, може би защото няма информация по темата. Това са въпроси, които не обичаме да си задаваме и обсъждаме, а ако бъдат зададени, най-вероятно ще срещнем неразбиране или коментар от рода: “всичко е нормално”, “и ние бяхме така” или “стегни се, трябва да си силна”.
Но следродилната депресия е реално състояние, за което трябва да се говори, защото е една от водещите причини за смърт в периода след раждането, за съжаление чрез самоубийство.
По тази важна и наболяла тема говори на конференцията “Родени твърде рано” доц. д-р Камелия Ханчева, клиничен психолог и психотерапевт. Публикуваме текста със съдействието на Фондация “Нашите недоносени деца”.
Визитка♦ Доц. д-р Камелия Ханчева е дългогодишен преподавател в областта на детското развитие и семейните отношения към Философския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доцент е по психология на развитието, психотерапевт и изследовател. Завършила е Софийския университет с магистратури по „Психология на развитието, образованието и културата“, „Клинична и консултативна психология“. Има психотерапевтични квалификации по Психодрама, Фамилна и брачна терапия. ♦ Работи консултативно и терапевтично с деца, семейства и възрастни. Изследователските й интереси са в областта на психоанализа на отношенията, изследванията върху ментализацията и факторите посредници в терапевтичния процес |
- Доц. Ханчева, колко жени са засегнати от проблема следродилна депресия?
- Данните от голямо европейско изследване по време на пандемията от Ковид-19 показаха, че клинично изявените симптоми на следродилна депресия са се увеличили почти двойно и засягат средно една от три жени. Преди пандемията и в относително стабилни социалноикономически времена средно една на всеки пет жени страдаше от следродилна депресия. Това прави една огромна цифра от засегнати родилки.
Следродилната депресия е част от по-общата категория разстройства на настроението през бременността и до една година след раждането. Това състояние засяга както бъдещите майки, така и бащите, изобщо бъдещите родители и вече станали родители на бебета.
- Каква е разликата между следродилната тъга, която е нормална в първите дни след раждането, и следродилната депресия?
- Следродилната тъга е преходно състояние. Наблюдава се често, но поради бързопреходния му характер и голямата ангажираност на родителите в първите седмици след раждането остава нерегистрирано. Следродилната тъга не е предвестник на следродилната депресия. Следродилната депресия представлява състояние на потиснатост, физическа умора, дискомфорт или болка, негативни мисли и негативни емоционални преживявания.
Това състояние продължава поне две седмици и има тенденция да се задълбочава и „засмуква“ страдащия като водовъртеж. На много места информацията за следродилната депресия е включена в курсовете и подготовката на родителите (майката и бащата) за раждането като цяло.
Доц. д-р Камелия Ханчева
- Имате ли наблюдения как стоят нещата у нас?
- В България има както много добри практики по отношение на информираност, грижа и подкрепа на бъдещите родители, така и примери за тиражиране на вредни, понякога дори опасни митове или темата просто се пренебрегва
За съжаление липсва стандарт и протокол за скрининг, превенция и интервенции при перинаталните състояния, включващи разстройства на настроението (депресия, тревожност). Липсва също държавна регулация на професиите психолог и психотерапевт, което затруднява правилното информиране на общността и прилагането на добри практики.
Медицинските специалисти са ключовите фигури, които могат да извършат реална промяна в нагласите и разбиранията на хората относно емоционалните състояния, съпътстващи бременността и първата година след раждането, и тяхното влияние върху детското развитие и отношенията в семейството. В държави с традиции и огромни изследователски ресурси има разработени и непрекъснато актуализиращи се насоки за превенция, скрининг и интервенции при депресия перипартум. Техният опит и данни може да бъдат добра основа за развитието на национална стратегия и практики у нас.
- Каква е ролята на медицинските специалисти в превенцията и проследяването на следродилна депресия?
- Медицинските специалисти играят ключова роля, но не мисля, че е редно да натоварваме само тях с очаквания да се погрижат и за психо-социалните аспекти. Има достатъчно добре подготвени немедицински специалисти – психолози, психотерапевти, клинични социални работници, които могат да предоставят информация и да консултират в тази област, ако здравната система им предостави подобна възможност.
- Бъдещите родители се вълнуват преди появата на дете в семейството от обзавеждане, аксесоари, проследяване на бременността, избор на екип и болница за раждането. Защо информацията за психичното им здраве, която е много важна за благополучието на детето им, някак остава на втори план?
- Темата за психичното здраве и благополучие по принцип бавно и трудно си проправя път в обществото ни. Аз го отдавам на незрялост и в това твърдение влагам повече надежда, отколкото упрек.
- Изложени ли са родителите на по-висок риск от следродилна депресия при раждането на недоносено дете?
- При раждането на недоносено дете нивата на стрес са изключително високи, а продължителният период на необходими за новороденото грижи превръща този стрес почти неизбежно в дистрес. Огромна е нуждата от медико-психо-социална подкрепа за семействата с недоносени деца
През септември тази година с докторант Преслава Биковска бяхме на еднодневен обучителен семинар в една от водещите клиники за недоносени деца в Германия – Клиника „Карл Густав Карус“ в Дрезден, в отделението по неонатология на проф. д-р Марио Рьодигер. Техният опит е вдъхновяващ пример за невероятните резултати от последователни и системни усилия на екип от специалисти и работа с общността.
- Какви са признаците на следродилна депресия, на които близките трябва да обърнат внимание?
- Следродилната депресия не трябва да се приема за обяснение на симптомите и така да се поставя точка на проблема. Всъщност тя е тревожен сигнал, изискващ действия. Важни са взаимна грижа, внимание и чувствителност към промените в настроението и нивата на активност както у нас самите, така и у другите членове на семейството. Ако хората в едно семейство са емпатични към другите, но и се замислят за своите преживявания и поддържат здравословни граници и лично пространство помежду си, те би трябвало да споделят какво преживяват или какво ги тревожи у партньора им и да потърсят и получат помощ – един от друг или от специалист.
- Могат ли близките да помогнат? Към кого да се обърнат за съвет и помощ?
- Мисля, че е важно хората в семейството да имат доверие един на друг, да обсъждат и търсят варианти. В България във все повече родилни отделения има клинични психолози. Над едно десетилетие д-р Росица Владимирова работи клинично и научноизследователски по въпросите за следродилната депресия. Всеки психиатър за възрастни има компетентността да диагностицира и лекува разстройства на настроението в перинаталния период. Ние от Фондация „Ментализационно базирана терапия – България“, също работим превенционно, консултативно и терапевтично със семейства, бременни и наскоро родили жени.
Важно е човек да се вглежда честно и загрижено в себе си. Да разпознаваш невинаги лицеприятни чувства и преживявания у себе си и у най-близките си, но да не ги осъждаш, а да се опитваш да разбереш повече – това е позицията, от която човек да търси и намира подкрепа и изход от затруднения, предизвикателства и кризи. Много се изкушавам да предложа брошура за бременни или наскоро родили жени и техните близки с много достъпна и отговаряща на новите научни изследвания информация и идеи. Преведохме я наскоро и я качихме на сайта на нашата фондация.
В. „Доктор“
